Европейският парламент отхвърли с огромно мнозинство предложението на Европейската комисията (ЕК) държавите членки да могат самостоятелно да забраняват вноса и продажбата на разрешените в ЕС генно модифицирани храни и фуражи на своя територия. Това се случи, след като Комисията по околна среда и безопасност на храните, много политически групи и различни експерти обявиха, че това би било отстъпление от единния пазар и митнически съюз и противоречи на принципите за свободно движение на стоки, съобщи "Капитал".

"Днешният вот изпрати ясно послание до Европейската комисия. Това предложение може да заработи срещу всичко, постигнато с единния пазар и митническия съюз", каза докладчикът Джовани ла Вия от ЕНП, чиято препоръка да се отхвърли предложението бе подкрепена с 577 гласа срещу 75 против и 38 въздържали се. Евродепутатите изразиха опасения, че подобна регулация ще се окаже неработеща или може да доведе до възстановяването на граничните проверки между страните, които отхвърлят ГМО, и онези, които ги приемат. Така Европейската комисия практически ще продължи да решава въпросите за вноса на централно ниво за всички държави.

ГМО в храните

В ЕС внос и търговия с генно модифицирани продукти или такива, които имат съдържание на ГМО и са предназначени за човешка консумация или фуражи, може да се осъществява само за култури, които са одобрени от ЕК. Тези разрешения се получават, след като Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) издаде специално становище за тях. Около 58 вида ГМО имат такова одобрение, а още толкова изчакват за него. Повечето от тях са фуражи. На пазара в ЕС също така има по-специален режим за етикетирането на генно модифицирани храни. За всяка стока, в която има над 0.9% съдържание на ГМО, има изискване това да е изрично посочено на етикета. Според българското законодателство тази информация дори трябва да заема поне 25% от опаковката.

В световен мащаб най-засегнатите от генна модификация култури са соя, царевица, памук, рапица и захарно цвекло. Поради факта, че почти 90% от соевите насаждения на планетата са с ГМО соя, а културата е основният протеин, който се влага в производството на много фуражи, Европа внася по-голямата част от ГМО на територията си именно чрез животинските храни.

И ГМО на полето

През април тази година пак по предложение на ЕК Европейският парламент даде свобода на държавите членки сами да въвеждат забрана за отглеждането на ГМО на територията си. Пускането в околната среда отново касае само разрешените от ЕК видове генно модифицирани култури. Такава в момента е само една – царевичният хибрид на компанията Monsanto - MON810. Засега царевицата се е отглеждала главно в Испания и Португалия, но малки насаждения с нея има и в Чехия, Румъния и Словакия. Към този момент срокът за разрешението на MON810 е изтекъл и културата чака подновяването му. Но така или иначе не се очаква да има бум в посевите с генно модифицирана царевица, още повече предвид факта, че мнозинството държави от ЕС поискаха забрана за отглеждане на ГМО. Освен България това са Австрия, Хърватия, Кипър, Дания, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Полша и Словения. Белгия се отказва от ГМО в района Валония, а Великобритания - в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.

Специален режим за новите храни

Новите правила за хранителната индустрия предвиждат новите храни да бъдат подложени на оценка на безопасността и оторизация на европейско ниво, какъвто в момента е режимът за допускане на генетично модифицирани култури в ЕС. В случай на подозрения, че определена хранителна стока може да има ефект върху човешкото здраве, Европейската агенция за защита на храните ще извършва съответните тестове. Това гласува Европейският парламент. Евродепутатите настояват хранителните продукти, добити от клонирани животни, да бъдат включени в обхвата на новата регулация. Предложенията освен това включват предпазни мерки, мерки за стриктно изследване на наноматериалите, използвани в хранителната индустрия, и ограничения за тестовете върху животни.

Новите храни представляват хранителни продукти, които са отскоро на пазара и не са били широко разпространени преди 1997 г. (годината, през която първата европейска регулация за този тип продукти влезе в сила). Тези храни са разработени през последните години, произвеждат се чрез иновативни технологии и т.н. Законодателството обхваща например земеделски продукти, внесени от трети страни, като семената от чия, хранителни вещества, които се произвеждат отскоро, или екстракти от съществуващи храни, като например протеинът от рапица.