Стефан Стефанов ще тръгне в понеделник към Русе, за да вземе документите от последната си месторабота. След 10 години треньорска дейност в нашия град Стефанов се завърна в родното си Велико Търново. И няма две мнения - неговото име ще остане завинаги в историята на русенския спорт. Той вече, както признава самият, си е наполовина русенец. Под ръководството на треньора женският баскетболен отбор на „Дунав“ спечели първата държавна титла за Русе в колективните спортове.

Всичко започва през 2003-2004 година, когато Стефан е наставник на момичетата от великотърновския „Велт“. Този тим става национален шампион в първенството за момичета до 14 години, а по-късно се класира втори на държавния шампионат за кадетки в Самоков. 
В планинското градче Стефанов се среща с човека, който прави първите крачки по възраждането на женския баскетбол в Русе - Николай Падалски. Падалски му казва, че играта на Даниела Петева му харесва и пита какви са възможностите да се премести в „Дунав“. Конкретен отговор тогава няма.
През лятото на 2005 година спонсорът на „Велт“ фалира. Падалски се обажда веднага във Велико Търново, за да покани Стефанов на работа в Русе. Предлага му да доведе със себе си и най-добрите момичета.  
Треньорът тръгва към Дунава в пакет с Даниела Петева, Анета Митева, Силвия Стефанова и украинката Виктория Мирчева - все 16-годишни, почти деца! На следващата година към „Дунав“ е приобщена и Мирена Денчева. Тя пропуска първия русенски сезон на „болярките“, защото дядо й не я пуска в Русе. Родителите й са съгласни, но старецът е непреклонен. Поддава доста по-късно. 
Тове е и първото ядро на новия „Дунав“. Първият мач е пък на 1 ноември, когато 
отборът бие считания за непобедим тогава тим на „Черно море Одесос“
Успехът не е с инфарктен кош в продълженията, а с 9 точки и резултатът е посрещнат от баскетболната общественост като малка сензация!
Другите победи не закъсняват, а бързите титли от държавното първенство за девойки през 2006 и 2007 година подсказват, че „Дунав“ наистина върви към своето голямо възраждане. В отбора вече са Александра Кънчева и Христина Герджикова.  
Треньорският Олимп на Стефанов е през 2008 година
Подсилен с няколко по-опитни състезателки, „Дунав“ прави фурор в редовния сезон на женското първенство и излиза на финалната права за плейофи срещу „Нефтохимик“. Кой може да предположи, че отборът ще е готов за толкова кратко време да влезе в битката на големите! 
Първият мач в Русе завършва при 65:63. Вторият няма да бъде забравен никога! Дунавки громят съперника си с невероятното 80:37! А на другата резервна скамейка е доказан специалист като Петко Маринов. Маринов признава по-късно, че този двубой ще му горчи до последно.
Третата среща в Бургас е крачка назад - загуба! Веднага след мача Стефан Стефанов привиква в хотелската си стая Дияна Найденова и Светла Асенова. Сядат и правят разбор на срещата до 2 часа след полунощ! Накрая са готови с тактиката и си обещават победа в петия двубой. Обещаното е изпълнено - 72:68 и 
първа държавна титла за Русе в баскетбола
Мач №4 ще се помни с 16-те точки на Дияна и 14-те на Христина Минкова. Много силно играе и Роксана Йорданова. Заради този мач Даниела Петева пропуска абитуриентския си бал, но феновете на „Дунав“ я посрещат през нощта пред залата като царицата на всички балове и празненства. Нея, Ана Римпова, Анета Митева, Светла Асенова, всички! Не е забравен и треньорът, който без преувеличение може да се нарече баща на първите златни сини феи.
Следващият сезон завършва с второ място в първенството. Доверието по оста Падалски-Стефанов се пропуква. Както обикновено се получава, треньорът е виновен за всичко и е освободен. А вече е в Русе с дъщеричката си и съпругата си, защото идеята е да се работи в дългосрочен план...
Октомври, 2009 година. Директорът на Гимназията по икономика Румяна Белчева го кани на работа. Благодарен й е до днес. Тя и сега не намира за добра идеята му да се върне във Велико Търново. Сезон по-късно президентът на „Дунав 8806“ Красимир Трифонов му предлага треньорски ангажимент в школата. И така цели 10 години в залите на комплекс „Дунав“.
„Благодарен съм на г-жа Белчева и Краси Трифонов
Много силно морално рамо в онези трудни времена ми даде и Илия Сяров. Те завинаги ще останат мои приятели“, казва Стефан.
Благодарен е и на феновете. Веднага споменава имената на Сашо Стефанов-Кубинеца и Юлиян Йорданов. Споменава с добро всяко от момичетата, с което е работил. И моли, ако понякога си е позволявал по-остър език, да бъде извинен. 
„Имах шанса да тренирам отлични баскетболистки. Дияна Найденова и Светла Асенова обаче бяха безспорни шампионки по професионализъм“, доверява Стефан.
Защо си тръгва от Русе? Защото се чувства уморен и донякъде самотен - да сменя квартира след квартира и да спи накрая в стая на хотелчето в комплекс „Дунав“. 
А и семейството трябва вече да бъде заедно. Той всичко може да обясни, но никога няма да намери извинение за изпуснатите мигове с дъщеря си Теодора.
„Тя израсна без мене! Като се замисля, винаги ще ми тежи, че дълго време бях далеч от нея и съпругата си Милена“, казва Стефан. 
И двамата обаче го подкрепят напълно. Тогава и сега.  Въпреки че няма работа и я търси от месец. Позабравили са го, вече 10 години не е във Велико Търново. 
„Така е било писано - винаги да почвам от нулата! Вече съм на 48, но не мисля да се предавам!“, завършва човекът, чието име завинаги ще стои на важно място в спортния летопис на Русе.