Преди хиляди години земите на днешна Ирландия, Англия и Северна Франция били населени от едни красиви и горди хора, които се кланяли на Майката природа. Римляните ги наричали гали, а гърците келтои, като и на двата езика това означавало варвари. А всъщност келтите били една от най-древните паневропейски цивилизации и тяхното наследство е живо и до днес - от легендите за друидите, през шотландските полички до празника, завладял почти целия свят - Хелоуин.
Впрочем Хелоуин обединява три празника - на келтите, на римляните и на християнството, но всичко започва от Самхейн - келтската нова година. В буквален превод Самхейн означава „Краят на лятото“ и се празнувал на 31 октомври. На този ден те празнували края на всички реколти - на ечемика, овеса, пшеницата, ряпата и ябълките, защото това, което не било прибрано, щяло да бъде разрушено от студеното дихание на Магьосниците на 1 ноември. Тогава те почитали починалите си предци. Вярвали, че в Нощта на предците пристигали душите на умрелите и за да улеснят идването им, те оставяли храна пред къщи и слагали на прозореца издълбана ряпа със запалена свещ. В същото време, за да се предпазят от нежелани духове, които могат да им напакостят, келтите слагали страшни маски, за да не бъдат разпознати.
Когато римските легиони нахлули във Великобритания през 43 година, Самхейн се сдобил с празник близнак - фестивала на реколтата Помона. Помона е името на римската богиня на дърветата и плодовете, която чествали на 1 ноември. Римляните смятали ябълките за символ на любовта и плодородието, тя била главната героиня на фестивала и все още присъства в запазени ритуали на Хелоуин - младежи се опитват да захапят ябълка, която виси от дърво или плува в голям съд, без да си помагат с ръце. Който успее, до година ще се ожени.
Постепенно Самхейн и Помона се слели в един празник. Векове по-късно християнството, което все повече се разпростирало из Европа, започнало да подменя езическите обреди с канонически празници. Така през 835 г. папа Бонифаций IV обявил 1 ноември за празник на Вси светии и всички души. Духовете вече не се канели вкъщи с храна, а храна се раздавала на бедните, за да се молят за душите на починалите. Млади мъже тръгнали да пеят от врата на врата, в замяна получавали пари или храна. Хората пак се маскирали, но църквата ги насърчавала да се обличат като светци. Езически и християнски обичаи се преплели и постепенно All Hallows‘ Even /навечерието на Вси светии/ се съкратило до Halloween.
Днес Хелоуин се смята за американски празник, но в Новата земя го пренесли ирландските имигранти. И тъй като там растели много тикви, скоро те заменили светещата ирландска ряпа. Хелоуинската тиква е наречена Светещия Джак и в основата на главния символ на празника е легенда за Джак Фенера. Тя разказва за пияницата и мошеник Джак, който надхитрил Дявола. Когато Рогатият дошъл на Земята за него, той го накарал да се качи на едно дърво да си вземе най-голямата и красива ябълка от най-високия клон. Тогава бързо изрязал кръст на ствола и Дяволът вече не можел да слезе долу. За да го пусне да си отиде, Джак го накарал да обещае, че 10 години няма да идва за него. Хитрецът обаче починал скоро след това, свети Петър не го пуснал в Рая, защото бил лош човек, а Адът бил затворен за него, защото Дяволът спазвал обещанието си. За наказание старецът бил осъден да ходи вечно по земята с издълбана ряпа, в която светело въгленче от Ада.
Тиквата, не само като Светещия Джак, присъства на празника и като вкусна храна. Много от типичните „страшни“ лакомства могат да се приготвят от нея, а кулинарни сайтове се надпреварват да дават рецепти за коктейли с очи, пръсти на вещици, мъфини и торти с паяци, кексове ковчези и какви ли не страхотии за радост на децата. В Ирландия обаче още пазят келтската традиция в Нощта на предците да гадаят за бъдещето. Затова вечерта на трапезата задължително се слага Halloween Barmbrack - сладък плодов хляб. Всеки член на семейството трябва да получи парче от него и да узнае късмета си. Задължително в този хляб трябва да има пръстен - на когото се падне, предстои му сватба. Стотинката предвещава богатство, напръстникът - още една година без любим/а, парче плат - лош късмет. И днес в Ирландия готовите Бармбрак се продават със скрит в тях пластмасов пръстен.
 

Бармбрак

Необходими продукти:
3 1/2 ч.ч. брашно
1/2 к.л. канела
1/2 к.л. смляно индийско орехче
7 пакетче суха мая
4 с.л. масло
1/3 ч.ч. пудра захар
1 с.л. захар
1 ч.ч. прясно мляко
1 яйце
150 г стафиди
100 г френско грозде
50 г сушени плодове по избор
масло за намазване
Начин на приготвяне:
Млякото се загрява, в него се слага маслото и се оставя да се стопи. Маята се смесва с 1 с.л. захар и се изсипва в половината от затопленото мляко. Добавя се разбитото яйце.
Брашното и канелата се пресяват в купа. В средата се прави кладенче и в него се изсипва млечната смес с маята. Поръсва се малко брашно върху течността и се оставя на топло място в продължение на 20 минути, докато маята шупне. тогава се добавя и втората половина от млякото и се замесва тесто. Прехвърля се върху набрашнена повърхност, поръсва се със захар, стафиди, френско грозде и нарязаните сушени плодове и се меси отново. След това се прехвърля в намазнена купа, покрива се с прозрачно фолио и се оставя на топло място, докато удвои обема си. Пак се премесва и се слага в намазнена тавичка, в която ще се пече. Отгоре се намазва с разтопено масло, покрива се и се оставя отново да удвои обема си. 
Пече се в предварително загрята фурна на 200 градуса 40 минути или докато клечката излезе суха. За да получи хубава глазура отгоре, 1 с.л. захар се разбърква в 50 мл вряща вода и с тази смес се намазва плодовият хляб веднага, след като се извади от фурната. Преди да се нареже, трябва да е изстинал напълно.