Д-р Пенка Каменова е завършила Английската гимназия в Русе със златен медал и същата година е приета с максимален бал 36 в Медицинския институт в Плевен. Дипломира се през 1985 г. и започва работа по разпределие като участъков лекар към Трета поликлиника. Прави впечатление на специалистите във Функционално и кардиологично отделение на тогавашната Окръжна болница след изява в регионалния кръг на националния конкурс „Млад медик“ с разработка по темата за исхемичната болест на сърцето. Така, след като свършва 3-годишното й разпределение, д-р Каменова започва работа в отделението по покана на ръководството му. През 1991 г. след 5 години специализация в Медицинска академия-София взема специалност „Вътрешни болести“. Три години по-късно защитава и специалност „Кардиология“ и оттогава досега това е професионалната област, в която се развива кариерата й. От юни тази година д-р Каменова е завеждащ Четвърто вътрешно кардиологично отделение в МБАЛ-Русе.
Тя е един от малкото русенски лекари, които са специалисти по ехокардиография. Първите апарати за ултразвуково изследване на сърдечно-съдовата система идват в Русе през 1991 г. и оттогава до днес ехокардиографията си остава професионалната страст на д-р Каменова.


- Д-р Каменова, как ехокардиографията ви помага при диагностицирането на сърдечно-съдовите заболявания?
- Това е изключително ценна ултразвукова методика, която позволява оценка на функцията на мускула, на клапите, на съдовете, на обвивката на сърцето и дава много ценна информация за хипертоничната болест и отраженията й, за исхемичната болест и отраженията й, за клапните пороци, които са различни видове вродени и придобити, за възпалителни заболявания на мускула и на обвивката на сърцето, за причините за ритъмните нарушения. Тази диагностика е неоценима при остри, спешни състояния с болка зад гръдната кост, които много често са израз на съдови или възпалителни причини. Методиката ни дава възможност добре да оценяваме плеврални изливи, болести на аортата, на белодробната артерия при белодробна емболия. Когато трябва да се вземат бързо решения, изследването е без алтернатива за съвремената кардиология. То е неинвазивно, безболезнено, може да се извършва в условията на спешност и позволява експресна диагностика за много заболявания. Едно от важните му подразделения е трансезофагеалната ехокардиография. Тя се прави със сонда, която се вкарва в хранопровода, позволява много директно оглеждане на сърцето и дава точна информация.

- При какви случаи използвате сондата?
- Например при дисекация на аортата. Това е най-бързата и най-достъпната диагностика, защото в този случай реакцията трябва да е в рамките на часове. Пациентът трябва да бъде насочен много бързо към кардиохирургия, защото смъртността е изключително висока и колкото по-бързо се постави диагнозата, толкова по-големи са шансовете да живее.

- Тази болест придоби публичност след трагичния случай в семейството на президента Плевнелиев. Какви са причините едно дете или възрастен човек да получи дисекация на аортата?
- Причините могат да са вродени и придобити. За придобитите форми основна причина е нелекуваната артериална хипертония. За вродените е слабостта на съединителната тъкан, например т.нар. Синдром на Марфан - генетично заболяване с нарушения в структурата на съединителната тъкан, което се характеризира с висок ръст, дълги пръсти, халтави стави и очни аномалии. Имали сме такива пациенти.

- Може ли предварително да бъде открита опасността от толкова фатално заболяване?
- По принцип това е спешно състояние, настъпва внезапно с остра болка и трябва да се правят изследвания много бързо, защото след 24-ия час най-често е късно. Макар че е възможно да се закрепи, да тромбозира в даден участък и човекът да си живее известно време след дисекацията, в общи линии е състояние с много висока смъртност. И при тези случаи ехокардиографията и трансезофагеалната ехокардиография са незаменими за експресно изследване. Не се изискват никакви специални условия и подготовка, единствено пациентът да не се е хранил поне 4 часа, за да се елиминира рискът от аспирация и задушаване. 

- При какви други състояния използвате сондата?
- Често за диагностика на клапни и вродени пороци и инфекциозен ендокардит - инфекции на клапите. Причината може да е потиснат имунитет, например онкологични пациенти, възрастови дегенеративни клапни пороци, протезирани клапи. Дори зъбни манипулации могат да станат входна врата за инфекции и по този начин да се инфектират клапите. И при тези случаи методиката много  помага. 

- И казвате, че напоследък често имате такива случаи?
- Има, да, и в момента имаме такъв пациент. Тези болни се лекуват много дълго - два месеца, или ги изпращаме по спешност на операция, ако има такива показания. 

- Това ли са най-честите сърдечни заболявания?
- Най-чести са проявите на исхемичната болест на сърцето и на хипертонията с техните усложнения - двете състояние са и най-честата причина за сърдечна недостатъчност. Тези заболявания водят до разширение на сърцето, до влошаване на функцията на мускула и клапите. Напоследък като че ли и предсърдното мъждене се превръща в епидемия. Докато в моите ранни години като кардиолог си спомням, че по-разпространени бяха ревматичните и вродените пороци, те сега отстъпиха и на преден план излизат исхемичната болест и предсърдното мъждене. 

