Това, което Русе е, се дължи главно на река Дунав. С това изречение започна вчера преподавателят по история и цивилизация Николай Чакъров срещата в медиатеката на СОУ с преподаване на немски език. Срещата всъщност беше кръгла маса, посветена на темата „Река Дунав и град Русе“, и бе организирана с посвещение на 3 октомври - националния празник на Федерална република Германия. За участие бяха поканени и известни русенци. Сред тях бе Николай Генчев, русенецът с дългогодишен стаж в Параходство „Българско речно плаване“ и също толкова дългогодишни изследователски интереси към историята на корабоплаването, известен не по-малко и с фотографиите си, в които главно действащо лице е Дунав. За срещата в Дойче шуле Генчев бе подготвил свое експозе за съвременната картина на родното корабоплаване по Дунав. Друг от гостите, майорът от резерва Димитър Вълков, бе разработил темата за историята на Пети пехотен Дунавски полк. Спомените на русенеца доц.д-р Добрил Христов, наречени „Три младежки години, отдадени на русенското корабостроене“, представляваха един от акцентите в програмата на кръглата маса, както и други мемоарни споделяния - на университетския преподавател по география Васил Дойков. 
И все пак, най-важното и най-интригуващото бяха
изследванията на учениците от Дойче шуле
Тъкмо те бяха в основата на неголемия по мащаб, но интересен и определено приносен като значение форум в сградата на СОУПНЕ „Фридрих Шилер“.
Това е втора такава творческо-издирвателска задача, която Николай Чакъров поставя на своите ученици. През миналата година момичетата и момчетата работиха по темата за руското присъствие в топонимията на града и стигнаха до изключително интересни резултати. Преди това пък ученици от горните класове издирваха, снимаха и описваха паметниците в Русенска област. Тогава те изследваха паметните знаци в областния център и в 16 села, сега този микропроект продължава, като гимназистите вече са описали и фотографирали паметниците в други 10 села. Така Чакъров не просто предизвиква у тях желанието да научат предмета, който той преподава - историята, а провокира младите хора да изпитат тръпката на изследователя и да усетят колко е приятно чувството, че откриваш. По този начин те самите се оказват съпричастни към историческата дисциплина, а и научават много повече факти за града, в който живеят. 
Работата им по новата тема, която е започнала през месец май, вчера беше показана във вид на кратки, но съдържателни презентации. Учениците се бяха поразровили в рядко отваряни страници, бяха научили доста факти за по-далечното и по-близко минало на Русе, за да могат да направят своите 12 презентации, които представиха по време на кръглата маса. 
Европа влиза в България през Русе, а в Русе идва по Дунава, каза Николай Чакъров. И даде думата на единадесетокласниците. Всеки от тях разказа какво е открил. 
Името „Дунав“ днес носят площад /и то не е сменяно в последните сто години/, хотел, печатница, 10 спортни клуба. Това название е изписано също на спортната зала в квартал „Здравец“ и на стадиона пак там. Може на някого да му прозвучи странно, но 
в Русе днес няма улица „Дунав“, макар че преди време е имало
това е днешната улица „Капитан Евстати Винаров“, уточниха учениците. Булевард „Придунавски“ фактически е единствената пътна артерия, която съдържа названието на реката в името си, но все пак думи, които са образувани с различни суфикси, са нещо по-различно от „чистото“ „Дунав“. 
Гимназистите припомниха на по-възрастните участници в кръглата маса нещо, което за самите тях, младите хора, е било откровена изненада. Става въпорс за експресния влак „Синият Дунав“, който преди повече от две десетилетия пътуваше по линията Русе-София-Русе и беше предпочитан начин за придвижване. Експресът „Синият Дунав“ е съществувал от 1970 до 1994 година, обясниха учениците. А Николай Чакъров допълни, че това е бил първият влак в България, чиито вагони не са били в традиционния зелен цвят, а синьо-бели. След това постепенно синьо-бялата окраска стана характерна за експресите в страната, но русенският беше първият, каза преподавателят. И веднага много от присъстващите започнаха да добавят детайли към извикания от единадесетокласниците 
образ на експреса „Синият Дунав“: 
„Имаше перденца на прозорците!“, „Вътре свиреше радио и съобщаваха гарите!“, „Имаше вагон-ресторант и с количка разнасяха кафе, безалкохолни напитки и вестници!“. 
