Вчерашният ден бе повод да си припомним отново една позорна страница от историята на човечеството. На 10 март България отбеляза 70-ата годишнина от спасяването на българските евреи от зверско изтребване в концентрационните лагери на хитлеристския режим. Русе пази грижливо своите спомени от онези мрачни и горчиви събития, които следват хода на параноично-истеричните движения на Адолф Хитлер, в резултат на който на 20 януари 1942 година в Берлин е подписан печално известният протокол „За окончателното решение на еврейския въпрос“ - иначе казано, за изселването на евреите от различните държави в Европа и за методичното им унищожаване.
В България още през декември 1940 г. Народното събрание приема Закон за защита на нацията, който поставя началото на държавно организиран тормоз и преследване на евреите в България. Той е последван от Закона за еднократния данък върху имуществата на лицата от еврейски произход от юли 1941 г. и от гласувания по-късно Закон за възлагане на Министерския съвет да вземе всички мерки за уреждане на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси.
Съгласно антиеврейското законодателство /дословно преписано от немския расистки антиеврейски закон/ се забраняват смесените бракове между българи и евреи, а всеки евреин, навършил 8 години, е длъжен да носи така наречената жълта шестоъгълна „Давидова значка“. На евреите се забранява да упражняват ред професии, да притежават дялове в предприятия, въвежда се специален полицейски час за тях.
Евреите могат да си купуват хляб само от определени фурни
а във всеки по-голям град има улици, по които евреите нямат право да се движат. През 1941 година е въведен еднократен данък върху имуществото на евреите в размер на 20% (25% за имущества над 3 милиона лева), като внесената сума възлиза на 1,4 милиарда лева. По същото време само от Русенската еврейска община са отнети имоти на стойност 6 354 000 лева.
Германия прави списък на евреите, които живеят в различните държави. В България те са 48 000. В спомените си тогавашният министър-председател Богдан Филов отбелязва, че на 14 октомври 1942 година германското правителство съобщило на българското правителство: „Ние сме готови да приемем тези евреи, като срещу тази скъпа услуга българите участват в разноските с 250 райхсмарки на човек“.
Пак по спомените на Филов след дълго обсъждане с царя на 12 ноември „българското правителство с голяма готовност се съгласява с предложението на германското правителство да се извърши изселването на евреите от България... и че е съгласно по принцип да заплати една обща сума за изселените евреи, но счита исканата такса от 250 райхсмарки на човек извънредно висока“. На 2 март 1943 с наредба №127 кабинетът „одобрява и утвърждава споразумението с Германия по изселването най-първо на 20 000 евреи, без разлика на възраст и пол, от новите български земи Тракия и Македония в източните германски области“. И още на следващия ден на 3 март, по заповед на българското правителство полицията и армията арестува всичките 4058 евреи в Беломорието, всичките 7144 евреи в Македония и всичките 161 евреи в Пиротско /това са новоприсъединените към България територии/.
Натъпкват ги в конските вагони на предварително композираните български влакове
и през нощта ги откарват до Лом, където ги предават на германците. Оттам тези евреи са отведени в концлагера Треблинка... От всичките 11 363 души, без разлика на възраст и на пол, оцелели по-малко от 300.
Идва ред да бъдат депортирани и останалите български евреи - от старите предели на страната. На 9 март 1943 г. е трябвало да заминат 8000 евреи от т.нар. Стара България - от Кюстендил, Пловдив, Пазарджик, Дупница и други градове в провинцията. След тях идвал редът и на всички останали, включително софийските.
Точно този план, за щастие, не успява.
На 8 март Димитър Пешев, който е подпредседател на 25-ото Народно събрание научава за зловещия таен план на българското правителство. За него му разказват четирима видни граждани от Кюстендил. Пешев и група депутати незабавно се среща с министъра на вътрешните работи Габровски и го принуждава буквално в последната минута да отмени заповедта за депортиране.
