Безценно свидетелство за Чилновската чета, сформирана от будни и смели българи за защита на България от враговете й, беше възкресено след десетилетия забвение от влюбената в родния си край Галя Додева. 
Преди известно време разговарях с Дамян Борисов от Чилнов. Неговите дъщери живеят в София и той често ходи там. При едно от гостуванията си случайно разбрал, че в Националния военноисторически музей има знаме на Чилновската чета, а никой в нашето село не е чувал за такава чета. Има издадени книги за Чилнов и там не се споменава нито дума, разказва Галя Додева, която е и секретар на местното читалище „Светлина 1927“.
Водена от любопитство и от желание да попълни празнотите в историята на китното село в Поломието Додева се свързва с НВИМ и моли за информация за знамето.
Оттам получава официално потвърждение, че музеят наистина разполага със знамето на Чилновската чета. То е с размери 118 см основа и 137 см височина, консервирано е и се съхранява при специални условия, тъй като състоянието му не е особено добро, пише в писмо до Галя Додева Диана Иванова, директор на дирекция „Фондове, реставрация и военни паметници“ при НВИМ.
Историческите сведения за знамето са оскъдни. Знае се, че е свързано със Сръбско-българската война от 1885 година, когато страната ни вероломно е нападната в гръб от западната съседка с намерението да бъде пречупена и подчинена. Благодарение на героизма на младата бългаска войска и на себеотрицанието на надигналите се опълченци и доброволци плановете на сръбския крал Милан претърпяват пълен провал. Той не само е изтласкан далеч извън българските земи, но губи позорно войната и признава поражението с подписването на Букурещкия мирен договор на 19 февруари 1886 година. Три години по-късно абдикира, пометен от сериозното обществено недоволство в страната си.
България пък освен важна военна победа почели още по-важен политически успех. След края на Сръбско-българската война Великите сили разбират, че нямат друг избор, освен да признаят извършеното на 6 септември 1885 година Съединение на Княжество България с Източна Румелия.
Знамето на участвалата в тази епопея Чилновска чета  е пазено зорко от свещеник Тодор Воденичаров, който го подарява на Националния военноисторически музей точно 100 години след края на войната - през 1986 година.
Много сме щастливи! Благодаря на Диана Иванова за изпратените снимки на знамето. Ще направим копие и ще му намерим видно място в читалището ни! То ще стане  емблема на любимото ни село Чилнов, в което винаги е имало добри, достойни и смели хора. Ще издиря всякаква информация за свещеник Воденичаров и ще запиша всичко в летописна книга в читалището, казва Галя Додева.