След кратката носталгична ретроспектива презентациите продължиха. Момичетата и момчетата припомниха сладкарница „Дунав“, която беше на два етажа, в една от разработките дори намери място фактът, че всъщност първият ресторант „Дунав“ е бил на улица „Славянска“, а след като се премества в новия тогава хотел в центъра на града, старият остава с името „Севастопол“, като сега от години е закрит и тъне в разруха. 
Специално бе отбелязан любопитен факт: русенският Пети пехотен Дунавски полк - от всички създадени след Особождението полкове във всички околийски центрове, единствено този в Русе носи името Дунавски, докато всички останали имат в названието си името на града, където се разполагат. 
Сред изчезналите завинаги култови русенски места  с Дунав в името бе посочена и 
любимата на русенци закусвалня „Дунавски вълни“
Показани бяха и архивни снимки от интериорите на закусвалнята, като в презентацията не бе пропуснато да се отбележи, че според единодушното мнение на градската общественост именно в „Дунавски вълни“ са приготвяли най-вкусната шкембе чорба! 
В няколко от разработките на учениците определено доминираше минорната нотка. Те припомниха, че в Русе е имало консервна фабрика „Дунавия“ /фалирала през 1999 г./, сирене „Дунавия“ /което с повечко късмет може да се намери и днес тук-таме/, знаменитата фабрика „Дунавска коприна“, също фалирала. Споменати бяха също и няколко обекта с печално кратък живот - магазинът „Дунавски хали“, просъщестувал няколко месеца, и още по-драстичният случай с 
МОЛ „Дунав“ близо до Дунав мост, който стои като паметник 
на нечии нездравословни амбиции. 
Днес има рибен магазин с това име, строителна фирма, както и няколко жилищни блока - „Дунавски строител“, „Дунавска перла“, „Дунавска комуна“, както и „Синият Дунав“. 
В своите издирвателски работи учениците не са се ограничили единствено до названията, в които присъства конкретно Дунав, а са включили и обекти, свързани непосредствено с реката - като единствената по рода си в страната професионална гимназия по речно корабостроене и корабоводене, параходство „Българско речно плаване“ /и двата жилищни блока с това име/, Институтът за проучване и поддържане на река Дунав, Корабостроителницата.
Друг кръг издирвателски работи са открили в Русе улици и жилищни кооперации, които носят имената на селища по реката - така присъстват Видин, Лом, Свищов, Козлодуй, Силистра, /която се дублира и със старото си име Доростол/, Тутракан. Интересно е проучването как присъстват в русенската топонимия градове от другите дунавски държави. Най-добре е представена Румъния - Тулча е дала име на улица и на блок, Браила и Гюргево са улици. Гимназистите припомниха 
съществуването преди четвърт век на ресторант „Гюргево“ 
На Братислава е кръстена улица, на Будапеща - улица, блок, един бивш ресторант и един все още работещ магазин за платове. Сърбия е почетена с улица „Нови сад“ /но никъде няма нещо наречено на столицата Белград!/, някога съветските градове, които днес са в Украйна - Рени и Измаил, са названия на русенски улици, впрочем, на „Измаил“ се намира и Дойче шуле.
Любопитно е, че до ден-днешен в наименованията на различни места и обекти в Русе няма нито едно, което да е свързано с Германия, посочи накрая преподавателят Николай Чакъров. Това е доста странно, още повече че именно в Германия е изворът на Дунав, всички знаят за Шварцвалд, всички са чували за Регенсбург, да не говорим за това, че русенските моряци, които пътуваха на западна линия, прекрасно знаеха, че Германия съществува, и още как! Обяснението е просто: по време на социализма, когато вървеше особено енергично „именуването“ на улици, фабрики, площади, Германия, през която течеше Дунав, беше... капиталистическа! 
И друг интересен факт. Макар и русенци много да обичат да се хвалят, че градът им е Малката Виена, името на австрийската столица се включва в топонимията тук едва в последните двадесетина години, отбелязаха учениците. Горе-долу от толкова време датират блок и ресторант „Виена“. Сега има виенска сладкарница в един от русенските хотели, но още преди началото на демократичните промени в Русе правеха виенско кафе, припомни Николай Чакъров. И разказа как като студент във Велико Търново помолил за такова кафе, но сервитьорката обяснила, че нямат подобно нещо в асортимента. Как да няма - виждам, че другите клиенти пият, казал студентът Чакъров. О, това е кафе със сметана, обяснила сервитьорката. Но ние, русенци, си го знаехме, че е виенско, засмива се историкът Чакъров. И уверява, че работата, която са свършили дотук неговите ученици, ще продължи.