Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.
 

Русе е люлката на един от емблематичните ромски бизнеси, с който босовете станаха приказно богати, а покрай това и немалко корумпирани шефове и политици прибраха големи пари, разказва пенсиониран полицай, който преди 1989 година специално е изучавал циганския начин на живот и вътрешната йерархия в клановете и по-големите общности, за да набира успешно информатори сред тях. Напоследък много се шуми около ромите, но малцина разбират, че тяхната интеграция е обречена, защото те сами я торпилират отвърте. За това, че техните деца всячески клинчат от училище и работа не е виновна държавата, а самите цигански семейства, които умишлено ги държат у дома, за да не позволят да се разкъсат връзките с родовия бит и традиции. Има и една заблуда - 
ромските измами не са патент на последните 25 години
просто във времето на безвластие и на отслабени държавни структури те преживяха разцвет и станаха обществен проблем, допълва бившият криминалист и разказва случаи от богатата си практика. 
В последните години на социализма отделните ромски фамилии се специализират в джебчийство, кражби по домове, а по-заможните въртят търговия с дефицитни стоки, които купуват скъпо, но препродават още по-скъпо. Тогава в Русе от Великотърновския край пристига с рода си Съби Иванов Митев, известен сред циганите с прозвището си Манчо.
Новодошлият купува къща в квартал „Чародейка“ и бързо се превръща в тартор на махалата. Личи му, че е по-отракан от останалите и думата му започва да тежи все повече. Когато набира достатъчно авторитет, Манчо убеждава събратята си, че е време да спрат постоянните игри на комар, запои, улични побоища и дребни кражби и да се насочат към големите пари. Думите му карат мало и голямо в махалата да се размечтае за разкошен нов живот и всички очакват чудодейната рецепта, която ще им реши всичките проблеми.
А рецептата на Манчо е проста
По това време предприятията имат много пари за ремонт и поддръжка на сградния си фонд, но специалистите за някои специфични операции като хидроизолация на покривите и боядисване на големи височини са малко. Затова услугите им се плащат повече от добре, още повече че според бюджетните правила, ако дадените за поддръжка суми не се изразходват в рамките на годината, държавата си ги прибира обратно. Точно това не иска да допусне разтропаният цигански тартор и кара съкварталците си да изучат тънкостите на хидроизолацията. Но преди да започне да подготвя бъдещите си бригади, Манчо успява да се сближи с не един и двама директори с ласкателства, услуги, почерпки и въобще целия арсенал на човек, търсещ на всяка цена близост, която по-късно да осребри. 
И шумът на парите не се бави дълго
Около средата на 80-те години на миналия век създалият връзки на различни нива предприемач започва да наема различни обекти и макар че през социализма работата на частно не се толерира, започва да трупа пари като истински бизнесмен. Но това не му стига и решава да вдигне още печалбите, като започва да вписва мъртви души сред работещите по поръчките и да прибира надниците им. Счетоводителите забелязват, че нещо не е наред, но шефовете им подсказват, че ако им е мила службата, трябва да си гледат ведомостите и да не си пъхат носа тук и там. Закрилата, изглежда, не е съвсем безкористна. Милицията получава сигнали, че обиграният Манчо знае как най-добре се смазва системата, за да няма скърцания и засечки и периодично им топли ръката с по 500-600 лева, които за времето си са големи пари.
Има обаче един малък проблем. Дори и след излизането на прословутите 35-о постановление и Указ 56 през 80-те години частни фирми все още няма, а за да прибира парите, предприемачът има нужда от организация, която да сключва договор с поръчителите на услугите му. Затова Манчо плете находчива комбинация. Успява да уговори районното мюфтийство да 
сключва договори от негово име, като плаща щедър „наем“ - 20-30% от печалбата
Като виждат възхода на Манчо, много от местните ромски босове решават да се впуснат в същия бизнес и се оказва, че в него хляб има за всички. Даже и салам, че и черен хайвер.
Схемата е много ефективна, но се пропуква точно в този пункт, който според Сталин решава всичко - кадрите. Бригадите започват да работят през куп за грош и скоро поправени покриви текат повече отпреди ремонта. Само че шефовете предвидливо се покриват, за да не ги откриват за рекламации и така предприятията често се оказват хем с изхарчени пари, хем с несвършена работа.
Информация за внезапното забогатяване на хора без особени възможности до вчера и правените през пръсти ремонти стига до милицията и тя активизира информаторите си, за да разбере какво точно става. Скоро се получава сигнал, че един от шефовете на бригади се е прибрал една вечер у дома си с 
куфар пари, които изсипал в скута на седналата си по турски жена
но пачките били толкова много, че прелели на пода.
