В условията на икономическа криза и стагнация на бизнеса обществените поръчки имат все по-съществена роля. Затова и средствата, разпределяни чрез тях, придобиват ключово значение. И всичко това важи с особена сила и актуалност за парите от европейските фондове.
При такива обстоятелства е изключително важно да се пресекат корупционните практики в обществените поръчки. Затова и асоциация „Прозрачност без граници“ е подела кампания за широко прилагане на национално и регионално ниво на един инструмент за превенция и противодействие на корупцията при тези процедури - Пакт за почтеност в обществените поръчки.
Досега този договор с „Прозрачност без граници“ е
тестван в продължение на 2 години в 3 министерства
на регионалното развитие, на труда и социалната политика и на здравеопaзването. Изп. директор на асоциацията Калин Славов отбелязва, че по този начин прогнозните стойности на поръчките средно са намалени с 30%, което никак не е малко, като се имат предвид огромните средства, които се въртят по обществените процедури.  
По данни от доклада за 2012 година на Агенцията за държавен финансов контрол общият размер на средствата, които са били обект на проверка, възлиза на 9 862 896 203 лева. А резултатът е шокиращ: за 8 748 425 518 лева или 88,70% от тях са констатирани нарушения. При това в сумата влизат и над половин милиард лева средства, за които не са проведени никакви процедури, въпреки наличието на всички законови основания.
Какъв е механизмът, който Пактът за почтеност прилага за контрол върху обществените поръчки? В основата му стои възможността процедурите
да се наблюдават и контролират от независима трета страна
например неправителствена организация, каквато е „Прозрачност без граници“, част от международната Transparency International. По този начин се осъществява граждански контрол, публичност и прозрачност при изразходването на обществените финанси. От една страна, се вади на светло информацията за нередностите в тази област, от друга, се идентифицират основните типове нарушения, анализират се факторите, които оказват негативно въздействие.
Съгласно Пакта независимият граждански мониторинг действа на всички етапи на обществената поръчка: от планирането, обявяването до възлагането и изпълнението.
Досегашната практика показва, че обикновено
корупционните рискове се крият в условията
които възложителят залага. Затова и ние следим как те са мотивирани, каква е компетентността на експертите, които ги пишат, и как те са подбрани, обяснява същността на контрола Калин Славов. Той споделя, че представителите на „Прозрачност без граници“ са се натъквали на случаи, в които едни и същи експерти се използват от възложителя и кандидатите, а такава обвързаност сама по себе си е порочна. Освен това понякога условията се пишат така, че на тях да могат да отговорят само определен кръг от фирми.
С оглед на ефективния контрол е разработена система от общи индикатори за прозрачност и почтеност, подчертава Калин Славов. Това са комплекс от показатели, които оценяват действията на участниците в този процес - възложител, кандидати и избран изпълнител.
Прогнозната стойност на поръчката е решаващо обстоятелство.
Неправилното изчисляване е най-често в основата на опитите за заобикаляне
на Закона за обществените поръчки, изтъкват от „Прозрачност без граници“. В тази връзка например са изведени следните специфични индикатори: дали възложителят е предвидил специални правила за ценообразуване и определяне на прогнозната стойност, какви са изискванията към експертите, които се занимават с тази задача, каква методика е използвана, правени ли са сравнителни проучвания на цените на сходни услуги и предмети, проучван ли е пазарът с оглед на съотношението цени-качество, ползвани ли са консултанти и какви са били изискванията към тях.
Процедурата за възлагане и изпълнение на обществената поръчка може да е напълно законосъобразна, прозрачна и почтена, но да е налице неикономично и неефективно използване на обществения ресурс, обясняват още от неправителствената организация.
На етап разглеждане, оценяване и класиране на офертите се извършват всъщност най-честите нарушения, отбелязват още от „Прозрачност без граници“.
Над 55% от бизнеса са убедени, че има най-силен корупционен натиск
именно в тази фаза, сочи изследване на асоциацията. Така е, защото именно работата на комисията е най-непрозрачна, и то заради по принцип добри намерения - да се работи спокойно и без външен натиск. Както е известно обаче, пътят към ада е постлан с добри намерения. Най-честите трикове са: отстраняване на участници на формални основания, изискване на допълнителни документи, без това да е нужно, неспазване на правилата за конфиденциалност, нарушаване на изискванията за деклариране на конфликт на интереси, а когато това стане ясно, не се предприемат действия срещу съответните лица.
При следващите етапи също има корупционни рискове. При изпълнението на заданието на обществената поръчка например може да се окаже, че има несъответствия между инвестиционния проект и количествено-стойностните сметки или пък се появява необходимост от допълнително проектиране.
Липсата на ефективен контрол от възложителя над изпълнителя
пък крие риск от некачествено изпълнение, което пък води до неефективно усвояване на средствата.
От „Прозрачност без граници“ отбелязват, че независимо от законодателните усилия за създаване на гаранции за ефективност на обществените поръчки, част от проблемите продължават да се възпроизвеждат. Именно заради това в асоциацията са убедени, че Пактът за почтеност може да изиграе съществена роля в преодоляване на негативите, защото той не лежи само върху формалните основания на Закона за обществените поръчки.
Без съмнение, един от проблемите с обществените поръчки е свързан с
фаворизирането, политическата зависимост, липсата на прозрачност и отчетност
които в крайна сметка изграждат корупционната среда.
Не е случайно, че и последният мониторингов доклад на Европейската комисия дава подобна оценка. Славов подчертава, че в него се посочва, че в борбата с корупцията липсва ясно определена институция и политически ангажимент. В потвърждение на тази теза Калин Славов посочва, че при последните промени на Закона за обществените поръчки законодателят така и не се е съобразил с новата директива на ЕС в тази област, която до 2 години задължително трябва да започне да се прилага. Въпреки че „Прозрачност без граници“ настояваше новите правила да бъдат заложени още сега, това не се случи, подчерта изп. директор на организацията.