Двама виртуозни български изпълнители - Йълдъз Ибрахимова и Иво Папазов-Ибряма, и техният общ проект „ДЖАЗ ФОЛК КЛАСИК“ ще озвучат есенната сцена на „Булстрад Арена“ на 18 септември, петък (билети – на Ticketportal.bg и на място преди концерта). Проектът е уникално съчетание на стилове - джаз, фолклор, етно, класическа и симфонична музика, обединени в прекрасна хармония. Концертът е плод на усилията на режисьора Пламен Панев, който започва работа по него миналата година. Освен двамата български изпълнители от световна величина - джаз-певицата Йълдъз Ибрахимова и кларинетиста Иво Папазов, в проекта участват оркестър „Тракия“ с ръководител Нешко Нешев и Разградската филхармония „Проф.Димитър Ненов“.
За това как се работи с Ибряма, какво е да си музикант в чужда държава, в която те приемат за „свой“, за различните стилове музика и още малко за проекта Йълдъз Ибрахимова разказва специално за читателите на „Утро“.

- Г-жо Ибрахимова, разкажете малко повече за съвместния ви проект с Ибряма „Джаз фолк класик“. Как се роди той?
- За този проект ме поканиха Разградската филхармония и директорът на театъра. Мисля, че е доста интересна комбинация от различни стилове, съчетание  на симфонична звучност с джаз и класика. Аз по принцип пея и съчетавам тези видове музика и за мен беше добре дошло да участвам в „Джаз фолк класик“.
- Кой беше най-интересният момент от репетициите?
- Най-интересен е този, в който имам импровизационни моменти - там си казвам „Ооо, ето, това е много хубаво“, но на сцената се ражда нещо съвсем друго. Това е хубавото, че всеки път е различно.
- Кой е най-приятният аспект с работата с Ибряма?
- Целият процес на работа с него е приятен и доста богат, заради невероятните неща, които прави - преплита и етно, и цигански, и джаз елементи, заедно с едно глобално и съвременно виждане на музиката въобще - прекрасен импровизатор е! Той е една цяла школа, институция на международно ниво като инструменталист на кларинет!
- Как обединявате различните стилове в проекта?
- Когато съм на сцената, аз импровизирам и заради това не може да се направи дисекция - от тук до тук е джаз, от там - нататък е етно. Зад всичко, което правим с оркестър „Тракия“, Разградската филхармония и Ибряма, стоят години образование, натрупване на знания и умения, експерименти. И най-хубавото е, че накрая се получава музика без граници, нов универсален език. 
- Кое е качеството, което е необходимо за световна кариера като Вашата?
- Първо и най-важно - да придобиеш достатъчно добро образование и след това постоянно да си информиран докъде си стигнал в развитието си. След като завърших Консерваторията, аз всеки ден работих техника на пеене, извън това, което са ме научили. Слушах много инструментален джаз, за да чуя какво може да се направи с гласа извън класическото стандартно пеене. В годините съм опитвала какво ли не с цел да разбия границите, да направя още една крачка в непознатото. С варненска филхармония пях по цветни графики музика на Джон Кейдж - имаше двама художници на сцената, които рисуваха през цялото време. Преди това и с момичетата на Нешка Робева - гледам какви фигури правят и импровизирам. Също с балети, с художници по време на пленери на открито - обичам предизвикателствата, които ме карат да мисля за това, какво още може да се направи!
- Какво е да си музикант в Истанбул, където се смесват много култури?
- Много пъти съм участвала в джаз фестивалите им, но миналата година беше много интересно - с една група от Азербайджан. С тях се усетихме много бързо – след една, две репетиции. Беше  много красиво, стана уникален концерт. Това е един прекрасен град с натрупване на култури, толкова много народи са минали от там – всеки е оставил нещо от себе си.
- Какво е мнението Ви - трябва ли да има повече концерти, насочени към младата публика?
- Заедно с Антони Дончев - страхотния джаз пианист  - преди 90-та година сме правили десетки образователни концерти, точно за такъв тип публика. Имаше такъв проект с различни оркестри от страната - и в джаз музиката, и в класиката. Направили сме може би повече от 100 образователни концерта. Директно влизахме с пианист в часа по пеене. Показвахме и им разказвахме за историята на тази музика, без сложна терминология. Демонстрирахме как се случва например една импровизация - той свиреше темичката, а аз започвах да импровизирам. Децата не искаха да излизат след края на часа, а искаха още и още. Случвало ми се е да срещна хора, които са ми казвали, че съм била в техния град, в тяхното училище и именно този урок ги е запалил да станат музиканти.
- Какво Ви вдъхновява? 
- Разбира се, много неща могат да бъдат причина за вдъхновение - най-често самата работа води към следващата стъпка. Случва се и да чуя някакво страхотно чуждо изпълнение, което да ми даде идея.