Д-р Пламен Димитров е завършил Медицинския университет във Варна през 2002 година. Септември същата година започва работа в Многопрофилна болница Русе, а през 2003-а е назначен в отделение „Съдебна медицина“ и започва специализация за съдебен лекар. От април 2015 година е началник на отделението.

- Д-р Димитров, какво представлява специалността „Съдебна медицина“?
- Това е приложна медицинска специалност, която има за цел да отговори на всички медицински въпроси, които касаят правораздавателните органи в отделни казуси. Много хора си мислят, че съдебните лекари се занимават само с установяване на смъртта на починали хора. Това обаче е само част от нашата основна работа.

- И каква е тя?
- Основната част от работата на съдебния лекар е да прави прегледи на живи хора за установяване на телесни повреди. Тук влизат травми от побоища по дискотеки, домашно насилие, катастрофи и други битови  инциденти. Ние установяваме какви са уврежданията по пострадалите, описваме ги, снимаме раните и ги документираме. Това се прави, за да може разследващите органи да знаят по какъв член да заведат съответното дело в зависимост от телесната повреда и механизма за получените травми. Например в Съдебна медицина сме имали случаи, когато пациент идва и казва, че има счупена китка, тъй като са го ударили с бухалка. В хода на разследването на този случай обаче се установява, че има още един пострадал, чието лице е в синини. Прегледът показва, че те могат да бъдат получени само от удари с юмрук. При разглеждане на двата случая става ясно, че двамата мъже са получили раните си в един ден и час. В крайна сметка се установява, че пациентът със счупената ръка е получил фрактурата от нанесените удари с юмрук по лицето на другия пострадал. За да прикрие извършеното от него деяние, той идва в Съдебна медицина и казва, че си е счупил ръката, докато се е предпазвал от удари с бухалка. На практика обаче ние установяваме, че фрактурата е получена при нанасяне на побой на другия пострадал и магистратите налагат наказание на когото трябва. Защото в противен случай може да стане така, че битият да бъде осъден, че е счупил ръката на нападателя си. От началото на годината за освидетелстване в Съдебна медицина са преминали общо 550 русенци, така че сами преценете какво означава на ден в отделението да идват по 3-4 човека с телесни повреди и отделно да се правят аутопсии, което засега е само моя грижа.

- А колко са труповете в резултат на инциденти за същия период?
- С починалия от удар на влак в сряда вечерта 81-годишен мъж и дядото, който бе намерен същата вечер мъртъв в района на Пиргово, труповете от катастрофи, убийства и самоубийства са общо 102.

- В такива случаи тленните останки се освобождават единствено след оглед от съдебен лекар. Какви са вашите задължения при подобни инциденти?
- Втората работа на съдебния лекар е да установява причината за смъртта при даден инцидент. В случаи, в които има заведено досъдебно производство със съмнение за извършено престъпление против личността, ние трябва да изясним дали смъртта е настъпила умишлено, случайно или при трудова злополука. При отнемане на живот най-важната ни работа е установяване на причината при убийство. В такива случаи съдебният лекар трябва да изясни как е извършено убийството, времето за настъпване на смъртта, коя е жертвата, вида на оръжията за отнемане на живота на даден човек, които са в помощ първо на разследващите, а после и на правораздавателните органи. Същевременно вземаме и следи от местопроизшествието, а накрая правим аутопсия на труповете за установяване на други фактори за извършеното престъпление.
Когато в катастрофи има настъпила смърт, се изясняват условията, при които е настъпил кървавият удар между два автомобила и дали по време на пътуване са използвани обезопасителни колани. Съдебни въпроси могат да възникнат и ако някоя баба е приписала апартамента си срещу гледане, което не е направено, и тя е починала при мизерни условия. Тогава установяваме дали възрастната жена е била болна и, ако е, от каква точно болест.   
При самоубийствата съдебният лекар също извършва необходимите изследвания, но само по искане на разследващите. Съдебно-медицинска аутопсия се прави, само ако има образувано досъдебно производство или по искане на роднини на починалия. Аутопсии правим и във връзка със застрахователно събитие. Ако човек си е направил застраховка „Живот“, застрахователите искат съдебно-медицински експертизи, за да се установи дали клиентът им се е самоубил или е скрил при попълване на декларацията, че е болен от неизлечима болест, за която е знаел предварително. В такива случаи чрез аутопсиите ние разбираме от какво е бил болен човекът и от колко време страда от това заболяване. Ако се установи, че ракът му се е появил, преди да си направи застраховка „Живот“, роднините му губят правото на обезщетение, защото налице е опит за измама.

- В отделението има ли друг съдебен лекар?
- Не! Откакто д-р Иван Стоянов стана изпълнителен директор на МБАЛ Русе, съдебен лекар в болницата съм само аз. В момента при мен има стажантка, която сега завършва Медицинския институт в Стара Загора и се надявам скоро да започне работа в отделението, защото ние работим по тежките престъпления и в Разградска област. 
В цял свят Съдебната медицина е разделена на две -криминалистична патология и правна медицина. Тук обаче аз съм сам и трябва да разбирам от автомобилен и жп транспорт, от прийоми за извършени убийства и от ред други изисквания в правото.

- Русенската Съдебна медицина единствена в страната разполагаше със сървър, в който се съхраняват всички документи от съдебно-медицински експертизи при извършени престъпления. Той поддържа ли се още?
- Да! Всеки съдебно-медицински документ се пази в този сървър от 2003 година. Той е само наш, защитен е и за него се грижат компютърни специалисти от Русенския университет. Единствено в Русе се правят снимки на пострадали или убити при различни обстоятелства хора. Така, когато се наложи да се разрешат съдебни спорове, ние изваждаме съответните снимки и доказваме правото на определен човек. В други случаи снимките помагат на разследващите да намерят извършител на определено престъпление. Например, човек е ритнат с подметка в лицето, която се е отпечатала, а после е убит от нанесени удари. Ние снимаме този отпечатък и когато криминалистите ни донесат няколко обувки, ние ги сравняваме с нанесената рана и посочваме коя обувка е оставила отпечатъка. По нея пък разследващите достигат до убиеца. Няма да забравя как д-р Стоянов успя да уличи убиец по връзките на обувка, с която е бил ритан до смърт човек в Силистренско. Тази снимка бе дадена на криминалистите и при разпита те установили, че един от заподозрените е дошъл със същите обувки с връзки и дори не е забелязал, че по едната вързанка има малко петно от кръв. При изследването й се разбра, че тя съвпада с тази на жертвата, и той бе заловен.