Руските въздушни удари в Сирия не влияят на цените на петрола по световните пазари, въпреки принципа, когато има война в Близкия изток търговците да реагират с поскъпване.
 
В четвъртък сортът  Brent поевтиня с близо 2 долара и в петък следобед се търгуваше под 48 долара за барел. Доминиращото мнение на анализаторите е, че поскъпване ще има, само ако в бойните действия се включат съседни държави.
Основната причина е, че Сирия е много малък производител на петрол – по данни на Международната агенция за енергия през 2014г. тук да добити 10.9 млн. барела нефт. Това е почти толкова, колкото е добила Русия през септември 2015г. само за един единствен ден. Страните от ОПЕК са извлекли през 2014г. общо 11.05 млрд. барела.
"Става дума за локална операция в страна, която не е голям производител на петрол. През Сирия минават нефтопроводи, но част от тях и без това работят на половината от капацитета си или изобщо не работят", коментира Валерий Нестеров от  Sberbank CIB. Той припомня, че в дългосрочен план Саудитска Арабия е тази, която влияе на световните цени, както и Иран, който тепърва се очаква да увеличи количествата, изнасяни на пазара.
Именно с иранския фактор обяснява колегата му Виталий Ермаков прогнозите за поскъпване на петрола в поледното тримесечие на настоящата и поевтиняването му през първите три месеца на 2016 г., когато би трябвало започнат да падат санкциите и иранските хранилища и да започнат да се изпразват.
Алексей Кокин от "Уралсиб" посочва друга водеща причина – състоянието на китайската икономика, където ръстът на търсенето е слабо. Той също добавя, че ОПЕК не намалява темпото на добив, САЩ по-бавно свиват количествата на т.нар. нетрадиционен петрол, а Русия отчита рекорден добив след разпадането на СССР. "Събитията в Сирия си вървят не за първа година и пазарът вече е изтъргувал влиянието им – те не са главният фактор", допълва той, цитиран от РБК.
Вариантът с удари на авиацията срещу инфраструктура, която "Ислямска държава" използва за износ на петрол обсъжда Артьом Кончин от инвестиционната банка "Откритие капитал". "Балансът на пазара ще си остане същият", казва бившият анализатор от JPMorgan Chase & Co и UniCredit, "защото количествата, контролирани от тях са минимални, за да повлияят." По думите му географията на конфликта фактически не се разширява, а с намесата на руснаците би трябвало да се случи дори обратното – районът на сражения да се свие. Ако от районите на стабилност започне износ или транзит на петрол, ефектът от това пак ще е натиск върху цените надолу.
По темата мнението си изрази и Нуриел Рубини, който за "Проджект синдикейт" разширява рамките и припомня, че дъга на нестабилност се е очертала от страните в Магреба до афганистанско-пакистанската граница на изток и до страните на юг от Сахара. Парадоксално, на този фон не се повтарят петролните кризи от предишните войни в района между 1973 и 1990 г., пазарът не добавя в цената "премия на страха" и обяснението, според него, е в това, че никой не е спирал транспорта и износа на суровината.
Ако санкциите срещу Иран паднат съгласно сделката за ядрената му програма, това означава, че в страната ще се стекат инвестиции с цел увеличаване на добива и износа. И всичко това се случва в контекста на глобален излишък от гориво и значително по-голяма енергийна независимост на Западното полукълбо от събитията в Близкия изток.
Това не означава, че САЩ ще загърбят района, защото той все още е способен да доведе до прекъсвания на доставките, до прогонване на милиони бежанци с последваща нестабилност в богатите икономики в Европа и до оформянето на цяло ново поколение отчаяни млади араби, които да обвиняват за беднотията и страданията си Запада и да се включат в джихадистки и терористични движения.