Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Едно от най-известните русенски предприятия е и сред най-наблюдаваните преди 1989 година. Предприятието е „Печатни платки“, а причината за наблюдението му е, че е като каца с мед, в която мнозина искат да бръкнат и да си оближат пръстите.
„Платките“ са мишена и преди, и след 1989 година, защото в производството се ползват сребро, злато и платина, а по-твърда и гарантирано покачваща се стойност от благородните метали имат само скъпоценните камъни.
Но
голямата плячка изисква и високи позиции
Няма как чистачката да сложи кюлче злато в джоба на престилката, нито пък работник да свие нещо ценно и да го изнесе. Нужна е информация, организация, възможност да се влияе на производството и осигуряване на трасе за изнасяне на откраднатото.
„Печатни платки“ беше особен завод. Заради използваните скъпи материали през 80-те години беше под специално наблюдение, за да може всеки опит за кражба да се засече и предотврати още в зародиш. Хора от Държавна сигурност бяха назначени на щат в него, за да държат под око персонала. В крайна сметка обаче се оказва, че част от тях са в дъното на огромна афера с ценни метали“, разказва бивш полицай, работил по разкриването на двете най-големи посегателства в предприятието.
През 1988 година тогавашният служител на Криминална милиция се среща с познат, който работи в „Печатни платки“. В хода на разговора мъжът му казва да остави дребните кокошкарски кражби, а да обърне внимание на изчезването на голямо количество сребро, злато и платина от завода.
За начало работникът запознава милиционера с производството на платки. Част от процеса на работа е галванизацията, при която в голяма вана по специална химична технология по краищата на платките се нанасят благородни метали. Всичко в производствения процес е строго регламентирано, включително и разходът на скъпите материали. От няколко месеца обаче 
започват да се получават излишъци
на сребро, злато и платина, които скоро стават десетки килограми. Това може да стане само по един начин - платките престояват във ваната по-кратко от предписаното преме и по този начин усвояват по-малко метал. Излишъците обаче не се връщат в съответния отдел в завода, а изчезват по незнаен начин. Повече от ясно е, че става дума за огромна за мащабите си кражба, чиято плячка може да се реализира единствено на черния пазар.
По това време заместник директорът по режима в завода е служител на Държавна сигурност и главната му задача е да следи производството и пропускателния режим, за да не се допускат кражби. Очевидно е, че или под носа му се разиграват крупни афери, без той да разбере и следователно мястото му не е там, или - не се знае кое е по-лошото - и той е част от механизма за огромното присвояване.
Криминалистът започва старателно разследване и скоро организира акция, при която е предотвратено изнасянето на поредна порция сребро, злато и платина.
Заловени са и висши шефове на завода, за които е доказано, че имат пръст в кражбата.
По неофициален път по-късно оперативните работници разбират, че 
ценните метали се изкупуват от хора на тогавашния вожд на циганите Цар Киро
който имал мрежа от прекупвачи в цялата страна. Точно те вземат ценните метали от „Печатни платки“ и плащат доста щедро на хората, които ги изнасят през портала. Тази версия обаче започва да буксува и в крайна сметка работата по нея не стига до никъде.
В края на краищата разкриването на колосалната далавера не води до следствие и съд. Напротив - потулва се, за да се избегне голям международен скандал. Основен купувач на русенските платки тогава е Съветският съюз, където никой не си прави труда да мери колко микрона е покритието от благородни метали и ако кражбите се раздухат, страната ни ще изпадне в много неудобно положение. И така вместо признание за добре свършената си работа служителят на МВР, от когото започва разплитането на този златен чорап, получава забрана да се занимава по какъвто и да е повод с „Печатни платки“, както и да припарва на територията на предприятието и около него.
И доката това е олицетворение на начина на работа на социалистическата икономика, следващото посегателство е пример за това как се действа в най-мътните години на нескончаемия преход към истинска демокрация и реална, а не дирижирана пазарна икономика след 1989 година.
