Славка Радева е началник отдел „Международни спогодби“ в Агенцията по заетостта и мениджър на Европейски служби по заетостта /EURES/ за България. Като координатор на програмата на германското правителство „Работата на моя живот“ тя беше част от екипа, пристигнал в Русе за среща с младите хора, подали заявления за участие.

- Госпожо Радева, какви са впечатленията ви от интервютата, които провеждате в цялата страна? В Русе се явиха 67 човека, всички ли се представиха добре?
- Само трима не отговаряха на изискванията, показаха слаба комуникативност и липса дори на начални знания по някакъв западен език.
- Всъщност езикът ли е голямата бариера?
- Да, той е много важен, затова се прави курс преди самото обучение по професия, а след това се продължава на място в Германия. Все пак одобрените кандидати трябва да усвоят немския език до такова ниво, че да могат да се разбират с колеги, работодатели и съученици. Голямото предизвикателство на програмата е, че точно такива млади хора до 35 години, които нямат професионална квалификация, не знаят чужд език и нямат шанс за развитие нито в България, нито в друга страна, получават билет за Германия. Програмата подкрепя финансово както изучаването на езика, така и на професията. По време на престоя си в Германия те ще получават пари за издръжка в страната. Освен това за всички има здравни, пенсионни и социални осигуровки.
- „Учениците“ ще получават ли пари за работата си?
- Да, като заплащането в различните сектори и провинции на страната е различно, но програмата е така създадена, че да допълва сумата, независимо къде и каква професия се изучава. Ако заплащането е под 818 евро, правителството допълва толкова, колкото е нужно до достигането на тази сума. Изчислено е, че това е достатъчно, за да се живее нормално. Има професии, които започват с много по-високи суми, в тежкото машиностроене например, и при тях програмата не дофинансира.
- Какви разходи се поемат?
- Програмата възвръща средствата, дадени за курс по немски в България, след това пак по езика в Германия, пътуването до Германия /два пъти в годината за отпуска, пътуване за практика и обучение/ и задължителната практика.
- При тези условия явно има много голям интерес от страна на българските младежи.
- Да, радваме се на успех и в цялата страна имаме около 450 кандидати. Смея да твърдя, че 90% от тях идват и на интервютата с много добре подготвени документи. Впречатление прави, че това са много мотивирани млади хора.
- Какъв е механизмът на финансиране?
- На Федералното управление на труда и е вид политически инструмент на германското правителство, създаден през 2012 г. Дори страни като Испания, Италия, Гърция, Швеция са партньори по програмата „Работата на моя живот“.
- Колко трае обучението?
- Между три и три и половина години. Хотелиерството например е три години, а техническите специалности обикновено са по-продължителни.
- Програмата е насочена към млади хора без професионална квалификация, каквито са завършилите среднообразователните училища. Но ако дойде младеж, който е завършил професионална гимназия, ще му дадете ли шанс?
- Да, ако научи езика, няма проблем и би могло да се съкрати времето на обучение по професията, но моят съвет към завършилите професионални гимназии е да се възползват от посредничеството ни по други програми. От години Агенцията по заетостта е добър партньор на млади хора в Европа. За тях също има възможности и е по-добре сега да се обърне внимание на младежите без професия.
- Вие имате добър поглед над средното образование в България. Какво е положението със СОУ-тата?
- Не се чувствам много подготвена да анализирам образователната система, но смятам, че хора, които излизат без професия от училище и не продължават в университет, нямат шансове. Неслучайно имаме такава младежка безработица. Половината от младежите, регистрирани в бюрата по труда, са без професионално образование.
- Имате ли кандидати от ромското етническо малцинство?
- Да, имаме, макар че не са много. Някои от тях също имат желание да се развиват и да отидат в Германия да работят, не да търгуват с автомобили или други дейности, не много радушно приети от обществото.