Той е един от най-великите илюзионисти в света. Може би най-великият. Оцелява безброй пъти в изпълнение на невъзможни номера, но си е отива твърде, твърде рано на днешния 31 октомври 1926 година, едва на 52. 
Името му е Ерик Вайс, но то не говори на никого нищо. Когато обаче се каже псевдонимът му, всичко се променя.
Това е Хари Худини, роден на 24 март 1874 година в семейството на равин в Будапеща. 
Едва четиригодишен, Ерих се качва на парахода за Америка с родителите си и тримата си братя. Установяват се в Епълтън, щата Уисконсин. Първият му ярък спомен е от пътуващ цирк. Изкуството на въжеиграча го омагьосва и Ерик веднага опъва въже между две дървета в двора. Пада лошо, но бацилът на цирка е вече в кръвта му. Едва укрепнал, пробва да виси на въже, което е захапал. Е, отиват си два-три зъба, но той е щастлив. И амбициран да открива чудесата на акробатиката.
На 8 години разнася вестници и лъска обувки, защото семейството вече има 7 деца, а баща му няма работа
Печели по 2 долара на ден.
След като за една нощ отключва всички заключени врати в училището си, родителите му го изпращат в ключарско ателие да учи занаят. Един ден шерифът докарва арестант, който трябва да бъде освободен, но ключът за белезниците е изчезнал. Докато се суетят около арестанта, става обед и шерифът заедно с майстора тръгват към кръчмата за свещената обедна почивка.
Ерик остава сам с двуметровия гигант. Когато се връщат след час, арестантът е с отключени белезници. „Браво, Ерик, ще станеш добър в занаята“, му казва майсторът. „Затворникът е единственият човек в света, който знае моята тайна. Никога повече не го видях“, спомня си по-късно Худини. Тогава е на 11.
Седемгодишен, Хари показва акробатични номера в цирка за 35 цента на представление. Неговият бос имал традиционен въпрос от „интервюто за работа“: „Можеш ли да се наведеш назад и да вземеш карфица с устата си?“ Хари тренира направо на улицата - показва уменията си да взима карфицата и да ходи по опънато въже между две къщи. Или се забавлява да отключва къщите на своята улица през нощта.
На 12 бяга от къщи заради неудържимата жажда да открива нови неща
да опознава света, да предизвиква възможностите си. Наемат го да лъска ботушите на американската кавалерия, която се отправя към Дивия Запад. Връща се след година и заминава с баща си за Ню Йорк, за да търсят работа и жилище.
На 16 намира мемоарите на Жан Йожен Робер Худин, прочут френски маг, и пленен от неговата история, започва да се нарича Хари Худини. На 18 прави по 20 шоута на ден заедно с огнегълтачи, индийски йоги с кошници със змии, хипнотизатори, гълтачи на игли, фокусници със зайчета, карти, гълъби и какво ли още не... 
Докато братята му карат колата към поредния град за поредното представление, Худини спи. А е само на 19. По това време среща Вилхелмина Беатрис, дребна и крехка акробатка, която става негова любов, съпруга, партньорка в изкуството му и спътница до края му. Бес се влюбва в Хари, който на първата среща й подарява портокал.
„Продадох девствеността си за един портокал“
шегува се по-късно тя и отгоре на всичко заема на Хари 2 долара - таксата за женитбата им. Бес замества брат му Тео в номера „Изчезващ от куфар“, тя е по-дребна и доста по-гъвкава. Худини работи като бесен, спи по 4 часа и в 5 сутринта вече е на крак. Тренира изключително много тялото си, като „краде“ идеи от йогите. В свободното си време продава сапун, а Бес пее.
На 25 години е нает от Мартин Бек за участие във водевилни представления. Бек му отваря вратите към Европа с поредица от тежки турнета. В представлението е включена немска полиция, която го „арестува“, съблича и оковава в белезници, от които той се измъква за отрицателно време. Худини се превръща в сензация. Изследователите му предполагат, че е имал феноменална зрителна памет и е „сканирал“ ключалката с очи, а после е правел дубликат по памет. Но това е малко вероятно.
Други предполагат, че когато е заобиколен от тълпата и стиска ръцете на хората през желязната решетка, има агент, който му предава ключ. Но когато се измъква от бостънската гробница - изключително добре осигурена затворническа клетка, публиката стои настрани. Цели шест години Хари Худини усъвършенства бягство от затворнически клетки и 
става любим консултант на управата на щатските затвори, на Скотланд Ярд и на Международната асоциация на полицаите
Дори пише книга, в която споделя своя опит - „Правилният начин да сгрешиш“.
Бес е навсякъде с него. Коронният им номер е „Метаморфозите на Худини“, който изпълняват отначало направо на улицата пред многобройна публика. На платформа, затворена от три страни със завеси, е качен голям сандък. Худини е с ръце, заключени с белезници. Влиза в сандъка и после - в чувал, който завързват над главата му. Закопчават сандъка с каиши и го заключват. Бес дръпва завесата и пляска три пъти с ръце зад нея. Точно след три секунди завесата се отваря и там стои Худини, без белезници, а когато отварят сандъка, в чувала е Бес.
