Емблематичният водещ на ненадминатото телевизионно състезание „Минута е много“ Петър Вучков отново влезе в ролята на изпитващ. Той бе гост на бар „Дийп“ в четвъртък вечерта, когато традиционно в заведението се провеждат забавните и образователни викторини, познати под името „куиз“. Макар с пристигането си Вучков да започна да планира изявата си пред публика, той отдели част от времето си и поговори с „Утро“ за 33-те години, прекарани в ролята на господин „Минута е много“, картините и съвременната снимка на телевизионния ефир. 

- Г-н Вучков, в четвъртък вечерта вие за първи път бяхте гост на русенско заведение, което ви покани да влезете отново в ролята на господин „Минута е много“ и да водите викторина с въпроси. Как мина куиз вечерта и какви са впечатленията ви от играчите?
- Очарован съм и съм изненадан от многото познания, които демонстрираха русенци. Във всеки един отбор участниците се отличаваха с добро ниво на сиво вещество. А организацията на вечерта на собственика на заведението Бисер Христов и куиз мастера Ивелин Николов бе безупречна. Освен това аз имам и сантимент към Русе. Ето, тук например съм запомнил, че хората наричат кравето масло бутер. Това е и вторият град в България с трамваи. Старите русенци едно време ми обясняваха, че хващали трамвая. Аз гледам и ги питам какъв трамвай, а те викали на автобусите трамваи.

- Въпросите в първите два кръга от играта в заведението бяха извадени от архивите на „Минута е много“. Припомнихте ли си моменти от предаванията, когато сте ги задавали в ефир?
- Припомних си, разбира се. Стана ми приятно тъжно.

- А изненадан ли бяхте от поканата да участвате в подобен формат на познавателно състезание?
- Това е първото заведение в Русе, от което получавам покана, но съм работил и в София, и в Пловдив. Има интерес към подобни развлечения. Аз например работя циклично с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, много често ме канят да провеждаме игри почти по схемата на „Минута е много“. Очарован съм, че това се прави и в Русе. Разбрах, че понякога идват гости и от Румъния. И така „Минута е много“ се оказа едно международно състезание. За разлика от всички станали подобни телевизионни игри, „Минута е много“ е наше, българско предаване, с автор проф. Лилия Райчева и 33 години с един и същ водещ.

- Учудва ли ви интересът към предаването, макар вече то да не е на екран?
- Не. Усещам, че има невероятна носталгия на хората към това предаване. Аз винаги съм знаел, че то е стойностно, че научава много хора на много работи. Представете си едно семейство със заврян зет, което гледа „Минута е много“ и Вучков задава въпрос, на който зетят знае отговора, а тъща му - не, какъв триумф е това. Да не говорим, че на мен веднъж в трамвая една дама ми направи „забележка“. Пита ме жената: „Нали вие сте онзи, дето..“ и аз й отговарям: „Да, аз съм“. И тя започва да нарежда: „На какво прилича това?! Каня децата да дойдат в събота на обяд. Идват деца и внуци вкъщи, наредила съм всичко, масата пълна с горещи ястия. И като започне вашето предаване - те се обръщат да гледат и всичката храна изстива и не става за нищо, бирата се стопля“. Аз й казвам: „Извинявайте, но ние сме вързани в блока на студио „Младост“. А тя веднага: „Вързани, вързани, отвържете се тогава!“. 
Едно време с връзки си прокарвахме телефони, не е като в момента. Отивам аз при секретарката на един зам.-началник на „Софийски пощи“. Тя ми казва: „Другарю Вучков, ще направя всичко възможно вие да имате телефон. Представа нямате колко съм ви признателна, защото свекърва ми не знае, че вашето предаване се излъчва в петък по втора програма, а аз тогава го гледам. А после, в събота, минава по първа програма. Тогава тя е вкъщи на обяд и вие задавате въпрос - аз отговарям, вие задавате въпрос - аз отговарям. Накрая тя не издържа и каза през зъби: „Като знаеш толкова много, защо не се явиш и ти да вземеш един хладилник?“. 

- Поддържате ли контакт с участниците в „Минута е много“?
- Разбира се. Ако знаете колко поздравления за рождените си дни получавам от тях. Има един Панчо от Правец, който като види нещо излязло за предаването, веднага се обажда и казва „Вучков, купи си еди-кой си вестник, там пише за „Минутата“. Тук в Русе, в игрите в заведението знам, че участва трикратният победител в „Минута е много“ Айхан Топал. Той е един много знаещ, интелигентен и приятен човек. Имам най-мили чувства към него и всички, които са били състезатели. За мен те са еднакви. Имаше едно ято от цяла България, които след всяко предаване отивали в едно заведение и там коментирали кой как се е представил. Аз това не го знаех тогава. Там започнаха връзки. Имаме 3 семейства създадени от тия хора, които се срещнаха покрай предаването. Имахме една много интелигентна състезателка от Габрово Павлина Йоткова, която се запозна с невероятно умен мъж по време на състезанието и като им се роди детенце, се шегувахме, че ще го кръстят Минутко. 

- През всичките 33 години, през които сте били водещ и сте имали и лични контакти с участниците, забелязали ли сте промяна в различните поколения?
- Хора, които се интересуват, има по всяко време. Някои се интересуват от любопитство - аз съм от този тип например. Като видя нещо и веднага искам да разбера как е направено или искам да разбера, ако се развали, как да го поправя. Не мога да кажа, че си падам по астрономия, по физика или по химия. Макар че съм бил отличник в училище и в университета. Различни са интересите на различните поколения. Не мога да кажа, че например моето поколение е имало интерес към интернет, защото интернет просто нямаше. А сега децата седят пред компютрите повече, отколкото са на училище.

