Пет русенски училища започват новата учебна година с маломерни паралелки. Новината не е от най-празничните в навечерието на 15 септември, но е факт. При това такъв факт, който оттук нататък очевидно ще продължи да набира скорост и да води до все повече липсващи ученици в сравнение с това, с което училищата са свикнали и според което са планирали и броя на преподавателския състав, и приходите и разходите. 
Петте училища, които очакват с трепет Общинският съвет идния четвъртък да гласува класовете с по-малък от допустимото брой ученици, са основните „Братя Миладинови“, „Олимпи Панов“, „Тома Кърджиев“, „Никола Обретенов“ и СОУ „Васил Левски“. За две от тях - за „Тома Кърджиев“ и „Олимпи Панов“ има логично обяснение за по-малкото ученици. Те са в осмите класове - в училището в „Здравец“ са останали 12 деца, а в това в „Родина“ - 11, като най-вероятно „липсващите“ осмокласници са приети в други русенски гимназии. 
В „Никола Обретенов“ обаче непълните класове са шести и седми - те са съответно с 12 и 17 деца, като общо не достигат 7 човека, за да бъде всичко „ред по редом“. Училището в „Чародейка“ не за първи път се изправя пред подобен казус, но за запознатите с проблемите на школското образование не е тайна, че между кварталите „Дружба“ и „Чародейка“ от доста време се води позиционна война с цел 
придърпване на ученици през фронтовата линия на булевард „Христо Ботев“
Темата за междуучилищната война обаче е предмет на друг анализ, не по-малко сериозен от този за маломерните и слетите паралелки. Но тъй като атаките, внезапните нападения, попълзновенията, окопните отбранителни действия, иначе казано, хибридната война между гимназиите, се води най-вече през втората половина на учебната година, нека да приемем, че на този етап тя не е толкова актуална и да я оставим за друга публикация. И да се върнем на деня 15 септември, когато в немалко училища в Русенска община ще влязат далеч по-малко деца от предвиденото по норматив. 
Четвъртото русенско училище, където от тази учебна година има маломерни паралелки, е „Братя Миладинови“ - там в трети клас са 10 деца, в пети - 15, а в седми - 16. Иначе казано, не им достигат общо 11 ученици, за да бъдат паралелките в крак с норматива.  
Самото СОУ „Васил Левски“ също започва учебната 2015/2016 година с по-малко от задължителното ученици. Там недостигът е в 11 клас, където децата са 15, и в 12 клас пък са с един по-малко от нужното. 
Петте училища в областния център, където не достигат ученици, всъщност са само илюстрация на това, че 
демографските проблеми не са нито хипотеза, нито плашило, а са реален факт
който вече е настигнал и големия /сравнително/ град. Това, което като правило се говори от поне двадесет години за селските училища - че всяка година там се „закърпва“ положението и се гласуват маломерни и слети паралелки, вече е и в Русе. Ха честито! 
А картинката само в община Русе е следната: 
В началното училище „Васил Априлов“ в Хотанца има всичко на всичко 23 деца, които са разпределени в... два класа! Това са две хем слети, хем маломерни паралелки: едната включва петима първокласници плюс 6 второкласници, което общо прави 11 деца. Другият клас е също слят и маломерен - с 4 третокласници и 8 четвъртокласници. 
Слети паралелки има и в ОУ „Св.св.Кирил и Методий“ в Николово, където първолачето в селото е... едно-единствено! То ще учи а-бе заедно с 15 второкласници. В същото школо още един клас е слят - с деца от шести и осми клас, съответно с по 9 и 7 ученици. Останалите паралелки в селското училище са маломерни. Другите слети са в Семерджиево - също първи и втори клас учат заедно, но там децата са по 8, както и седми и осми клас - те пък са 11 и 5 деца. В това училище също всички останали паралелки са маломерни /както, впрочем, и самите слети/. Какво представлява като качество образованието, което получават децата в такива слети класове, е малко трудно човек да си представи. При всички случаи то едва ли може да бъде съпоставимо с това, което се дава на учениците от един клас и една възраст, най-малкото защото вниманието на учителя не се разполовява между две различни дисциплини, които трябва да бъдат преподадени. 