След приватизацията на „Печатни платки“ през 90-те години клиенти на русенската продукция стават известни западни фирми, при които всички изисквания са стриктни - и към качеството, и към сроковете на доставките. И докато в първия описан случай в името на кражбите се подбива качеството, във втория се атакува другата част от сделката - доставката.
Една сутрин 
от двора на завода изчезва голям микробус, натоварен до горе с кашони с платки
Автомобилът е подготвен за пътуване зад граница, но или някой изнася вътрешна информация, или крадците имат невероятен късмет. Но по-скоро са били добре насочени. Все едно, стоката я няма, а малко след удара при собственика и директор на завода се явява атлетичен млад русенец, който се представя като управител на частна фирма, специализирана в издирване на ценности и предлага срещу добър хонорар да върне изчезналия бус, за да не пропаднат договорените доставки и фирмата да плаща големи неустойки.
Притиснат в ъгъла, собственикът приема мръсната сделка, но веднага след разговора с мускулестия посетител се свързва с криминалиста, разкрил голямата кражба няколко години по-рано. След като чува името и описанието на внезапно появилия се „спасител“, полицаят веднага разбира, че става въпрос за набиращ все по-голяма скорост в подземния свят негов познайник с много разпознаваем и в наши дни боен прякор.
Още същия ден криминалистите започват издирване на стоката, като за помощ са потърсени съседни дирекции на МВР. Следобед се прави разбор на събраните данни и се очертава цялата картина. 
В престъплението са замесени няколко човека
Едни осигуряват информация за буса, товара и точното му местоположение в двора на предприятието. Други са „ударната група“, която краде автомобила. Вероятно има и трети, които пък могат изгодно да пласират плячката, в случай че искането на откуп удари на камък.
Докато полицията нищи кой е къртицата, за да стигнат до преките изпълнители, от Плевен се получава информация, че в храсталака на поляна в околностите на града са открити кашони с платки. От завода е пратен превоз и стоката е прибрана. При проверката й обаче се установява, че най-ценните 50-60 платки са извадени от кашоните. Без тях пратката не може да отпътува по предназначението си и директорът отново е притеснен. Започва издирване на ценните платки.
На втория ден криминалистът обядва в стола на полицията, когато му се обаждат от сигурно място и му казват, че 
изнудвачът и още един здравеняк от Търговищко са забелязани да се карат ожесточено на центъра на Русе
и след това да влизат в заведение на булевард „Цар Освободител“. Без да губи нито миг криминалистът зарязва обяда, вика служебна кола и се отправя към въпросното заведение.
На паркинга пред посоченото му заведение вижда „Фолксваген“ с търговищка регистрация и влиза вътре, но на първия етаж не открива тези, които търси. Тогава се качва на втория етаж, който не работи с клиенти и там вижда русенския криминален авторитет и приятеля му. Двамата продължават да говорят на висок тон, а непознатият държи лист, на който са напечатани номера с цифри и букви, което много прилича на опис на видовете платки.
В първия момент русенецът, който много добре познава полицая, се стъписва. Събеседникът му се опитва да се прави на мъж, но незабавно е поставен на мястото му. В това време шофьорът на полицейската кола вика подкрепление и бабаитът от Търговище е заставен да извади платките от фолксвагена си и да ги предаде заедно със описа им в полицията.
Точно този лист хартия с номера по него се оказва решаващ за уличаване на двамата млади мъже
в кражбата и те са отведени в управлението.
От разпита се разбира, че двамата задържани са организирали изнасянето на буса през задния портал. След като го откарват до поляната в Плевенско, двамата изваждат от кашоните по-ценните платки и ги прибират в колата на мъжа от Търговище, за да си гарантират добра печалба от удара. След като ходът с откупа не проработил, ортаците задействали резервния план, но както често става, се скарват люто за подялбата на парите, които дори още не са получили. Точно този скандал стига до ушите на когото трябва и така атаката срещу предприятието е преодоляна само за два дни.