Тежък семеен живот заради зачестилата в последно време злоупотреба с алкохол и цигари довел до убийството на Мелиса Кирова. Това твърди съпругът й Тодор Тодоров, който на първа инстанция бе осъден на доживотен затвор за мъчителното затриване на живота й. Тодор обаче категорично заяви вече пред две съдебни инстанции, че не е виновен и друг е убил жена му на 23 юли 2013 година. 
Неговата версия е, че Мелиса била много разстроена седмици наред. 
Оплаквала му се, че дължи 700 лева на двама цигани
Тъй като не можела да ги върне, те я заплашвали, че ще я убият, а дъщеря й ще направят проститутка. Не искала да замесва Тодор в историята, защото и той можел да пострада. Това бил и последният разговор между двамата, след който Тодор отишъл до магазина, а като се върнал, от Мелиса нямало и следа. Бил отчаян, че ще вечеря и заспи за пореден път сам, затова решил да отиде до квартална кръчма и да чака проблемните цигани, за да се разправи с тях. Върнал се в апартамента си след 4.30 часа през нощта, заварил входната врата отворена, а по-късно се натъкнал на безжизненото тяло на съпругата си, която била просната в банята с две дупки на гърба от ляво и дясно. Веднага му светнало, че като рецидивист, лежал по затворите, полицията ще го уличи в убийството. Толкова се изплашил, че решил да отиде при роднини на Мелиса в Сеслав и да им разкаже за трагедията. Не намерил обаче сили да им съобщи лошата вест. После
потърсил свой приятел съкилийник
за когото знаел, че вече е лежал в затвора за убийството на жена си. Подлъгал го, че го търси за услуга, но после му обяснил, че има нужда от помощ, за да се отърве от трупа на жена си.
Тази версия, която Тодор прокара за пореден път, бе отхвърлена и от Апелативния съд във Велико Търново. 
Напълно нелогично и невъзприемливо е твърдението му, че след като видял трупа на Мелиса в банята, останал шокиран, изпаднал в паника и решил да избяга, тъй като е бил осъждан и заради това може да бъде набеден в извършване на убийството. След като твърди, че я е обичал много, за това купил апартамента, обзавел го, за да живеят нормално с детето им, то
нормалната реакция на един обичащ човек
който не е извършил това тежко престъпление, е да сигнализира компетентните органи. Още повече, че Мелиса уж вече му се била оплакала за заплахите към нея. Нещо повече, след като той не е извършител и съпричастен към убийството на съпругата си, не се налага да заличава и следите от престъплението, което е извършено от друг, както Тодор твърди.
Вместо това обаче той започнал да си търси алиби
разказал на близки и роднини, че не знае къде е Мелиса. След убийството дори взел мобилния й телефон и изпратил на своя телефон съобщение, с което Мелиса му пишела, че няма да се прибира и повече нямало да я види. В същото време обаче тя вече е била мъртва, обърнаха внимание съдиите на втора инстанция и разбиха на пух и прах версията на Тодор.   
Нещо повече - магистратите отчетоха неговото хладнокръвно поведение след убийството. Тодор стриктно и прецизно измил с препарати целия апартамент, подредил го педантично. Преди да изнесе трупа на убитата си жена и да го хвърли в Русенски Лом, спокойно и без притеснение го надупчил с нож, за да спихне, тъй като след 5-дневен престой се бил подул. Съдиите бяха категорични, че предишните осъждания на Тодор и престоят му в затвора изобщо не са го отклонили от престъпните помисли. Затова и съвсем справедливо би било да бъде изолиран от обществото до края на дните си.
Впрочем
това, което издало Тодор, е неволното му изпускане пред болната му майка
Жената била на легло и той се грижел за нея. След като затрил Мелиса, той й споделил за жестокостта си. Тя пък от своя страна разказала на една от дъщерите на Тодор от предишен брак, която не поддържала връзка с баща си. Така 31-годишната Антоанета отишла в Първо районно и обяснила на полицаите какво знае. Обадила се дори на Тодор и го попитала дали е убил наистина Мелиса, а той се учудил как може дъщеря му да мисли толкова лоши неща за него, заявил, че не е убиец и че с действията си Антоанета го е вкарала в гроба и
щял да я кълне, докато е жива
Пред съда Тодор намери оправдание и за това обстоятелство, като заяви, че майка му е била с тежки здравословни проблеми и не е разбрала какво й говори. Съдиите обърнаха внимание, че психическият и физическият тормоз, който Мелиса е търпяла, не е бил никак лек, нито кратък. Получавала и смс-и, в които Тодор я заплашвал, че ще я убие и ще я хвърли в контейнера. 
Според обвинението подобни били и заплахите и от 23 юли 2013 година, когато за пореден път полицията се отзовала на сигнал за скандал помежду им. Уж било постигнато примирие и те се прибрали заедно, след което обаче конфликтът продължил,
Тодор взел кухненски нож и наръгал два пъти тежко Мелиса в сърцето
а след това и в корема. Завил тялото и го зарязал. И тъй като дъщеря им прекарвала лятната си ваканция в Сеслав, никой не разбрал за случилото се в апартамента в кв.“Дружба“. Всички говорели, че Мелиса е изчезнала, но никой нямал връзка с нея. В този момент Тодор търсел начин да се отърве от трупа. А опит за прикриването на убийството почерпил от познат от затвора - Владимир Иванов, който лежал присъда за убийството на собствената си жена. Отишъл при него в Петърч, а от друг бивш затворник взели назаем „Ситроен Берлинго“. В нощта срещу 28 юли Тодор и Владимир пристигнали в Русе. В района на Ивановските скални църкви, по просека,
двамата изхвърлили безжизненото женско тяло в Русенски Лом
Тодор беше разпитан 6 дена след престъплението, но бе освободен, тъй като въпросителните около изчезването на Мелиса се увеличавали. На следващия ден решил да избяга в Германия. На 8 август неузнаваемият труп на Мелиса бе открит, а чрез личния й стоматолог жената е идентифицирана по зъбите. Тодор бе екстрадиран обратно в България с Европейска заповед за арест.
За съучастието си в прикриването на убийството Владимир бе наказан с половин година затвор, но заради предишната си присъда за убийство на собствената си жена ще трябва да излежи още 5 години 4 месеца и 27 дни. Пред съда на втора инстанция той заяви, че е действал като съучастник при наличието на крайна необходимост, но номерът му не мина. 
Присъдите и на двамата, които Русенският окръжен съд издаде в края на януари, бяха потвърдени, но могат да се обжалват и пред Върховния касационен съд.