На пръв поглед маломерните паралелки биха могли да се възприемат като „облагодетелствани“ - 
по-малко деца в клас, повече внимание от страна на преподавателя
респективно по-добри резултати. Възниква обаче въпросът доколко това е разумно и ефективно - все пак, разходите за един школски клас, както и заплатата на учителя, не се влияят от това колко са децата в него. Затова пък приходите на училището са в пряка зависимост именно от бройката - както е добре известно, правилото „Парите следват ученика“ е определящо във формирането на бюджетите на българските училища. Нали тъкмо това правило води и до споменатата по-горе хибридна война, в която се включват всички - от директора до чистачката, за да се набавят или да се задържат повечко ученици /т.е. повечко пари - по около 1300 лева на човече/. 
И така - с шест маломерни паралелки започва учебната година в основно училище „Георги Раковски“ в Ново село, където не достигат 29 деца, за да бъде спазен нормативът. В Тетово в ОУ „Отец Паисий“, където учениците са най-много - 91, на практика всички паралелки са маломерни, а разликата до задължителния минимум по наредбата на МОН е 28 ученикци. В основното училище в Мартен маломерните паралелки са четири - по 14 са децата във втори и трети клас, 15 са в четвърти и 12 в осми клас. Със седем маломерни започва 15 септември и в ОУ „Христо Смирненски“ в квартал Долапите - там има с 27 деца по-малко, отколкото е необходимо. 
Така или иначе, макар и с маломерни или слети паралелки, училището запазва статуквото си, макар и понакърнено. Вярно е и друго - че училището като институция е един от стълбовете, определящи виталността на едно населено място. 
Църквата, училището и пощата са опорните точки, на които се държи едно село
които крепят неговите жители и които представляват неговите връзки със света и с бъдещето. Църквите на много места все още ги има, някъде дори ги реставрират. Пощите вече ги закриха - държавата прецени, че от тях няма нужда. Училищата все още остават тук-там. И истината е, че в село, където училището го има, има и деца. Където школото е затворено и вече е с избодени прозорци и изтърбушен покрив, или пък е превърнато в шивашки цех - там децата са кът и в момента, в който пораснат до първолаци, хващат пътя заедно с родителите накъм големия град. И без друго родителите се чудят какво да работят на село, където икономическата ситуация е още по-завехнала, отколкото по градовете. 
Бихме могли да припомним отново една стара, стара приказка - и да разкажем как в западноевропейските държави, а и в Съединените щати и Канада, хората работят в мегаполисите, но пътуват дотам всяка сутрин, а вечер се връщат в малките селца, където са къщите им с дворчета, пълни със зеленина, цветя, овошки... Бихме могли пак да се повайкаме, че ако имаше нормални пътища /освен красивите магистрали, сегменти от които се откриват непрестанно, особено сега преди избори, като ножиците клъцкат лентички като на конвейер/, народът сигурно нямаше да се тъпче в панелните спални и да се опитва 
на балкона да въди домати и да сади чушки чорбаджийки
Ама какво ли да припомняме - пък и на кого му дреме. Преди двадесетина години в условията на току-що нахлула демокрация се изпозакриваха училища - тогава в еуфорията и да възразяваше някой, гласът му не се чуваше в шумната възторжена мешавица. След това тази практика затихна. И останалите оттогава школа кретат с маломерните и слетите паралелки. То пък все така се получава, че когато трябва да се вземат решения за подобни ненормативни класове, все сме в навечерието на избори - парламентарни, местни, президентски. И никоя политическа сила не ще да прогледне за рационалното, за да не би след това да понесе щети от вота. И всеки си казва: „Аз ли ще бъда този, който ще закрие училище?!“. 
И така си върви и вегетира системата - а пък въпросът дали децата получават достатъчно и качествени знания все си остава на втори план. Както вече казахме - на кого му дреме. Важното е в каква опаковка ще поднесеш нефелния продукт. А като намериш правилната опаковка, тогава излиза според данните, че Русе е най-отпред в класацията по успех на абитуриентите. И фейсбук направо се подпалва от възторжени възклицания, подправени с патриотарска гордост. 
Тя държавата отива на свършек, ние за образованието ли баш да мислим?! Важното е да думкаме тъпана, керванът да върви, веселието да цари, карнавалът да жужи... 
Лошото е, че има проблеми, които започват като уж безобиден кариес, но ако не се изтърпи досадната болка на зъболекарската машинка и не се назначи лечение, човек може да остане без зъби. А образователната система вече е почнала да фъфли. Ама явно и това не прави впечатление. Защото вместо да прогледне за изначалната драма в училищата, министерството стоварва нов проблем като копипействания от Германия модел на дуалното образование... 
Какво бил казал Алековият Бай Ганьо? Нейсе, запуши я... 
Ако можеше цитатите от класиците да помагат...