Една картина може да струва повече от хиляда думи, дори и снимката да е аматьорска скица, пише британският "Метро". Въпросната рисунка показва 14-годишно момче, съблечено голо и окачено над огън. То е закрепено към тавана с въже около китките и глезените му. За да стои на едно място, мъчителите му са пробили корема със стоманена кука и го придържат.

Момчето се казва Шин Донг Хуик, а зверството се развива през 1996 г. Мястото е Северна Корея, концентрационен лагер. Шин е роден там, а майка му и брат му са планирали да избягат. Той разказва за плановете на служителите в лагера, но това няма значение. Той е измъчван, за да разкаже и още, и още. Той е измъчван и заради удоволствието на мъчителите. По-късно заедно с всички други затворници е принуден да гледа как бесят майка му и как разстрелват брат му.

Ние знаем всичко това, защото Шин е единственият човек, който някога е избягал от лагер "без изход" . Неговата конкретна история вече е и тема на книгата "Изходът от Лагер 14".

За повече от 20 години Шин е познавал само глада, жестокостта, мъченията и закоравялата бруталност. Това се случило в лагер за политически затворници, от който изходът е само един - смърт. Но тук не става въпрос за дисидентство, нито за света на Кафка или Оруел.

През 1972 г. Ким Ир Сен издава указ, според който греховете на родителите се пренасят и на децата им. С други думи три поколения на едно семейство трябва да бъдат наказани, за да се заличи "семето на класовия враг". Цели семейства, включително и малки деца, са били изпратени в концетрационни лагери заради престъпленията на родителите си. Такова престъпление би могло да бъде... да не се избърше портрета на лидера.

Условията, в които Шин и другите живели, са почти невъзможни. Те напомняли за познат от нацистите термин - изтребление чрез труд. Мъчителите в лагерите в Северна Корея се славили със същата усърдност. Затворниците в лагерите работили по 15 часа на ден. При оскъдна храна те умирали или от глад, или от изтощение.

Това е разбира се, когато затворниците не са убивани от охраната.

В лагера, в който е бил Шил, е имало осем правила, които, ако се нарушат, водят до моментален разстрел. Всяка жена, която забременее, се разстрелва. Това включва тези, които са били изнасилени от пазачите. Надзирателите обаче са имали пълното право да изнасилват всяка жена, когато поискат.

Това е свят, в който Шин видял за първи път екзекуция, когато бил на 4 години. Пазачите напълнили устата на жертвата с камъчета в случай, че се опита да каже нещо непатриотично преди смъртта си. Когато бил на 6, видял как учител пребива до смърт момиче на неговата възраст, защото имало няколко зрънца царевица в джоба си. Това е свят, в който хората ровят в екскрементите на кравите, за да намерят зрънца от царевица.

"Бягство от Лагер 14" е мъчителен за четене. Но историята на Шин трябва да бъде разказана. Подобни истории имат и 200 хил. души, които обаче са изчезнали завинаги в лагерите.