Турнетата им из Европа продължават с месеци: Германия, Франция, Англия... Всяка вечер Худини има по две-три шоута. Но още тогава великият илюзионист разбира, че това, което публиката цени най-много, е смъртната опасност. „Публиката иска драма, близостта на Смъртта.“
И Худини скъсява разстоянието
Скоро старите номера му омръзват и той се отправя към ледените води на океана.
Преди да скочи с белезници на ръце от един мост, пише завещание
в което оставя всичко на Бес. Тя и майка му са сред 10-те хиляди души на брега на река Хъдсън за първото голямо представление. Малко преди да скочи, към водата се втурва пиян мъж и с вик „Сбогом, Худини“ се мята от моста.
Лодките, ангажирани за безопасността на представлението, веднага го изваждат. Худини опознава всички мостове на Бостън и Сан Франциско, а река Хъдсън става място за тренировки. Спускат го в реката със завързани ръце и крака и хилядната тълпа затаява дъх... Наистина, бил известен и с уменията си на плувец, който може да задържи дъха си до 3 минути под вода. Но да си овързан и заключен в сандък под водата, е друго нещо. Това е следващата му стъпка, номер, който събира повече от 20 000 души на пристанището в Бостън.
Днешните автори на книги за фокусничество и магии обясняват как Худини се е измъквал от водата. Той имал буйна гъста коса и когато „вещите“ лица го проверявали за ключове и инструменти пред многобройната публика, най-напред го събличали гол до кръста и проверявали косата му. След това той я оправял с ръце и явно е поставял там своя уникален инструмент за отключване на ключалки. А ключът бил във фалшив пръст, който той  надявал от джоба на панталоните си, преди да ги събуе за втората част от проверката. Разбира се, винаги преди демонстрации, Худини е имал право предварително да огледа мястото и клетката, от която е трябвало да се спаси.
„Искам да бъда пръв. Затова измъчвах тялото си и рискувах живота си, борих се и страдах. Ако спра да го правя, защото вече не мога, ще изгубя радостта от живота“, пише той. И добавя: „Аз съм унгарец, а унгарците са жилави. Но 
волята ми е по-силна от тялото
Борих се с желязо и стомана, сейфове и белезници, заравян съм, потапян съм и съм замразяван, докато тялото ми стане безчувствено. Защото си казвах: Ти можеш“. В друго интервю пък споделя: „Как чувствам болката ли? Няма място за нея. Изпълнен съм с една мисъл: освободи се! Свободен“.
Худини е ненаситен за опасности, той си играе с тях като дете със стъклени топчета. Скача от кораба на път от Австралия за Америка, за да покаже на моряците, които ловят от океана с уста монетите, хвърляни от пасажерите, че е по-добър от тях в това „забавление“. Посреща Нова година на един връх в Андите, където тренира катерене с въже.
Купува си истински електрически стол за 6,5 долара - за да измисля номера с него, и истинска египетска мумия за скромните 3 долара, кроейки планове да я включи в репертоара си. Работи със Сикрет сървис, с разузнавателни отдели, с отдели за особено тежки престъпления. „Кралят на белезниците“, пише печатът. В музея на Дейвид Копърфийлд се пази чифт сребърни белезници, изработени по поръчка, с най-сложната ключалка, която никой освен Худини не е могъл да отвори.
Но на съдбата й омръзва да го закриля
През 1908 г. е на върха на славата си. Чувства се почти безсмъртен. Работи до пълно изтощение. Един ден обаче скача пред 20 000 души в Ню Джърси в океана с белезници и едва излиза от водата кървящ и зашеметен. Бес изпада в нервно разстройство. Става супер суеверна - например не носи повече жълти чорапи, защото в този инфарктен момент е била с такива. Но Худини не престава да предизвиква съдбата. Стъкленият аквариум, в който го „замразяват“ със специален химикал, му докарва тежка пневмония.
Но друг номер пък взема акъла на цялото човечество - измъква се невредим от корема на кит, както пише пресата. Китът е разрязан откъм корема и зашит с метална тел. А Худини пропълзява в корема му с парфюм в ръка... И тук великият илюзионист се справя с чест, въпреки че излиза почти отровен от арсеновите пари в търбуха на чудовището.
Следва нов инцидент. При подготовка за гмуркане в океана докер наранява бъбрека му с желязна верига. „Идете си вкъщи и лежете - казва му лекарят. - Ако продължите, се самоубивате.“ „Не ме познавате - отвръща Худини. - Колко ми давате?“ Година, категоричен е лекарят. В края на годината Худини му изпраща фотография от поредния си спиращ дъха номер - кутията за китайското водно мъчение.
Пред очите на публиката той се освобождава от стъклен съд, пълен с вода, в който е поставена китайската клетка за мъчения. В нея виси надолу с главата, а крайниците му са извадени през специални дупки. Този пърформънс се смята за 
връх в кариерата на великия Худини, ненадминат от никой друг артист искейпист
И той го изпълнява пред огромна екзалтирана публика до края на живота си.
