За България Първата световна война започва преди 100 години на днешния 14 октомври. Тогава Царство България обявява война на Кралство Сърбия. След като дълго време и двете основни сили - Антантата и Тройният съюз, ухажват страната и я убеждават да застане на тяхна страна, накрая България се присъединява към Тройния съюз, като така става силен и важен негов партньор на Балканите. Всъщност, всички останали балкански страни, с изключение на Турция, са част от Антантата. Така че фактически България се изправя срещу всичките си съседи. През първата половина от своето участие в Първата световна война 
българската армия проявява героизъм и завидни бойни умения
а нейните командири демонстрират категорични стратегически качества. След трагичния обрат година по-късно съюзническите сили търпят поражение след поражение, което за българската армия е катастрофално. И България е първата държава, която подписва примирие на 29 септември 1918 г. Войната е изгубена, а страната е принудена да изплаща милиони франкове репарации, което води до нова национална катастрофа за държавата, постигнала своята независимост едва 30 години по-рано. 
И все пак, 100-годишнината от началото на Първата световна е повод да си припомним бележити имена на генерали и пълководци, свързани с Русе. Юристът Иван Хаджииванов, когото мнозина познават като човек, който трепетно се отнася към всички факти, свързани с историята както на неговия род, така и с биографията на родния му град Русе, е издирил дузина генерали, които са родени в Русчук или съдбата ги е свързала завинаги с най-големия град на българския участък на река Дунав. Някои от тези достойни мъже имат пряка или непряка родствена или сватовска връзка с фамилията на Хаджииванови. Засега 
Хаджииванов подрежда тази красноречива галерия с портрети на достолепни мъже
прославили имената си в битки и победи, във вид на електронни странички от е-енциклопедията Уикипедия. Като познаваме и други негови черти - убедеността, присъща и на древните римляни, че Verba volant, scripta manent - „Думите отлитат, написаното остава“, а също и дарителската щедрост на Хаджииванов към книгоиздателски проекти, можем да очакваме, че няма да мине много време и галерията с портрети на бележитите русчушки генерали ще придобие реални измерения. 
Един от тези славни генерали е Върбан Винаров - възпитаник на Роберт колеж и генерал-майор от сухопътните войски на България. Роден е в Русчук през 1856 г. След Освобождението учи във военното училище в София. През февруари 1880 г., когато Иван Ведър обявява в Русе първата българска масонска ложа „Балканска звезда“, поручик Винаров е записан там под №6. 
След Сръбско-българската война става началник на Военното училище, по-късно завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Бил е флигел-адютант и на княз Александър I, и на княз Фердинанд. Заема висши командни длъжности и на 44 години става генерал-майор в Генералния щаб и инспектор на кавалерията. Умира през 1908 г. във Виена. 
Русенският род Винарови е дал на българското военно дело още две бележити имена
Роденият през 1874 г. Евстати Винаров, виден български флотски офицер и конструктор, е създал през 1905 г. първата българска морска мина. До началото на Балканската война е командир на миноносец, а от 1912 г. е първият началник на Българските морски служби в Бяло и Мраморно море. Симеон Винаров, който е роден през 1872 г., е бил вахтен началник на българския крайцер „Надежда“. Той пък е изобретил първия български трал, с който морското дъно се чисти от мини. 
Друг прославен офицер е генерал-лейтенант Никола Рибаров. Той е роден в Русчук на 1 май 1859 година, баща му Илия Стоянов е търговец на едро, а майка му Киракица е гъркиня. Военната си служба Никола Рибаров започва като войник от първия набор на българското опълчение. През 1888 г. завършва Военното училище в София. През Балканската война 1912-1913 г. участва в сраженията при Акбунар и Чаталджа. През Първата световна война пък е командир на дивизия и води боеве при Страцин, Призрен и Лесковац, като няма загубено сражение. През 1917 г. става генерал-лейтенант, а две години по-късно излиза в запас. Никола Рибаров е женен за Маргьола Касабова, имат двама сина: Диаманд - инженер, и Илия - лекар в Париж, и дъщеря Мара.
