На 12 ноември 1945 година рeгентите на Симеон Втори Венелин Ганев, Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски одобряват доклада, внесен от министър-председателя Кимон Георгиев. В доклада е и Наредбата-закон за откриване на Висшето техническо училище в Русе. Така става реалност идеята на Русенската търговско-индустриална камара от 1940 г., когато на общо събрание е прието следното решение: „Идеята за създаване на висше техническо училище у нас трябва да бъдe предмет на сериозни проучвания. ...ние ще държим то да бъде в Русе, където има всички благоприятни условия за правилното му развитие“. 
Именно проф.Венелин Ганев е едно от главните действащи лица, на които Русе дължи откриването на висшето училище. Самият той е роден в Русе през 1880 г., учи в Лайпциг и Женева, завършва философия, право и музика. От 1908 г. преподава в Софийския университет, а след Деветосептемврийския преврат става регент на малолетния цар. На тържественото събрание на 24 май 1946 г. в Доходното здание русенци го посрещат с бурни ръкопляскания. А той казва в словото си: „Трябваше най-после градът да бъде зачетен от държавата...“. 
Това се посочва в книгата „Ректорите“, която екип от Русенския университет подготви за 70-годишния юбилей на висшето училище. Изданието представя биографията на ВУЗ-а по нетрадиционен начин - през портретите, документите, интервютата и очерците за 13-те ректори на университета, които са ръководили работата в него през седемте десетилетия. 
Първият е бил Карл Славомиров Хибаум
който поема поста официално през февруари 1947 година. Той е роден на 10 февруари 1901 г. в Ямбол, баща му е австриец, а майка му - българка. Висшето си образование получава в Машинно-електротехническия факултет на Техническия университет във Виена. Ето какво пише в мемоарите си Хибаум: „... от 7 юни 1946 г. бях командирован за организиране на Висшето техническо училище в Русе, без да страдат лекциите ми... На 25 март 1947 г. въпреки въздържане бях избран за първи редовен ректор /по настояване на Окръжния комитет на БКП/. Ентусиазираха ме отличните условия на работа, поради силно развитата промишленост и ентусиазма на цялата общественост с отпущане на бившата сграда на френския пансион... След закриването на ВТУ-Русе, което съвсем неправилно постигнаха враговете му, подпомогнати от професори, които ламтяха да бъдат в София и затова отказваха да получат квартири в Русе, бях преназначен във ВЛТИ в София. Че каузата ми за основаване на висше техническо училище в Русе бе правилна, показа скоро след закриването, откриването на ВИМЕСС, а сега ВТУ „Ангел Кънчев“. 
Първият редовен професор е Георги Ангелиев
който е ректор на ВТУ от ноември 1947 до август 1949 година. В Русе идва като дипломиран доктор-инженер и от май 1946 г. е назначен като редовен професор заедно с инж.Коцо Христов. По време на ректорството на Ангелиев ВТУ продължава да заема сградата на бившия немски пансион на улица „Борисова“, известна днес като бившето Музикално училище. Училището представлява Машинен факултет с 3 специалности: машинно инженерство, електроинженерство и индустриална химия.
Следващият ректор от 1954 до 1958 е доц.Кръстю Петков. Малко преди той да поеме поста, на 25 септември 1954 г, с указ се създава Институт по механизация и електрификация на селското стопанство. Именно при неговото управление е завършен строежът на главния учебен корпус на училището. Характерът му на „народен човек“ провокира студентите да го наричат свойски 
Бай Кръстьо, а съкратено - БКП /Бай Кръстьо Петров/
Негов наследник на поста е доц.Емил Данков - от 1958 до 1960 г. Той е изпратен през 1954 г. от Държавната политехника, където преподава, за да стане заместник-ректор в Русе. Когато през 1958 г. е решено академичните ръководни длъжности да се заемат само от хабилитирани лица, доц.Емил Данков заменя Кръстьо Петров, който не е хабилитиран. Фактически той е първият ректор в Русе, избран с конкурс. Строи лабораториите по двигатели, технология на металите, топлотехника, селскостопански машини, парната централа, а хората го определят като оптимист и работохолик.
