Език на пепелянка, целеустременост и безгранично търпение. Ако трябва с няколко думи да бъде описана кметицата на Бъзън, то тези Василена Цанкова-Борисова със сигурност е чувала по свой адрес.
Няма да е преувеличено, ако се каже, че един разговор с нея е достатъчен, за да я запомни човек за дълго. Равният и дипломатичен тон, с който говори, но от който струи топлина и нежност, структурираната реч и мисъл, на която всеки политик с дълъг професионален стаж би завидял, и отзивчивостта са сред първите забележителни качества, които човек открива у нея. 
Вероятно повечето хора биха си помислили, че безупречното й поведение се дължи на отдаденост на политиката и дълга подготовка за постигане на този запомнящ се образ. Да, ама не. Най-любопитното е, че политиката е последната битка в живота на неуморната Василена - след отглеждането на четирите й дъщери, жонглирането между радио, телевизия, вестник и счетоводство, записването на три висши образования и досегът й със селския живот, за който градската девойка някога само е чувала митове и легенди.
42-годишната чаровна кметица, чиито корени са от Русе, но всъщност е родена в Ботевград, има гръцки и аржентински жилки. В града в Софийска област живее до петата си годинка, тъй като родителите й висшисти, завършили университет в столицата, са разпределени на работа в местния завод за полупроводници. 
Търси на картата Бъзън преди 14 години, след като попада на обява 
за отдаване под наем на заведение. В обявата не пише къде се намира барчето, а Василена и съпругът й имат намерение да се пробват в ресторантьорството. След като вдига телефона, става ясно, че заведението е в русенското селце. Заинтригувана е, че собствениците продават и къща, и спонтанно решава, че иска да види имотите. Нищо, че няма идея къде е Бъзън, нито пък знае какво е то селски живот. Нито тя, нито съпругът й са имали баба и дядо на село и само са чували, че там се гледат кокошки и овце.
„С влизането в селото видях ято щъркели. Цяло ято, не един щъркел. Гледах като омагьосана и на мига си казах, че ще живея на това място“, връща се назад във времето Цанкова.
Нито съпругът й, нито близките й я подкрепили. Всички й казвали, че е луда и че няма да издържи. Тя обаче им доказала, че не са прави. А 
историята знае, че в каквото се зарече Василена - мърдане няма
Макар и бременна в деветия месец с втората си дъщеря Мария-Михаела, тя решава, че иска в Бъзън. Разменя апартамента, в който е израснала, за имотите в селцето и за 2 дена се преместват с помощта на огромен тир. А в последните дни от бременността си тя боядисва стени и стяга новата къща.
„Вярвате ли ми, че 5 години нещата ми стояха по кашони, а така и не отворихме барчето от обявата, заради което всъщност се обадих“, смее се настоящата кметица на Бъзън. Открила обаче какви са отношенията между хората в малкото населено място - всички се поздравяват, помагат си, без дори да се молят. Така например неопитното селско семейство било изненадано от самоинициативни съседи, които решили да вкарат в ред лозето на новодомците, а често ги сюрпризирали с яйца и пити. Всичко това Василена нарича „живот на воля“.
Като човек, който обича предизвикателствата и смята, че всеки има нужда да види докъде стига страхът му, Цанкова изпробва силата си неведнъж в живота. И до днес се ядосва, че не е скочила с бънджи или парашут, но заявява, че един ден ще го направи. Тествала е издръжливост и психика и в скалното катерене. Докато един ден не застанала по средата на две скали в Басарбово и казала, че нито може да продължи напред, нито да се върне назад. И с това обаче се справила. А едно от най-честите й лични предизвикателства е смяната на прическата - сякаш най-често се задържа руса, но е била и с кестенява, и с червена коса. Варират и дължините, дори е изпробвала и късата подстрижка. 
Още като третокурсничка в Строителния техникум Василена става център на скандал. Съвсем осъзнато 
18-годишната ученичка забременява, след като усеща желанието да има дете
„Баща ми беше невероятно уважаван учител, и то също в Строителния, където аз учех, бях отличничка, комсомолски секретар и една година преди да завърша училище, забременях. Никой не вярваше, че ще се дипломирам“, припомня може би първото сериозно житейско изпитание пред себе си Василена. Заради укоримото си за онова време поведение тя е на косъм от изключване, но получава разрешение от Министерството на образованието да продължи обучението си. Така упоритата тийнейджърка успява да навакса с уроците и завършва училище.
Впрочем паралелката по архитектура далеч не е мечтата на живота й. След като завършва СОУ „Възраждане“, Василена искала да стане акушерка, но никой не я подкрепил. 
„Молех се да ме скъсат на изпита по математика, понеже мразя този предмет. По онова време за едно място се борехме четирима кандидати“, разказва Василена. Спомня си, че тогава учениците са имали истинска практика и самата тя е лепила плочки, бъркала е бетон, измазвала е и е зидала. Прави дипломна работа „Къщата на мечтите“ - двуетажна, със стъклен покрив и басейн, която остава само на чертеж.
С диплома и бебе в ръце Василена започва да пише есета, които са публикувани в „Дунавска правда“
Чува за обявен стаж в общинското радио и започва работа като репортер, който отразява културата в града. 