През същата година като ген.Рибаров, в Русе е роден друг висш офицер - 
генерал-майор Константин Марков, племенник на Иванчо Хаджипенчович
Завършва Военното училище в София през 1882 г. и продължава да учи в Париж. По-голямата част от кариерата си прекарва в администрацията на Военното министерство, а като излиза в запас, е назначен за помощник-началник на Главното интендантство. 
Пак през 1859 г. в Русчук е роден генералът от пехотата Васил Кутинчев. Като завършва русенското класно училище през 1876 г., Доростоло-червенският митрополит Григорий го прави учител в школото в Гирдапската махала.  
След Освобождението започва формирането на българската войска и даскалът попада още в първия набор в Русенската дружина. Същата година е приет като юнкер във Военното училище в София и завършва на 10 май 1879 г. с първия випуск. След като отказва да замине на стаж в руската армия, Кутинчев е назначен за командир на рота от 23-та Пехотна русенска дружина, която през 1884 г. влиза в състава на новосформирания Пети пехотен дунавски полк. С полка капитанът влиза в сраженията край Сливница. След края на боевете е назначен за командир на целия полк и така участва в битките за Драгоман, Цариброд и Пирот. 
На 2 август 1912 г. е произведен за генерал-лейтенант и става командир на Първа българска армия, с която се включва в Балканската война. Негова заслуга са 
трите големи победи при Одрин, Булаир и Чаталджа
В началото на Първата световна война ген.Кутинчев получава предложение да заеме поста военен министър, но той отказва. По-късно е назначен за генерал-губернатор на новосформираната Моравска военно-инспекционна област. През 1918 г. след 40-годишна служба Васил Кутинчев излиза в запас. Умира през 1941 г. в София. 
Генерал-майор Антон Ганев е роден през 1893 г. в Русе. Завършва паметния 32-ри випуск на Военното на Негово величество училище, т.нар. „царски“ випуск - към него е зачислен престолонаследникът княз Борис. След 1934 г. Антон Ганев е назначен за началник на Трудови войски. Убит е след 9 септември 1944 г. 
Контраадмирал Асен Тошев е роден също през 1893 г. в Русе. Завършил е Морския кадетски корпус в Санкт Петербург, а след това и офицерските курсове при флота. През Първата световна война е на миноносец „Смели“, след това е адютант-ковчежник на Дунавската част и младши офицер на торпедоносец, а от януари 1917-а е на първата българска подводница „Подводник 18“. От ноември 1939-а до септември 1944-а е началник на Българския военноморски флот - Беломорски флот, Черноморски флот, Охридска и Дунавска флотилии. Контраадмирал Тошев умира на 19 януари 1966 г.
Един русенски зет също прославя генералското си име 
Генерал-майор Асен Николов е роден през 1867 г. в  Търново. Женен е за Милана Стоянова от Русе - сестра на генерал Никола Рибаров. Има двама сина: полковник Илия Николов и Борис Николов. Негова внучка е оперната певица Милкана Николова, която живее и работи във Виена. Кариерата на Асен Николов тръгва от Трети пехотен полк, с 1-ва бригада от Шеста пехотна бдинска дивизия влиза в Първата световна война, а завършва войната като началник на 4-а Преславска дивизионна област. Умира през 1928 в София.
Генерал Марин Драганов Енчевич е любопитна и колоритна личност, за която днес малко се знае. Роден е в Търново, а връзката с Русе е работата му в Русенския военно-окръжен съд като военен следовател и военен прокурор, тук взема участие в офицерския бунт през 1887 г. След бунта Енчевич заминава за Русия, където завършва Николаевската генералщабна академия и постъпва в руската армия. Участва в Руско-Японската война като командир на стрелкови полк и получава 7 ордена. През 1922 г. с цената на огромни усилия той успява да се върне в България. Умира през 1934 г. в София.