Създаване на условия за развитие на бизнеса и превръщане на града в център на Еврорегион „Долен Дунав“ е един от трите най-важни приоритета на Русе, сочи анкета сред гражданите, направена в края на миналата година в рамките на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие. Другите два са отваряне към река Дунав и развитие на крайбрежната зона, изграждане и възстановяване на зелени площи, детски площадки и междублокови пространства.
Възможността Русе да стане Европейска столица на културата и център на Еврорегион „Долен Дунав“ се знае от 100% от участниците в изследването. Но и 100% от тях са категорични: уникалността, културата и самобитността на Русе не се представят по възможно най-добрия начин. Гражданите правят и конкретни предложения, едно от тях е изграждане на Фестивален център, като се изполват старите сгради и подземните скривалища. Русенци смятат, че Русе има шанс за лидерска позиция в Еврорегион „Долен Дунав“, ако се развие като транспортен и логистичен център, като засили трансграничното и регионалното сътрудничество. Над 50% одобряват плана за градско развитие. Половината очакват да се подобри качеството им на живот, а 25% да се подобри обликът на града.
Както е известно, Интегрираният план за градско възстановяване и развитие определи 3 зони за въздействие - централна градска част, квартал „Родина“ 1-4 и Източна промишлена зона. Допитването откроява по 3 най-важни проблема във всяка от тях. В централната зона 21% от анкетираните сочат като най-голям недостатък изолацията й от река Дунав, близо 14% - недостига на паркоместа, а над 12% - занемарените културно-исторически забележителности.
В „Родина“ над 26% се вълнуват от лошите транспортни връзки с центъра, включително липсата на пешеходен и велосипеден достъп. На второ място с над 24% е лошото състояние на междублоковите пространства, а повече от 12% отбелязват необезопасените кръстовища и жп прелези.
Анкетата показва, че от 18 обекта за въздействие в трите зони гражданите са откроили три: крайбрежието, пешеходните зони и подлези, Паркът на младежта. Относително предимство имат също пътища, училища, спортни обекти, Музеят на транспорта. Интермодалният терминал, макар и от национално значение, е на седмо място, Индустриалният парк - на девето.
Енергийната ефективност на жилищни и обществени сгради събира под 1% от гласовете на анкетираните. Но докато за централната зона той е 1,8%, то за „Родина“, където повечето блокове са панелни, надхвърля 5,6%. Повече от 51% от запитаните нямат нагласа да участват в санирането на жилищата си с лични средства. Под 30% са съгласни да инвестират в енергийна ефективност, а близо 19% не са отговорили на този въпрос.
Авторите на анкетата коментират, че макар и значима за качеството на живот, енергийната ефективност не е от първостепенно развитие на зоните за въздействие. При определяне на обектите за въздействие санирането на частните жилища е на 10-та позиция, а на обществените сгради - на 12-та.
Като се обобщят резултатите, се вижда, че участниците в допитването препотвърждават приоритетите на плана. 54% от анкетираните са мъже, младите до 30 години са над 21%, а 67,5% - от 31 до 65 години, над тази възраст са 8,1%. Близо 73% от анкетираните са висшисти. 

Експерти предлагат парк под Високото напрежение в „Здравец“

Зоната между бул.“България“ и блоковете в квартал „Родина“ би могла да се превърне в парк, смятат специалистите, които подготвят Интегрирания план за градско възстановяване и развитие. Като друга подходяща за парк територия е посочен районът южно от подстанция „Здравец“, под т.нар Високо напрежение. В момента това пространство е занемарено и неизползваемо. Ако електропроводите се вкарат под земята, парцелът може да стане зелен кът за отдих. Авторите на плана посочват, че северно от подстанцията в района на „Била“ и „Техномаркет“ проводниците вече са под земята.