Херингата е здравословна, вкусна и евтина храна! Така канцлерът Бисмарк отговаря на въпрос провокация от социалист депутат в Райхстага с какво възнамерява да храни бедните, след като се противопоставя на орязването на военните разходи. Годината е 1881-а и току-що след избори консерваторите и либералите са отстъпили мнозинството на Центристката партия, прогресивните либерали и социалистите. Канцлерът Бисмарк неслучайно споменава херингата и със сигурност не си дава сметка за историческото значение на това по немски прагматично изречение. Още на следващата година обаче на пазара се появява маринована херинга „Бисмарк“, която предприемчив производител кръщава на Железния канцлер на Германия Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен (1871–1890). А казват, че херингата била една от любимите му храни.
Впрочем списъкът с любими храни на великия прусак, създал от разпокъсаните и разпилени немски княжества Германската империя, е почти безкраен, защото Бисмарк, освен голям политик, бил и голям лакомник. Той казвал:“За да работя добре, трябва и да се храня добре!“. Разбирал това съвсем буквално и в нито едно от двете неща не допускал компромис. Затова и неговите политически победи са равностойни на кулинарните му подвизи. Бисмарк например обядвал по два пъти на ден, и то с петстепенно меню, обилно полято с бира или рейнско вино. Той изненадвал и гостите си, поканени на лек обяд, с купищата студени ордьоври и деликатеси на масата, включително пушена змиорка и черен хайвер от Русия, домашни колбаси, традиционната немска картофена салата и, разбира се, херинга. В същото време, когато бил в Париж, Бисмарк винаги отивал в най-стария ресторант „Tour d‘Argent“ на крайбрежната „Quai de la Tournelle“, където всички, предимно именити гости, се хранели изискано и много... скъпо.
През 1883 г. Железният канцлер заковал кантара на 125 кг. Историците пуристи обясняват това със стреса, който преживял през 20-те години, в които реформирал страната, която сам създал. Неслучайно тогава получил прозвището Железният канцлер: той бил машина, която щом тръгнела към набелязаната цел, било невъзможно да бъде спряна. Само че лекарите, до които се допитвал заради проблеми с теглото и здравето, се оказали на друго мнение. Убедени били, че има рак на черния дроб и му предричали, че ще завърши живота си в инвалидна количка. Пращали го на всички модни по това време курорти, но всичко било напразно. Докато се намерил един смел доктор, който се изправил пред канцлера и му заявил: „Нямате никакъв рак, хер Бисмарк, ами страдате от лакомия и сте силно затлъстял. Оттам са и всичките ви проблеми със здравето“. И му предписал строга диета без капчица алкохол, а Бисмарк го нарекъл „черен тиранин“. Но започнал да се съобразява с наставленията на смелия лекар, спазвал диетата и отслабнал 25 килограма. Което отпразнувал с 4 литра кисело мляко, 1 литър коняк и обилна вечеря!
Бисмарк живял още 15 години. През последните 10 от тях той не е на предната линия. Когато младият Вилхелм II се качва на трона на Германската империя през 1888 г., той не се чувства комфортно в сянката на Железния канцлер и го уволнява, като го компенсира с почетната титла херцог и го прави генерал-полковник от кавалерията. Така завършва „Ерата Бисмарк“ в германската и световната политика, която има исторически принос и България да стане свободна държава. Защото имено Бисмарк е главен застъпник за освобождението на България и домакин на Берлинския конгрес, на който през 1878 г. подписва Берлинския договор. И въпреки че отношението му към балканските народи е негативно, нарича ги „крадци на овце“, за българите казва „Те са прусаците на Балканите“ заради духа и непоколебимата воля за свобода.
След като излиза от активната политика, бившият канцлер се оттегля в имението си Фридрихсруе при семейството си и се посвещава на редактирането на спомените си „Мисли и размисли“. Голям удар за него е смъртта на съпругата му Йоханна, с която имат дългогодишен щастлив брак. И както са предрекли лекарите, последната година от живота си прекарва в инвалидна количка. Бисмарк умира на 31 юни 1898 г., погребан е във Фридрихсруе, а на надгробния му паметник  е поставен съчинен от самия него надпис: „Княз Ото фон Бисмарк, верен немски слуга на император Вилхелм I“. 

Салата Бисмарк с херинга

Необходими продукти:
1 стрък целина
1 зелена салата
2 средни моркова
1 глава червен лук
2 сварени яйца
3-4 филета маринована херинга
за дресинга:
1 ч.ч. зехтин
1 с.л. кафява захар
2-3 с.л. оцет балсамико
сок от 1 лимон
черен пипер
сол
Начин на приготвяне:
Целината се нарязва ситно, морковите се настъргват, салата се накъсва, а лукът се нарязва на тънки полумесеци. Всичко се обърква в голяма купа и се добавят нарязаната херинга и варените яйца. По желание могат да се добавят и маслини. Салатата се полива с дресинга. Той се приготвя, като се смеси зехтинът с кафявата захар, балсамикото и сока от лимон. Овкусява се със сол и черен пипер на вкус и се разбива до хомогенна смес в блендер.