С посещението си в САЩ и със срещите си на най-високо ниво Алексис Ципрас ще затвори един политически цикъл. Той беше започнат от самия Ципрас и СИРИЗА, с техните революционни изявления, и достигна до връзка на доверие и сътрудничество с Вашингтон по време на преговорите с кредиторите.

Четири дни след споразумението на Гърция с кредиторите, на 16 юли гръцкият посланик в САЩ Христос Панагопулос съставя секретна телеграма, в която обобщава многомесечното сътрудничество между Вашингтон и Атина, което цели Гърция да се противопостави на агресията на Берлин, да остане в еврозоната и да се постигне трайно споразумение, съобщава GRreporter.info

В телеграмата се споменава, че посланикът е имал контакт с високопоставен служител на министерството на финансите на САЩ, който му е предал впечатленията от срещата между Джак Лю и Волфганг Шойбле. Очевидно срещата е протекла в напрегната атмосфера, поне що се отнася до въпросите, свързани с Гърция.

От внимателното прочитане на текста става ясно, че на практика САЩ са съветвали правителството на Ципрас по време на преговорите до последния им момент. Основният им съвет е бил правителството да предприеме конкретни стъпки по договорените теми и да избягва челните сблъсъци с Берлин (както устните атаки, така и кампанията в социалните мрежи). Целта е била да се създадат „по-широки съюзи – с Великобритания или Франция, Италия, Австрия, които трябвало да бъдат убедени в решителността на Атина да осъществи реформите и от своя страна да я подкрепят срещу Германия”.

Изглежда, че тази стратегия е била прилагана от гръцкия премиер, доколкото е било възможно. Ако се вземе предвид прочутата среща на върха на 12 юли, е очевидно, че въпросните държави, споменати в документа, са запазили положително отношение към Гърция и са допринесли за постигането на споразумението. Американската идея се гради около това, че „не трябва да се дават възможности на Берлин да наложи възгледите си”, тоест, Гърция не е трябвало да се противопоставя пряко, защото това би имало противоположния резултат.

Става ясно също така, че САЩ действително са имали различни икономически и геополитически идеи от Германия и са се безпокоили да не би пълното господство на Берлин да доведе, преднамерено или не, до разпадане на еврозоната – нещо, което противоречи на американските интереси.

Концентрирана върху гръцкия случай, „стратегията на Вашингтон има два аспекта: изтъкването на важната геополитическа роля на Гърция и непрекъснатите доклади за преоценката на дълга”. Що се отнася до геополитическия аспект, ясно е, че САЩ са онези, които са поискали от Атина да подчертава геополитическите параметри и риска за западната система от евентуалния колапс на Гърция. Този аргумент Атина използва до края на преговорите. Както се споменава в документа, в дискусията за дълга МВФ е действал подпомагащо, очевидно след съответните увещания от САЩ.

Гръцкият посланик в САЩ със задоволство отбелязва, че между правителствата на Обама и Ципрас има нещо повече от обикновено сътрудничество, тъй като освен Белия дом са замесени и високопоставени представители на Държавния департамент, на Съвета за национална сигурност, на Министерството на финансите. Всички те са били в непрекъснати контакти не само с Атина, но и с други европейски столици, за да се попречи на гръцкия колапс и разпадането на еврозоната, като успоредно с това да не се допусне криза в отношенията Вашингтон-Берлин.

Показателен е и онзи момент в документа, в който гръцкият посланик споменава: „Дискусията показва убедеността на американската страна, че би било погрешен ход да търси по това време промяна на немската нагласа, а именно на „философско-богословския” подход на г-н Шойбле, който се базира на аргумента, че с цел Еврозоната да остане конкурентоспособна в световен мащаб и еврото да е силна валута, е необходимо да се прилагат строги мерки, а не компромиси”.

Според достоверни информации, САЩ са били онези, които са повлияли и на НАТО, за да се подчертае геополитическата роля на Гърция. Така, през онзи период, когато отношенията между Ципрас и кредиторите са влошени, на 20 юни заместник-главният секретар на НАТО Александър Вершбоу прави изявление, адресирано до Берлин, като изразява силна загриженост за евентуалното гръцко излизане от Еврозоната. Вершбоу подчертава, че тази възможност „може да бъде риск за сигурността на Алианса”.