Русенският футбол загуби един от най-големите си играчи и треньори - Атанас Цанов-Майстора. Той си отиде на 87 години, а днес градът ще се прости с него. 
Така се случи, че запознанството ми с Бай Тасо беше през 1992 година. Дотогова бях чувал много и почти легендарни истории, свързани с неговата кариера на състезател и наставник.
Млад, зелен и импулсивен бях написал, че изборът му за пореден път като треньор на „Дунав“ може да е грешка заради понапредналата му възраст. Но каква възраст - той беше на 64 години! Арсен Венгер е на 67 и продължава да работи. Алекс Фергюсън напусна съблекалнята на „Юнайтед“, когато беше почти на 72!
Появи се Бай Тасо на вратата в редакцията, в която работех, изгледа ме сърдито под свъсените си дебели вежди и попита дали аз съм този, който много разбира от футбол. Засегнал се, че го подценявам.
„Да пием по един чай за 5 минути“
предложи навъсено.
Излязохме в градинката зад редакцията, седнахме, пихме чай в продължение на 2 часа. Накрая се усмихваше, стиснахме си ръцете, разбрахме се да говорим и друг път. Тогава станахме и приятели.
През последните години, когато се прибираше от София в Русе, намираше време да намине до редакцията на „Утро“. Да се раздумаме, да побъбрим за футбол. При една от тези срещи извади от джоба си един ключодържател, на който пишеше „ЦСКА“. 
„За тебе е“, каза. И си тръгна усмихнат.
По-рано ми бе разказал как ходи на сбирки с ветераните на „Левски“ в София, чийто клуб е председателстван от бившия играч на „Дунав“ Александър Манолов. И където го приемали като свой. Събирал се и с бивши играчи на ЦСКА - Манол Манолов-Симулията, Иван Колев, д-р Стефан Божков. И там го посрещали с отворени обятия. Беше видимо доволен, че го тачат и уважават.
Всъщност, той е един от малкото футболисти, играли и за „сините“, и за „червените“. И двата му бяха наравно скъпи.
Голямата му любов обаче беше „Дунав“
Казваше, че „командировката“ му до Русе през 1956 година е най-хубавото му футболно преживяване. Първо като играч, после като старши треньор.
А като футболист още по софийските терени и с екипа на националния отбор вдигаше публиката на крака с виртуозната си техника. Финият маниер пък при изпълнението на фаулове и дузпи е бил запазената му марка.
„Той и д-р Божков непрекъснато се надпреварваха кой ще отбележи по красиво и елегантно“, казват футболисти от неговото поколение.
Виждал съм. Беше към края на 80-те, когато, макар и понатежал, учеше на преки свободни удари братята Яни и Христо Присадникови. Онези петлета въртяха топката с фалц след фалц, но Цанов ги поставяше до стената с уникални изстрели. Не се засилваше много - две-три крачки и шут. Майстор! Атанас Цанов-Майстора.
„Къде ти - 
беше вече към 65-годишен, когато изпращаше такива бомбени шутове
че вратарите гледаха безпомощно как топката лети към ъглите“, разказва пред „Утро“ бившият футболист на „Дунав“ Павел Малинов.
И добавя: „Играл съм под негово ръководство. Беше строг, държеше изключително много на дисциплината. Срещу него мрънкаха само тези, които не искаха да тичат повече. Беше един от най-добрите български треньори за времето си“.
„Безкрайно подреден човек! Умееше да чете футбола като никой друг. Първо играх при него, когато беше треньор на „Горубсо“ /Мадан/. Там ми стана и кръстник. Беше един от хората, които ме доведоха в „Дунав“. Не беше от треньорите, дето крещят по играчите на тренировки и в мачовете. Гледаше под вежди и леко се усмихваше. Имаше уникално чувство за преценка на възможностите на всеки от играчите“, казва пред „Утро“ дългогодишният капитан на „Дунав“ Иван Въжаров. 
Вратарят Любен Марков пък се сеща, че Цанов го пуска титуляр през 1963 година в мач срещу „Берое“. Бате Любо помни този двубой, защото тогава празнува и рожден ден. Историята пък помни, че Марков става един от най-добрите вратари в „А“ група и стига до младежкия национален отбор.
И други го помнят - Добри Добчев, Тодор Тодоров, Иван Минчев, Петър Колев, Ремзи Нуриев, Александър Манолов, Георги Георгиев - Дълга Мара. Помни го футболното поколение на „Дунав“, родено през 40-те, помнят го и много по-млади момчета, с които е работил доста по-късно - Ешреф Сюлейманов, Ценко Василев, Димитър Тотев, Ники Боянов, Валери Кулинов, Йордан Димитров, Димитър Ников, Миро Енев, Борката Богомилов, Кирил Кирилов, Сашо Тодоров и др.
Че е бил сред най-добрите, говори и статистиката.
Неговото име е на 19-то място във вечната листа на българските специалисти
водили отбори в повече от 250 мача в първенството на „А“ група. Двубоите му от пейката като наставник на „Дунав“, „Добруджа“ и „Спартак“ /Плевен/ са 277. След него с 269 и 265 са Аспарух Никодимов и Стефан Грозданов. Малко по-напред са имена като Васил Методиев-Шпайдела /299/ и Манол Манолов-Симулията /301/. 
Бай Тасо обичаше да разговаря с младите, без да натрапва мнението си. Когато преди няколко години „Нефтохимик“ гостува в Русе, старши треньорът на бургазлии Димитър Димитров-Херо го видя на първия ред в трибуните и тръгна към него за здрава прегръдка. Говориха дълго. За футбол.  
Гледаше мачовете с развълнуваното сърце на човек, който не стои като зрител, а като кърмчия
на пейката.
Когато го спираха на полувремето с „кажи, Майсторе“, езикът на тялото му говореше повече - правеше леки и въображаеми финтове все едно е футболист, който спира топката на гърди, поглежда напред, подава пасове, стреля към вратата. Нито веднъж не го чух да каже обидна дума за играчите на терена. Оценката бе в погледа му - или поклащаше одобрително глава, или се усмихваше мълчаливо.
Славеше старите майстори като д-р Божков, Слави Калчев и Никола Йорданов, но зачиташе Стоичков, Костадинов, Пенев. Казваше, че ако всички имат футболната дързост на Стоичков, ще стават по-добри, дори ако възможностите им не са големи. 
За последно го видях преди 3-4 години. Дежурният му поздрав вместо „здрасти“ бе „кажи какво става с нашия „Дунав“. И се почваше.  
Днес Русе ще изпрати във вечността Атанас Цанов, приятел, който умееше да прощава.
Сбогом, Майсторе! На стадиона на „Дунав“ винаги ще има едно запазено място за теб.