Не, изобщо не е късно да се поразрови човек из предложенията на авиокомпаниите и да си купи билет за Малта. Времето със сигурност ще е хубаво, морето ще е топло, а и два часа и половина полет не „отхапват“ толкова голямо парче от ваканционното време. 
Струва си да се види колко е малка най-малката страна в Европейския съюз. Ами Малта наистина е малка. Да го кажем така - от единия до другия край на острова са около 25 километра по диагонал. Това не пречи да има място за милионите туристи, които избират този малък Малтийски архипелаг за своя дестинация.  
Всъщност ние, българите, сме като у дома си на островите Малта и Гозо. Навсякъде, наистина
навсякъде се чува българска реч
В Слима си имаме чисто наш магазин с родни хранителни стоки - лютеница, кори за баница, сирене, луканка, билков чай, вафли, любимите бири, слънчогледови семки и портрет на Тодор Живков, който не се продава, но пък гледа благо от стената. Държи го Таня от Първомай, Пловдивско. Казва, че й е писнало да е далеч от България, не изкарвала кой знае колко, но ще изчака дъщеря й да се дипломира и май щяла да се прибира, ама не е сигурно. 
На няколко пресечки по хълма нагоре в друг магазин е Кирчо от Кюстендил. Той е собственикът, но плащал наем за помещението и трудно успявал да изплува в сметките, но пък няма намерение да се връща. Говори английски и малтийски /семитски език, близък до арабския/, от 15 години е на острова и така бил свикнал, че забравил що е то зима.
Да, именно чудесният средиземноморски климат е онзи голям коз на малката Малта, който печели туристи от април до ноември. Добър сезон, нали? И за да продължават да нарастват гостите на страната, държавата създава удобства. Едно от тях е общественият транспорт. Всички препоръчват използването му, тъй като е
евтин, удобен, редовен и климатизиран
За туристите има специални карти - срещу 21 евро получават неограничен брой пътувания в рамките на седем дни. Иначе еднократното билетче струва 2 евро. Не че и там не правят трикове с въпросните карти. Понеже малтийците са наясно, че туристите вече знаят за тях и си ги търсят още на летището, обикновено отговорът е, че са се изчерпали. Така новопристигналите, щат-не щат, плащат скъпите билети. Номерът е да не се отказват и да си купят карти от други пунктове на градския транспорт. 
На всяка спирка има подробно и точно разписание, което в повечето случаи се спазва от шофьорите. Разбира се, че навсякъде се раздават карти с маршрутите на линиите по островите Малта и Гозо. Макар че разстоянията са малки, географски погледнато, повече от два часа продължава придвижването от единия край до другия. Просто защото автобусът преминава през десетки градчета и селца, върти вътре в тях, обира пътници, провира се в невероятно тесните улички, изчаква светофари, дава път на тарикати и така минало времето. Става и пеша, но жегата и влажността на въздуха не са много приятни за дълъг преход. Вярно, морският бриз помага донякъде, но не е достатъчен. Точно този полъх използвал архитектът, който трябвало да изгради столицата Валета с пари на испанския крал Филип и тогавашния папа Пий. Това е
първият град в света, планиран на принципа на координатната мрежа
и по улиците му винаги да се усеща свежият морски въздух - естествен средновековен климатик. Това се случило по рицарско време, а кръстоносците оставили достатъчно много и трайни знаци от своя престой тук - сгради и традиции. Многобройните църковни празници в Малта задължително започват с литургия и тържествено шествие, в началото на което са вдовиците, а след тях мъжете с рицарски наметала, украсени с йерусалимски поклоннически кръстове. Музеят на инквизицията в Мдина също е от рицарите.
Колкото и завоеватели да е имала Малта, едно е вечно и само нейно - морето. Лазурният му цвят е пленителен, а скалните пещери допълват нюанса. Ясно е, че във всяка страна по света има шедьоври на архитектурата и винаги е интересно как живеят хората, но природното величие винаги е неповторимо и е единственото, заради което си струват километрите път. Водата е толкова чиста, че лодките хвърлят сянка по дъното. Синята лагуна гъмжи като мравуняк от туристи, защото наистина е приказна. И няма боклуци, честна дума. И друго няма, онова в Лозенец. 
Една от световните романтични забележителности се намира на остров Гозо, в срещуположния край на пристанището, където акостират фериботите. Дотам се стига с автобус, разбира се. След първите десетина крачки гледката се разкрива с целия си разкош - скалното образувание с романтично име
Синият прозорец, през който светът изглежда по-красив
Фотографи се надпреварват да направят своя си кадър на тази огромна стъпка на земята в морето, а смелчаци изливат адреналин в кръвта си със скокове от скалистия бряг. Неслучайно Малта и Гозо са избрани за естествен декор на хитовия сериал „Война на тронове“. 
Навсякъде по островите има спретнати ресторантчета, в които изборът е лесен - риба или морски дарове, паста и заешко. Любопитно е, че точно малтийците са световни рекордьори в консумацията на заешко месо. За рибата си имат конкуренти, но е странно, че всеки ден на пазара в Марсашлок редом до типично местния вид лампуки винаги има и прясна норвежка сьомга. Търговията не търпи ограничения.
Господ пази Малта. Казват, че който вярва, не се нуждае от доказателства, а за този, който не вярва, не съществуват приемливи доказателства. Все пак чудо се е случило в град Моста, в централната част на Малта. Красивата ротонда е посветена на Успение Богородично и е построена за 27 години с доброволен труд на гражданите в свободното им време. На 9 април 1942 г. фашистки бомбардировач атакува града и изсипва три бомби върху църквата. Двете падат встрани, охлузват стените, а
третата пробива купола, удря се два пъти в стените и замръзва в нозете на Спасителя
Храмът е пълен с хора за вечерната служба. Нито една от трите бомби не избухва и няма дори леко наранени. Сега макет на 200-килограмовата бомба от вътрешността на ротондата може да се види от посетителите, а замазката на купола стои като белег от чудовищната война и националсоциализма. Голяма Богородица е празникът на града и на живота в него.
Някъде трябва да има грешка, след като в нашата българска „земя като една човешка длан“ са събрани море, планини и плодородни земи, а гостите ни туристи намаляват с всяка година. Скали като в Малта имаме край Тюленово, а за златни пясъци на малтийците само са им разказвали. Широките и прохладни Родопи, алпийските Рила и Пирин, живописната Странджа и гордата Стара планина не могат да се издигнат на остров в Средиземно море. Богатият и плодороден чернозем е несравним с каменистата почва на Малта, където в алеите на градските градини се захващат само декоративни чушлета, визуално наподобяващи цветни лехи. Столицата Валета има население от 7000 души, колкото са жителите на Бяла, а през 2018-та ще е Европейска столица на културата. Или аз бъркам.