На 20 април 1916 г. Худини събира над 100 000 души пред Мансей билдинг във Вашингтон - повече, отколкото е събирала иногурацията на президента. Магът виси от четвъртия етаж с главата надолу, в усмирителна риза и с вързани крака. Затаила дъх, тълпата наблюдава как Худини се гърчи неистово на въжето и само след секунди едната му ръка е навън. Твърди се, че е можел да вади ръката си от раменната става.
Малко хора знаят, че Худини е участвал в поредица филми, в които прави сам каскадите си. Създал е дори своя собствена филмова компания. Основава университет по магия, пише автобиография и създава фирма, продуцираща шоута. Точно по това време Худини е
увлечен в любовна афера с Чармиън Лондон, вдовицата на Джек Лондон
Магът познава писателя и жена му отдавна, всъщност Джек е неговият писателски еквивалент - безстрашен, свободолюбив, експериментатор, предизвикващ съдбата. Дали Бес е знаела? Хари продължава да я смята за своя най-добър приятел и талисман, отрупва я с диамантени огърлици, нови прислужници и коли. Бес обаче страда от нервно разстройство и една от причините е невъзможността да роди дете. Тя така и не излиза от сянката на Худини и от депресията до края на живота си.
Още през 1905 г. Худини има цяло състояние - 25 000 долара, които днес биха се равнявали на 2,5 млн., най-голямата сбирка в света на книги за спиритуализъм, фокусничество, медиуми и магии, триетажна къща в Ню Йорк, имение в Кънектикът и парцел в гробището на Бруклин. Президент е на Обществото на американските илюзионисти и поддържа своя рубрика в списание „Фокусник“, в което забавлява публиката с истории как да си направим невидимо мастило и да си измислим таен код за общуване, обяснява трикове и тайни. През 1902 година започва да пише „Енциклопедия на магията“.
Интересът на Худини към спиритическите сеанси започва след смъртта на майка му, която обожавал. Тогава само в Америка е имало над 8000 медиуми, които се занимавали главно с викане на духове на умрели хора. Тази тема
сближава Худини със сър Артър Конан Дойл, създателя на Шерлок Холмс
Сър Артър, дете на луд алкохолик, израснал в огромна нищета, прегръща идеята за разговори с отвъдното - от това става и литература, и пари. Всъщност медиумът е жена му, лейди Дойл. Жена му прави няколко сеанса с Худини, призовавайки майка му да даде знак. Въпреки почукванията и писалката, която пише сама в ръцете й, Худини остава невярващ. Постепенно между двамата назрява конфликт, който увлича цялото общество. Худини не само публично говори срещу измамата на спиритуалистите, но и редовно публикува статии на тази тема и чете лекции.
„Наричат ме шарлатанин, имитатор, палячо, водевилен артист. Аз се гордея с това. Постигнал съм го с години труд. Не съм платил 75 долара като г-н Карингтън (виден спиритуалист), за да сложа доктор пред името си“, казва Худини. В своите публични сказки обяснява механизма на ектоплазмата - сиянието, което се появява при сеансите, почукванията, летенето на предмети. Уговаря срещу пари вдовици да шпионират медиумите на сеансите.
В последната си книга Худини разказва за медиуми, които са се отказали от измамите и са разкрили истината
На преклонна възраст, вече алкохолизирана и съсипана, Марджъри, най-прочутият медиум по това време, признава, че двете със сестра й като деца се научили да почукват с палците на краката, за да се забавляват, но по-голямата им сестра решила, че може да изкара добри пари от това. При непрекъснати тренировки двете сестри можели да огъват палците си и да почукват така, че никой да не забележи. Худини вярва в задгробния живот, но не и във възможността някой да успее да установи контакт с мъртвите.
Худини умира на обед, в деня на Вси светии през 1926 година. Три дни преди това трима студенти влизат в гримьорната му в антракта на представление в Детройт. „Чухме, че можете да издържите силен удар в стомаха, без да трепнете“, казва единият, за когото се предполага, че е професионален боксьор. „Да - казва Худини, - само ми трябва време да се концентрирам и стегна.“ И още преди да го направи, студентът го удря три пъти рязко в корема.
Във втората част на представлението Худини е пребледнял и някак по-бавен. След спускането на завесата припада. На следващия ден отлага - за първи път - представлението си. Карат го в болницата въпреки съпротивата му, а той иска първо да я претърси и изследва.
Държи се като луд, иска от лекарите да държат „тази странна жена“ (Бес) далече от него
Умира от перитонит вследствие на спукан апендицит. Спиритуалистите обявяват деня на смъртта му за свой празник. След смъртта му Бес отваря чайна в Ню Йорк и прави водевилни представления, в които коронният номер е замразяване на човек в лед.
За десетгодишнината от смъртта на любимия си мъж тя организира грандиозно представление на покрива на хотел в Холивуд. До портрета му гори свещ, за която Бес казва, че не е угасвала от 10 години.
По материали от Интернет