Кристалната нощ. Звучи красиво, като поетична метафора, но всъщност е зловещ погром. Най-големият погром срещу евреите в историята на Германия и Австрия. Стъклата на 7500 еврейски магазини са изпотрошени (от където идва и названието Кристална), а много апартаменти са опустошени в атмосфера на омраза и презрение от членове на групите на SA и SS в различни немски градове и села. Според антихитлеристката съпротива, погромът е осъществен по лична заповед на Хитлер и при организационното участие на Гьобелс и Химлер и е представен като стихиен израз на народния гняв. Разграбени са 191 синагоги (от които 76 напълно унищожени) и 815 магазина, принадлежали на евреи. 30 000 евреи са арестувани и изпратени в концлагери, а 40 човека са убити, сочи официалната статистика.
Тези зверства са извършени в нощта срещу 10 ноември 1938 година, но фитилът на бомбата е запален на днешния 7 ноември преди 77 години от 17-годишния еврейски младеж Хершел Файбел Гринспан, стреля срещу третия секретар на германското посолство в Париж Ернст фон Рат. Дна дни по-късно дипломатът умира, а вестта за смъртта му прозчвучава като сигнал за отмъщение в Германия.
Хершел Гринспан е роден на 28.3.1921 г. в Хановер в семейство на полски евреи, което през 1911 г. емигрира в Германската империя. Учи в равинско училище. Още като младеж се включва в групите на ционистката „Мизрахи“ и спортната „Бар Кохба“. През 1937 г. заминава нелегално да живее при чичо Аврам Гринспан в Париж. Пристига там болен, като общото му състояние за 16-годишната му възраст не е добро - висок е само 1,54 м. и тежи 45 кг.
В продължение на година Хершел и роднините му се опитват безуспешно да получат разрешение за легалното му пребиваване във Франция. Тъй като това не става, младежът насочва усилията си да се прибере в Хановер при семейството си, но получава отказ от местната полицейска служба.
През август 1938 г. 
Гринспан получава заповед за експулсиране от Франция
През октомври 1938 г. на конгреса на националсоциалистите в Нюрнберг е решено 12 000 евреи полски граждани да бъдат експулсирани в Полша. Семейството на Гринспан попада сред предвидените за екстрадиция, тъй като е с полско гражданство, независимо от обстоятелството, че от 27 години пребивава в Райха. Всички членове на семейството му са експулсирани към полската граница, но не са приети на полска територия и остават в т.нар. ничия гранична зона между двете държави през нощта на открито.
Това събитие е широко огласено от пресата и Гринспан научава за него от вестниците в Париж. Получава и писмо от сестра си Берта, която се оплаква, че всички са много разстроени, тъй като никой предварително не ги е уведомил за репатрирането и семейството е било принудено да изостави имуществото си, ескортирано от полицията. Същевременно с писмото Берта умолява брат си Хершел да им помогне финансово със средства, тъй като са в голяма беда.
Междувременно полските власти все пак пропускат на своя територия гражданите си евреи и семейството на Гринспан е устроено в Збоншин, но Хершел не знае за това.
Хершел получава писмото от сестра си на 3 ноември, четвъртък. На 6 ноември той се обръща към чичо си с молба за изпращане на пари към семейството му.
Чичо му Аврам желае да изчака по-нататъшния развой на събитията, особено поради обстоятелството, че е както невъзможно (тъй като не се знае къде се намира семейството на Гринспан), така е и незаконно да се изпращат пари в Германия до евреи. Хершел не се конфронтира с чичо си, но обезкуражен напуска дома му, за да 
пренощува в евтин хотел, където написва прощално писмо до родителите си
Преди тази молба за пари Хершел е получил други 300 франка от чичо си Аврам. На своя глава на другия ден (7 ноември 1938 г.) с част от тези пари купува револвер от оръжеен магазин и отива в немското посолство в Париж, за да иска разяснение за съдбата на семейството си. Приет е от дежурния трети секретар Ернст фон Рат.
Още при приемането му Хершел вади пистолета и прострелва тежко фон Рат пет пъти в корема. След атентата той не бяга и е арестуван на местопрестъплението от френски съдия-следовател. Тъй като е непълнолетен, е прехвърлен в затвора за младежи във Фреснес, близо до Париж.
Според доклада от френските полицейски власти след арестуването му, той заявява, че е извършил атентата от името и мъстейки за съдбата на 12 000 преследвани свои сънародници. При стрелбата извикал „Мръсни германци!“
В намереното негово прощално писмо до родителите си той заявява, че сърцето му кърви, след като е разбрал за съдбата им, и че в знак на протест ще отмъсти за тях така, че целият свят да разбере.
След атентата френските съдебни власти образуват наказателно дело за убийство срещу Хершел Гринспан. 
От немска страна също е в ход подготовка за стартиране на наказателен процес
Министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс назначава още на 8 ноември, специално за случая, главния юридически съветник на Райха професор Фридрих Грим като пропаганден специалист, подготвен за отразяване на сложни казуси като този с Хершел Гринспан. Във френския наказателен процес Фридрих Грим представлява Райха и защитава интересите на държавата.
След Кристалната нощ, на 11 ноември, Гьобелс сформира в Министерството на пропагандата специален съвет за стратегическо планиране във връзка с процеса, който е оглавен от Волфганг Диверж. Негови членове са служители на министерството на външните работи и на правосъдието, сред които участва като консултант Фридрих Грим. Грим основателно предвижда, че за екстрадиране от страна на френските власти на Хершел Гринспан в Германия и дума не може да става, и че процесът ще се състои във всички случаи във Франция.