Криминалистът, който получава сведението, започва да върви по следата и скоро сглобява картината. Големите пари са платени на циганска бригада от Корабната за ремонт на сградата. При проверка обаче лъсват много нелицеприятни факти. Обемът на работата е надписан двойно, а изолациите са направени не с три пласта, както е по технология, а само с два. Но пък директорът е получил такъв „бонус“, който трайно му затворил очите и ушите.
Заради голямото източване на пари е заведено следствие и тогава става ясно, че мургавите бригади масово работят от името на районното мюфтийство. Пред съда обаче циганите мълчат и поради липса на достатъчно доказателства, а и заради деликатността на момента покрай тъй наречения възродителен процес случаят е потулен.
Малко по-късно идва демокрацията, която развързва ръцете на циганите и те започват да правят ремонти на жп гари, КТМ и други заводи от едър калибър, които разполагат с големи пари. Предприятията са разпределени по кланове. Едни се заемат с железниците, други ремонтират само химически заводи, трети работят по сградите и канализациите на хранително-вкусовата промишленост, четвърти обсебват тежката промишленост и т.н. 
За чадър ромите се свързват с хора от новосъздадените политически партии
Политиците и клановете започват да си правят взаимни услуги. Тарторите казват на махалите за кого да гласуват, а в замяна политиците им помагат, ако бъдат изправени на съд за некачествени ремонти и изкуствено раздути обеми на работата.
От една страна това бе добре дошло за нас, тъй като изкарване на големи пари от фиктивни ремонти прекратиха кражбите по домовете и джебчийството, казва криминалистът. 
Някои по-хитри цигани пестят и не парадират много-много с парите си. Те живеят в схлупени коптори в различни квартали, които събарят и на тяхно място вдигат нови къщи, но без излишен лукс и разточителност, за да не бият на очи. Тези обаче, които до вчера са били голи като пушки, не устояват на изкушенията и вдигат замъци, някои от които стават нарицателни с екстравагантността си. Точно те попадат на мушката на полицията, защото не могат да докажат произхода на парите си и чрез тях се стига до корумпираните директори.
Емблематичен за началото на 90-те години е циганинът Илия Банчев, който масово надвзема пари от ремонти на заводи, които „забравя“ да извърши. След установяване на измамната му дейност той е изправен на съд. Пред магистратите Илия със сълзи на очи казва:
„Вижте ме, аз простия и неграмотен циганин мога ли да излъжа един учен и уважаван счетоводител или директор да ми дадат пари за несвършена работа“
Наред с това политици му удрят по едно рамо и той е осъден само на 3 години затвор за взети петцифрени суми.
Този бизнес намалява чувствително престъпленията за период от няколко години, но не ги изкоренява.  
През 1995 година в полицията постъпва сигнал, че ром от Ямболско с прякор Пуфито се издирва за убийство. Според информацията убиецът се крие в циганска къща в „Чародейка“. Двама криминалисти отиват на адреса и са посрещнати много любезно от домакините си, които добре ги познават. Канят ги на кафе и това се оказва грешка.
Къщата се състоеше от две стаи и още с влизането аз успях да ги огледам и да разбера, че в тях няма външен човек, обяснява днес един от двамата оперативни работници. Той сяда на легло с пружина, а колегата му се настанява на стол срещу него.
На тръгване криминалистът подритва с крак под леглото и казва 
„Хайде бе, излизай, за теб сме дошли“
Изпод леглото се чува глас „Добре, стани малко да се вдигне пружината, че не мога да изляза“, след което отдолу се измъква издирваният убиец.
Аналогичен е случаят с друг ром, който две години по-късно е издирван за измама от строителни ремонти. Той дълго време е извън Русе, но след получена информация, че се е върнал, същият криминалист отива в дома му, който е с външни стълби за втория етаж. Отново е поканен на кафе и докато го пие, полицаят установява, че издирваният няма къде да се скрие, освен под стълбите. Отива до стълбището и вижда, че то е с тухлени стени от двете страни, а между тях има долап. Криминалистът отваря вратичките и виква „Хайде бе, за теб съм дошъл“ и от вътре излиза нелегалният, който е откаран в полицейското управление. Веднага след това синовете му избиват едната стена под стълбите и отварят фронт за бягство при следващо криене в долапа, който е без задна стена.
  Точно по това време границите на България вече са отворени и най-решителните роми се изнасят в Европа, където започват да изкарват пари от джебчийство, проституция, кражби и просия. Този им мръсен бизнес не сано продължава, а се разраства и злепоставя България в лицето на Европа, казва пенсионираният полицай.