- Казахте, че сте любопитен човек. Всъщност какво ви е интересно? Какво провокира любопитството ви?
- Всяко нещо, което не знам в момента и веднага искам да разбера. Независимо от каква сфера. Аз имам хоби - механизми. Тук, в Русе, даже арменците-часовникари познават Петър Вучков, защото той е купувал от тях стари механизми. Сега спрях да се занимавам с това и хобито ми е в изобразителното изкуство. Колекционирам картини. 

- Какви картини?
- Всякакви. Всичко, което е интересно. Без значение от жанра.

- А вас рисували ли са ви?
- Опитаха, но не успяха. Една художничка полякиня реши да ме рисува на плажа. Първата скица не става, смачква я и я хвърля в пясъка. Започва втора, трета и те не стават. И накрая като цветна градина с кокичета стана край нея. Най-накрая влезе във водата и досега не е излязла от отчаяние, че не е успяла да ме нарисува.

- Около четири години „Минутата“ не е на екран. Но по телевизиите изобилства излъчването на други формати. Вие следите ли ги и какви ви е мнението за тях?
- Да, гледам ги, интересуват ме. Ники Кънчев например ме покани да участвам благотворително в неговия „Стани богат“ в тандем със Симеон Идакиев, който правеше невероятното предаване „Атлас“. Тогава спечелихме пари за болни деца. И ние, както всички останали участници в предаването, имахме право на жокер „Обади се на приятел“ и Мони ми каза, че няма на кого да звънне и ме помоли аз да избера свой познат за помощ. Накрая на ужасно труден въпрос се обадих на мой състезател от „Минутата“ и той отговори правилно на този въпрос с повишена трудност. 
Впрочем това понятие „въпрос с повишена трудност“ бе въведено от „Минута е много“ и още в началото стана нарицателно. Започна да излиза дори във вестникарски публикации като заглавие във връзка с различни проблемни сфери. Беше включено и в карикатура, която описва картината в семейство, след като детето се връща от училище с бележник, пълен с двойки. Тогава майката казва: „Явно учителката му е задавала само въпроси с повишена трудност“. И това понятие стана популярно в масовата реч преди 33 години - колкото е живота на „Минутата“. 
Когато бях гост на предаването на Драго Драганов за 50-годишнината на БНТ, аз казах, че това е едно предаване на 33 години. И чак тогава се сетих, че това е Христовата възраст. Само че Христос възкръсна, а „Минутата“ - един Господ знае. 

- А следите ли музикалните формати и риалити предаванията?
- Гледам всичко. Има някои, които са изключително евтини, меко казано. Не са мой тип. Но се възхищавам и се убеждавам, че този народ на тази прекрасна земя има невероятни талантливи хора. Например тези конкурси за певци - виждате ли колко невероятно много разкошни изпълнители излизат от всички кътчета на България. Не говоря само за Крисия. А наши деца печелят и математически олимпиади по цял свят и се връщат с призови места. Единствено ми е мъчно, но пък и се радвам, че българските деца след промените имат възможност да учат в престижни европейски и американски университети. Дай Боже, да се върнат в България. Но това е въпрос с повишена трудност. Нашите мозъци, нашето сиво вещество изтича и не се връща в България.

- Сам казахте, че държавата ни изобилства от умни и талантливи хора. Защо според вас те не успяват да живеят добре в България и да постигат успехи като в чужбина?
- За това може би ще ми бъде лесно да кажа, че вината трябва да се търси в правителството. Някога чорбаджията изпращал бедни, но умни деца да учат на негова издръжка, но те имали моралния ангажимент да се върнат после и да работят при него.

- Въпреки че в последно време ценностите и интересите се подменят, има ли според вас място на екрана за предаване като „Минута е много“?
- Разбира се.

- А защо няма?
- Този въпрос трябва да бъде зададен на Националната телевизия и на останалите телевизии. Защо няма такова познавателно предаване, което да научи хората на нещо?

- Защо се сложи край на „Минутата“?
- Този въпрос за мен е въпрос с повишена трудност. Аз на този въпрос не мога да отговоря. По 5 пъти на ден в София чувам този въпрос. Питат ме непрекъснато: „Абе, какво става, що я няма „Минутата?“. Аз заради хобито с картини много често ходя на битака и циганите ме срещат и дори те ме питат: „Приятелю, къде е „Минута е много“?

- Макар да не ви личи, вие сте пенсионер. С какво запълвате ежедневието си?
- Намирам много неща, които да правя - рамки и стъкла за картини например. Не скучая в никакъв случай. С настоящата ми съпруга водим един нормален, спокоен начин на живот.

- Имате ли любим въпрос от „Минута е много“?
- Най-любими са ми тези, които имат български характер. Например: 
Кой е автор на елката? - Джон Атанасов
Кой е най-големият фалшификатор в света? - Това е онзи българин, който е успял да разцепи долара на две и да вземе две истински половини, след което да направи две фалшиви половини, да ги залепи и така превърнал една 50-доларова банкнота в две 50-доларови банкноти. Неговият портрет и биография се намира в Музея на МВР в София. /Тодор Кривналиев от Ново село-б.а./
Кой употреби първи самолет за военни цели? - Българите, над Одрин по време на войната. Тогава от една кошница хвърляли гранати.

- За какво не стига една минута?
- Една минута не стига да кажеш на една жена: „Обичам те“.

- А за какво стига?
- Примерно да нацепиш два кубика дърва /смее се/.