На заседание на съвета е решено, че 
гневът в Германия трябва да се използва, за да се повлияе върху процеса
и че трябва да се предяви иск за кръвнина в наказателния процес във Франция от името на близките на Ернст фон Рат. За предявяване на иска, както и за подбора на френските адвокати, които да защитават Райха и гражданските ищци в наказателния процес, е натоварен Грим.
Гьобелс иска да използва случая и процеса, представяйки ги пропагандно като битката за Германия. За целта трябва да се докаже, че съществува еврейски заговор срещу Германия, целящ предизвикване на война, като брънката, от която трябва да се тръгне за разплитането му е установяването на истината на убийството.
Тази теза на немската пропаганда се подържа дори от френската либералнодемократична преса. Съветът е на мнение и внушава на нацистката пропагандна машина, че убийството цели влошаване на френско-германските отношения, които по това време и без това са обтегнати предвид Мюнхенското споразумение.
След заседанието на съвета Грим отпътува незабавно за Париж. Там той получава информация, че защитник на Хершел Гринспан е Винсент дьо Моро-Гиафери, член на френската лига срещу антисемитизма, част от международната лига срещу антисемитизма. Френският защитник е поканил родителите на Гринспан от Полша да свидетелстват в процеса за немските антиеврейски действия и политика, но Полша не желае намесването й в процеса и налага забрана за излизането от страната на семейството на Гринспан.
Началото на процеса е отложено от избухването на Втората световна война
на 1 септември 1939 г. Това поставя делото срещу Гринспан в напълно нова ситуация поради промяната в настроението на французите, респективно на френското правосъдие, към деянието и личността на младия убиец.
В Германия пропагандата тръби, че вече със сигурност Гринспан ще бъде оправдан, тъй като германската страна е възпрепятствана да участва в процеса.
По време на „Странната война“ Грим осъществява контакт, посредством немското и френското генерално консулство в Берн, с френските разследващи органи и власти в опит да не бъде манипулиран процесът от общественото мнение с оглед на избухналата война. Това, което успява да постигне Грим, е да издейства спиране на процеса до приключване на войната, като получава уверението на френските власти, че Хершел Гринспан остава през това време в затвора.
Въпреки непълнолетието си, Гринспан е задържан от френските власти без съдебен процес за около 20 месеца, докато немците не завладяват Франция. През това време френските власти дори отказват искането му да му бъде позволено да се бори на страната на Франция срещу германците.
След като Франция капитулира, 
Хершел Гринспан и неговия случай е поет от Гестапо и органите на немската тайна полиция
Фридрих Грим съдейства за разплитането на случая, като за целта са иззети от немските служби за сигурност материалите по делото. На обстойна проверка за връзки с Гринспан от немските служби за сигурност са подложени всички еврейски организации на територията на Франция.
След капитулацията той заедно с други затворници е евакуиран на влак за Южна Франция. Влакът е бомбардиран и дерайлира, след което Гринспан, не знаейки френски език, се обръща за съдействие към френските власти, които го настаняват след прокурорско постановление първоначално в Бурж, а сетне в Тулуза.
Грим открива местоположението на Гринспан в южната част на Франция и изисква от френския министър на правосъдието да го екстрадира в Германия. На 18 юли 1940 г. Хершел Гринспан е предаден от френските на немските власти, след което е транспортиран до затвора на Гестапо в Берлин.
Това предаване на Гринспан е уязвимо от правна страна, като е извършено в противоречие със съдържанието на споразумението за примирие между Германия и Франция, както и с разпоредбите на международното право, тъй като Гринспан не е немски гражданин, и делото е заварен случай от преди нахлуването на Вермахта във Франция.
След екстрадирането на Гринспан в Германия Йозеф 
Гьобелс започва подготовката на процес подобен на Лайпцигския
който следва да докаже съществуването на еврейска конспирация и планирано избухване на Втората световна война. Същевременно значителното участие, а и съпричастност на професор Грим към изясняването на обстоятелствата по случая, се явяват пречка пред нацистката пропаганда.
В немския процес Гринспан се възползва от защитната тактика на адвоката си в Париж и твърди, че познава жертвата от гей-сцена с участието на фон Рат във френската столица, с което осуетява стратегията на нацистката пропаганда.
С оглед твърдението на защитата на Гринспан за незаконната му екстрадиция в Германия, и предвид изнесеното от него в процеса за хомосексуалните наклонности на жертвата Ернст фон Рат, процесът е прекратен през юли 1942 г., а Гринспан е изпратен в концентрационния лагер Заксенхаузен. На 26 септември 1942 г. той влиза в затвора на Магдебург, след което по-нататъшната му съдба не е известна. Предполага се, че е убит в края на 1942 или началото на 1943 г.
Родителите и братът на Гринспан оцеляват от Холокоста. След депортирането им в Полша през 1938 г., те успяват да избягат по-късно в Съветския съюз. Оттам емигрират в Израел след войната.
През 1960 г. съд във ФРГ, по искане на родителите на Гринспан, официално обявява сина им за мъртъв. През 1981 г. историкът Рон Ройцен датира смъртта на Гринспан към септември 1942 г.
По материали от интернет