35 години от цялата 55-годишна история на Фолклорен танцов театър „Найден Киров“ са и лична история на Борислав Просеников - най-дългогодишния танцьор в ансамбъла. Роден на 20 юни 1963 г. в село Поликраище, той се премества в Русе заедно с родителите си, намерили работа в крайдунавския град. Завършва основното си образование в ОУ „Олимпи Панов“, а след това учи 5 години в Строителната гимназия „Пеньо Пенев“. По това време той вече е част от ФТТ „Найден Киров“. В годината, когато известният по цял свят русенски фолклорен танцов театър отпразнува своята достойна за уважение кръгла годишнина, потърсихме Борислав Просеников, за да разберем кога у него се е запалила искрата и как е успял да запази обичта си към танца през всички тези години.

- Г-н Просеников, кога и как се зароди вашата любов към танца?
- Първият ми досег до фолклора бе на 7-годишна възраст, когато реших да се запиша във фолклорен ансамбъл „Здравец“. През 1978 г. постъпих във ФТТ „Найден Киров“, където продължих своето развитие. Там танцувах до 2013 г.
 - Какво беше усещането ви когато излязохте на сцена за пръв път? Беше ли ви завладяла сценичната треска или се опитвахте да не показвате емоции зад кулисите?
- Бях много нервен, защото залата беше препълнена, но същевременно и пълен с ентусиазъм. Излязох на сцената и дадох всичко от себе си, а аплодисментите на публиката бяха най-голямата награда за мен.
- ФТТ „Найден Киров има дългогодишна история. Част от нея са и концертните изяви в страната и чужбина.  Кое е най-незабравимото ви изживяване, свързано с ансамбъла?
- Всеки концерт запечатва в съзнанието на танцьора някакъв спомен. Най-яркият ми спомен бе пътуването и концертите в САЩ, които изнесохме през  80-те години. Пътуванията извън страната преди 1989 г. бяха рядкост, а щастието да пътувам до толкова далечна дестинация е спомен, който не ще забравя.
- А най-големият гаф, на който сте станали свидетел?
- По време на един от концертите ни във Франция сцената се разпадна и половината танцьори се озоваха на земята. Тогава нашият художествен ръководител Иван Донев, който вече не е сред нас, и част от организаторите ни помогнаха да се върнем на сцената и да довършим танца си.
- Знаем, че ансамбълът участва в много международни фестивали. Коя е вашата любима публика?
- Всяка сцена и нейната публика имат своя идентичност. Нагласите към това, което очакват да видят, също са различни. За нас, танцьорите, остава да накараме публиката да се вълнува и чувства при всяко наше изпълнение.
- Как успяхте да запазите ентусиазма си през всички тези години?
- Наричам го „магията на танца“. Удоволствието и настроението, с което танцувах, приятелствата, които създадох, усмивките и аплодисментите, които получавах, ме зареждаха с все по-голяма енергия и желание.
- Част от фолклора е и народната носия. Какво символизира тя за вас?
- Носията символизира красотата на фолклора ни, но и помага при влизането в образ. Ако в даден танц се налага да изиграеш определен персонаж, носията подчертава ролята ти.
- Спомняте ли си последният си концерт и емоциите, които изпитахте след него?
- През 2012 г. участвахме в Празниците на изкуствата „Аполония“. Емоциите в мен бяха много силни, не само защото това бе последният ми концерт, но и заради възможността да танцувам рамо до рамо със сина на създателя на ФТТ „Найден Киров“ Иван Донев - актьора Камен Донев.
- Как продължи животът ви след това?
- Останах близо до света на изкуството. В момента работя в Русенската опера.
- И за финал, какво ще пожелаете на читателите на вестник „Утро“ ?
 - Да бъдат здрави, усмихнати и позитивни. Нека запазят родния дух и винаги да носят българския фолклор в сърцето си.