Българските евреи са спасени от унищожение. Но това не отменя изселването им най-вече от столицата. Само на 31 май в Русе пристигат 162 евреи от София. На първи юни идват други 204. Ден по-късно - следващите 234.
До края на годината в Русе се преселват 2065 софийски евреи
В Държавен архив Русе се пази разрешението за настаняване на евреите от столицата в български семейства, припомни преди дни на специална среща в дружество „Шалом“ началникът на Архива Йордан Борисов. Въпреки забраната изповядващите юдейска религия да бъдат наемани на работа, собственикът на Сапунената фабрика Бъчваров назначава мнозина от тях, каза още Борисов. Пак в Архива се пази и писмото на тогавашния Доростолски и Червенски митрополит Михаил, който още на 7 ноември 1942 г. моли общинските власти за разрешение евреите да влизат в храма, без да носят Давидовите звезди на реверите.
На срещата в дружество „Шалом“ бяха припомнени и други жестове на съпричастност от русенци към изпадналите в беда хора.
Веселина Антонова от Държавния архив разказа, че приблизително по същото време, когато започва депортацията на евреите от „новите територии“, от Полша и Австрия с шлепове са били карани полски и австрийски евреи, за да бъдат потопени в делтата на Дунава. Някои от тези шлепове спирали в средата на реката срещу Русе. Стоновете на затворените вътре хора се чували, особено нощем. Тогава внучката на легендарната Баба Тонка - Тонка Обретенова Просеничкова, заедно със свои другарки от женското дружество „Добродетел“, се организирали да приготвят храна за страдалците. Било по Великден и
жените месели козунаци, варили яйца, купували плодове
а мъже с лодки пренасяли храната и прясна вода до шлеповете. Често млади момчета пък с плуване носели до шлеповете съдове, пълни с вода. Известен е и случаят с Димитър Буров, управител на фабрика „Мюлхаупхт“ и племенник на известния банкер Атанас Буров, който е купил една кола продукти и наел лодка, която да закара провизиите до шлеп с евреи...
За подобни жестове разказа и свещеникът Минко Казаков. Много такива акции е организирал тогава Червеният кръст, председател на който е бил митрополит Михаил, разказа отец Минко. Той цитира по памет разказа на иконом Борис Минев за това как Минев и касиерът на Червения кръст натоварили две лодки с кашкавал, хляб и вода и ги занесли на евреите в шлеповете, чиито вопли късали сърцата на русенци. Хората са помагали много и на евреите, които са живеели в Русе, посочи свещеникът. В свое писмо русенски евреин, който по-късно се изселва в Израел и там става министър, изказва своята благодарност до владиката Михаил за великодушието и човечността, които митрополитът и българските миряни са проявявали. За съжаление, голяма част от архива на митрополията, където са били и тези ценни свидетелства, е била по най-възмутителен начин предадена за вторични суровини и така са погубени много важни документи, каза отец Минко.
За щастие, днес има млади хора, които проявяват не просто интерес към темите, свързани с историята, но и всеотдайността на изследователи, за които е важен всеки детайл от миналото. Такъв е деветокласникът от Английската гимназия Милотин Бараков, който направи презентация по своя реферат, посветен на трагедията на геноцида срещу евреите и на малките истории, свързани с Русе. Той посочи ред факти, като изтъкна и ролята на първия български морски капитан, спасявал български евреи-бежанци, които са напускали страната, за да избегнат злата участ. Роденият в Русе на 16 януари 1880 година Антон Прудкин има богата и противоречива биография, в която се смесват елементи на тероризъм, анархизъм, шпионска дейност, но също и писателски и рисувални дарби. През 1936 година, след като е помилван /осъден е на смърт заради атентата в столичния театър „Одеон“/, Прудкин заминава за Варна, където служи като капитан на кораба „Рудничар“. През май 1941 година прави два курса със своя кораб до Палестина, при което превозва до Светите земи над 1200 български евреи. Прудкин е екзекутиран през 1942 година, след като отново е осъден на смърт - този път за подготовка да взриви германски бензинови резервоари в района на Варна.