Следващият ректор проф.Атанас Ганев управлява последователно ВИМЕСС и ВСИ - Висшия селскостопански институт, от 1960 до 1964 г. Тогава бившата казарма е преобразувана в студентско общежитие, построени са физкултурният салон и почивната база в Приморско. След него щафетата поема за една година проф.Никола Несторов, който след краткото си ректорстване става зам.-министър на земеделието. 
И след това настъпва период, който всички наричат 
златното време за университета - под ръководството на проф.Марко Тодоров
от 1965 до 1976 г. Той печели конкурс и от 1 октомври 1955 г. идва като професор-ръководител на катедра „Теоретична и строителна механика“. Ректорът без приемен ден - така го наричали всички, тъй като в кабинета му по всяко време можели да влязат всички. През 1966 г. Министерски съвет издава решение ВИМЕСС да се преименува във Висш институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство /ВИММЕСС/. Размахът на научната, строителната и утвърждаващата дейност в този период е огромен. Но може би най-знаменателното е, че през 1968 г. проф.Марко Тодоров организира първия в страната курс по програмиране за преподаватели, сам той също посещава курса. И когато през 1970 г. започва да навлиза специалността програмиране, русенският ВУЗ вече има подготвени лектори. През 1994 г. проф.Марко Тодоров става първият Доктор хонорис кауза на университета. 
Неговият наследник в ректорския кабинет проф.Александър Сучков е на поста от 1976 до 1983 г. Той разработва първия генерален план на университета, а през 1981 г. ВИММЕСС отново сменя названието си - става Висше техническо училище /което често дава поводи на незапознати да го бъркат с друго ВТУ - Великотърновския университет/. 
През 1983 г. конкурсът за ректор се печели от Митьо Кънев - и периодът до април 1987 г. се нарича 
период на градежа и развитието
Самият Митьо Кънев е от студентите във ВИМЕСС, които се явяват на първите кандидатстудентски изпити през 1955 г. След дипломирането си става асистент, а по-късно и зам.-ректор. По време на неговото ръководство функционират 3 основни и 4 функционални факултета, тогава се прави и първата копка на Втори корпус на университета. 
Ректорът на прехода - това пък е определението за проф.Атанас Митков, който поема управлението на ВТУ „Ангел Кънчев“ от 1987 до 1993 г. Тъкмо той подготвя през месец май 1989 г. обосновката за създаването на Русенския университет. На 19 юли 1990 г. в условията на окупационна стачка ВТУ става Технически университет, като присъединява полувисшите педагогически и медицински институти в Русе. 
Морал, законност, професионализъм - 
това са „трите кита“ на следващия ректор доц.Марко Тодоров. През 1952 г. баща ми ме взе на една манифестация, събрахме се на Политехника „Сталин“ в София и тогава за първи път вдъхнах академичния въздух - и това стана моя същност, призна Тодоров на срещата на ректорите при представянето на юбилейната книга. 12-годишен той пътува в един камион „Шкода“ с ремарке от София към Русе, където баща му е ректор. И остава свързан и с Русе, и с висшето училище за цял живот. Самият той е ректор на ВТУ „А.Кънчев“ първо от април до ноември 1993 г., когато е назначен за министър на образованието и науката, а след това печели ректорски мандат 2003-2007 г. Тогава се създават факултет „Кинезитерапия“, центровете за дистанционно и продължаващо обучение, за кариерно развитие, за международно сътрудничество, БРИЕ. 
Между двата мандата на доц.Марко Тодоров е 10-годишният период на управление на 
проф.Борис Томов - единственият ректор, роден в Русе
По негово време и при мандат като просветен министър на Марко Тодоров ВТУ става РУ. Самият той прави дълъг списък с първи неща, които са се случили по време на неговото управление - научни конференции, посещения, срещи... 
Финалните страници в книгата „Ректорите“ са посветени на сегашния ректор чл.-кор.проф.Христо Белоев, който поема поста през ноември 2007 г. и ръководи ВУЗ-а и в момента.
Солидният том се издава благодарение на усилията на екипа от преподавателите от РУ д-р Велислава Донева, д-р Мира Душкова, доц.д-р Руси Русев и проф.Юлиана Попова и д-р Веселина Антонова от Държавен архив Русе. И те вероятно ще продължат да събират ценните факти и документи за университета и неговите личности, с които да подготвят следващи издания за русенското висше учебно заведение.