- Какво представлява то?
- Неправилен ритъм. Ритъмът на сърцето не се създава от нормалното място, в т.нар. синусов възел, а в много точки от предсърдието и то започва да бие хаотично и неправилно, т.е. ритъмът се генерира в различни негови центрове.

- Това ли е т.нар. излизане от ритъм?
- Излизането от ритъм има разлчини форми. Аритмията може да се създава в предсърдието, може да се създава в камерата, но това е най-честата аритмия. При него сърдечната честота може да достигне и до 200 и, естествено, сърцето не може пълноценно да се напълни, да се изпразни, да създаде достатъчен обем, за да изпраща достатъчно кръв към органите. Това много често е повод за сърдечна недостатъчност.

- Колко често трябва да се случва това, за да накара човека да потърси лекарска помощ?
- Много индивидуално е. Някои хора изкарват целия си живот, без да получат никога подобно ритъмно нарушение. Напоследък за това състояние се обвиняват хипертонията, диабетът, възрастта, исхемичната болест. При някои хора предсърдното мъждене е епизодично, при други постоянно. Рискът от аритмията вече е не само последваща сърдечната недостатъчност, а и тромбоемболични усложнения, в частност исхемичният мозъчен инсулт, защото при непълноценното съкращение на предсърдието се създават условия в него да се образуват тромби. Те могат да се разпространят или в съдове на крайници, или в мозъчните съдове и да предизвикат запушване на съда. Поне 30% от исхемичните инсулти се дължат на тромбоемболични усложнения. Трансезофагеалната ехокардиография ни позволява да търсим източника на тези тромби, когато те произлизат от сърцето, добре да огледаме всички гънки на сърцето, където могат да се образуват.

- Тоест, ехокардиограмата ви помага да изясните причината за това, което чувате със слушалка?
- Да, точно така. Има и една друга форма на ехокардиография - с натоварване с медикаменти или с колело, когато се постига висок пулс. Високият пулс увеличава работата на сърцето и тогава можем да съдим за исхемична болест, за възможностите на един миокард да се възстанови след инфаркт. Често и при клапните пороци използваме такива тестове с натоварване и ехографска оценка по време на натоварването.

- Подмладяват ли се сърдечно-съдовите болести?
- Подмладява се хипертонията, подмладява се наднормената охраненост, която се дължи на обездвижване, на лош диетичен режим, подмладяват се диабетът и метаболитният синдром. Те стоят в основата на последващи сърдечно-съдови заболявания.

- Кой е най-младият ви пациент с хипертония?
- Има 18-годишни с хипертония, имах пациенти на 24 и 27 години с инфаркти. 

- Защо се получава така?
- Става дума за съчетание от наследствени фактори и от начин на живот. Докато някои от рисковите фактори можем да повлияваме - това са вредните навици, начин  на хранене, на физическа активност, други можем с медикаменти да ги коригираме като ниво на  холестерола и високото кръвно, то на трета група рискови фактори  като възрастта, расата и пола не можем да влием.

- Преди време много актуална беше темата за вътрешното омазняване на органите, скритата мазнина. Това вижда ли се за сърцето при ехографско изследване?
- Не, това не се вижда. Нас ни вълнува омазняването на съдовата стена. Ранни критерии за атеросклероза са промените в сънните артерии, в дебелината на мускулния слой на сънната артерия и на периферните артерии, което е част от съдовата диагностика. И това може да се установи с ултразвук. Обикновено има известна корелация на атеросклеротичните изменения в сънните артерии или в артериите на крайниците с подобна патология на съдовете на сърдечния мускул. С ехокардиография не могат да се оценяват коронарните артерии, има по-точни методики като коронарография и скенер с контраст. Но последствията на исхемичната болест, последствията след преживян инфаркт върху функцията на лявата камера и на клапите, се виждат много добре. Докато коронарната ангиография оценява анатомията на съда, с ехокардиографията оценяваме функцията на мускула, който се кръвоснабдява от този съд. Даден мускул може да не получава достатъчно кръв, но все още да е жив и ако съдът се отпуши, мускулът на сърцето да заработи по-добре. 

- Има ли пациенти, при които това ехографско изследване не може да бъде приложено?
- Има по-трудни като достъп пациенти, например пациентите с емфизем. Въздухът е лош проводник на звука, а това е ултразвук и колкото повече въздух има в белия дроб, толкова по-трудно може да се види сърцето. И именно там ни помага тази трансезофагеална ехография, защото сърцето е пред хранопровода и се вижда директно.

- Това изследване покрива ли се от Здравната каса?
- Трансезофагелната ехография се прави само по показания и не се финансира от Здравната каса. Изследването е неприятно, защото трябва да се преглътне сондата, и много хора се подписват и отказват. Докато конвенционалната ехокардиография е задължителна, тя е включена в лечебния алгоритъм на клиничната пътека.