Хранително-вкусовата индустрия се обяви твърдо против въвеждането на данък върху вредните храни и обяви, че до момента под никаква форма не са се провеждали консултации между здравното министерство и нейни представители за евентуалното въвеждане на този данък. Позицията на Съюза по хранителна промишленост идва дни след като здравният министър Петър Москов обяви, че подготвяният от екипа му данък среща разбирането на хранителната индустрия.

Засега от откъслечните изявления на представители на министерството стана ясно, че се обмисля данъкът да е между 3% и 10% и да обхване най-общо четири групи храни – с прекомерно съдържание на сол, захар и трансмастни киселини, както и енергийните напитки с кофеин и таурин.

Очаква се подготвяните законови промени да бъдат обявени официално в края на другата седмица.

Според съюза евентуалното въвеждане на данъка би могло да доведе до загуба на хиляди работни места и е в ущърб на интересите на потребителите и българската икономика. Цитира се независимо проучване и оценка на въздействието от външен консултант, според което от планирания нов данък върху хранителните продукти, независимо от размера му, бюджетът ще загуби 60 млн. лв. приходи от ДДС.

В позицията се допълва, че с въвеждането на закона ще се повишат цените на българските стоки, а оттам ще се стигне и до драстично намаляване на конкурентоспособността на хранително-вкусовата промишленост, поради силно увеличение на вноса на облагаемите стоки – на първо място от Румъния, но и от други страни в ЕС.

“Воденето на здравословен начин на живот не може да се въведе с данъци върху определени продукти - това е въпрос на достъп до информация, образование и възможности. Според чуждестранния опит (анализирано е въздействието на подобен данък в Дания, Унгария, Франция, Финландия, Великобритания, Белгия, Естония, Германия, Мексико и САЩ), подобна мярка не е довела до очакваните резултати“, заявява организацията.

Оттам твърдят още още, че хората с най-ниски доходи нямат възможност да потребяват значими количества от предвидените за облагане храни и напитки, т.е. затлъстяването в групата с ниски доходи няма как да е свързано с прекомерна употреба на таргетираните от закона продукти.

“Най-силно засегнати от сърдечно-съдови заболявания, диабет и затлъстяване в България са хората в предпенсионна и пенсионна възраст, които употребяват минимални количества от потенциално облагаемите храни и напитки“, са казва в съобщението.

"Надяваме се, че министър Петър Москов, след като не отговори на нашите покани за среща, най-накрая ще се съгласи и ще чуе разумния глас на бизнеса, за да не допусне предлагане на законопроект, който само ще доведе до разваляне на инвестиционния климат в страната“, посочват от индустрията.