„Тогава премиерите и коктейлите се провеждаха често и бяха строго официални. Шегувах се, че имам повече вечерни рокли, отколкото ежедневни. Всичките ги шиеше майка ми. Нейно дело са също абитуриентската и булчинската ми рокля“, разказва Василена.
След общинското радио работи в радио „Темпо“, за кратко е част от екипа, който ражда първия русенски вестник с подчертан вкус към сензацията „Русенски новини“, после е репортер и водещ в Регионалния телевизионен център и кабелна телевизия „Региана“. Завършва интензивен курс по журналистика в Русе, в който иначе 5-годишната специалност се изучава само за 2 години. На място идвали преподаватели от София, а 
практиката си изкарала в София при популярните водещи Димитър Цонев и Радина Червенкова
от които е очарована. После набързо решила да запише „Административен мениджмънт“ в Русенския университет, а „Педагогика“ завършва само семестриално. Кара обаче практика с десетокласници от Колежа по мениджмънт във „Възраждане“.
„Това беше в първите години, когато учениците си позволяваха да са неконтролируеми, играеха карти и цъкаха телефоните си в час, а ако учител им направи забележка, казваха, че ще пуснат жалба срещу него. Чудих се какво да направя, за да променя това. Така измислих да разделя учениците си на два отбора, всеки от които да изработи свой проект за училищна униформа, като я рекламира и представи на ревю. Когато започнаха импровизираното състезание, забравиха, че имат телефони, че могат да излизат в междучасие и сливахме часовете. Така разбрах, че е важен подходът към учениците“, спомня си Василена.
Стреми се по същия начин да постъпва и с дъщерите си. Най-голямата е 24-годишната Виктория. По ирония на съдбата тя сякаш следва пътя на майка си - отива да учи журналистика в Шумен, а 
след няколко месеца се очаква да направи Василена млада баба
На път към Шумен е и втората й дъщеря - 14-годишната Мария-Михаела. Макар че тийнейджърката години наред е свирила на китара и обирала овациите в Училището по изкуствата, в последните месеци демонстрирала характер и заявила, че иска да смени попрището и да учи хореография. 11-годишната Виолета също се е ориентирала към танците и по-специално към балета, като впечатлява със своята гъвкавост. Най-малката, която дошла изненадващо като дар от Господ за семейството, е 6-годишната Божидара. И четирите са със силни характери, а Василена се опитва да им дава свобода, като не ги ограничава в желанията и стремежите им. Макар все по-честичко да й се иска да им удари спирачките, особено след като вече второ момиче ще напусне къщата в Бъзън.
„Почти никога не плача, но не казвам, че уча на това дъщерите си. Както се казва, единственият мъж, за когото ще плача, е този, който ще родя самата аз. Но тъй като това така и не стана, може би ще е мъжът, който ще роди дъщеря ми“, смее се Василена и пророкува, че Вики ще се радва на мъжка рожба. Самата кметица пък била на крачка да увеличи семейството с малък господин, с който се харесали по време на посещение в дом за изоставени деца. 
Василена и Ицко се влюбили от пръв поглед, но бащата не разрешил синът му да бъде осиновен,
макар самият той да го е изоставил. 
Впрочем момче трябвала да бъде Мария-Михаела и Василена дори отишла да ражда, оборудвана със синя количка и момчешки дрехи и принадлежности. Сънувала обаче, че ще роди момиче, и така и станало. Затова смята, че чувствата й действително подсказват правилно. 
Не вярвала, че ще успее да спечели местните избори преди четири години. Номинацията й за кмет на Бъзън дошла изненадващо и непредвидимо. Макар Василена да е водила няколко предизборни кампании на НДСВ и на „Майки на децата ни“, не била човекът-кандидат за пост. Първоначално тя щяла да участва в надпреварата за кметския пост от НДСВ, но след това останала без партия, а спасителната й сламка, за да участва в изборите, била партия „Дром“. Самата тя се шегува, че е български кмет в турско село от циганска партия. С 2 гласа победила претендентката си от ГЕРБ и отишла на балотаж с непробиваемата в селото сила ДПС. 
Предизборната ми кампания струваше точно 176 лева
Ходех от врата на врата и тъй като партията бе номер 50, обяснявах на хората, че с 50% от тях и 50% от мен ще успеем. Въпреки че спечелих и на балотажа, тази победа не я считам за своя. Според мен това беше наказателен вот срещу предишната кметица, разказва Цанкова и пояснява, че доверието на жителите на Бъзън дошло по-късно. В деня, в който спечелила, й се обадили, че е приета в училището за политици в Правец. Заклела се на 8 ноември и тръгнала на обучение, а в продължение на пет месеца често кметувала по телефона.
„Основната ми цел беше да създадем традиции в селото. Сега вече имаме химн, герб, книга на Бъзън. Заедно украсяваме елхата на центъра, гърмим шампанското и посрещаме Нова година. Живеем четири етноса, но всички деца събират яйца на Лазаровден, заедно ги боядисват за Великден, на Байрям събират бонбони и се раздават мекици, а като се роди бебе, всички ходят на пита. Това лято например ходих на море с 84 деца и родители“, разказва кметицата на Бъзън, която ще се кандидатира за втори мандат като част от ГЕРБ.
Единни са и по отношение на каузата за връщане на бившето училище, което бе продадено на частно лице. Василена разказва, че най-голямата й дъщеря е завършила последния випуск на школото и след това тихомълком, без знанието на хората, просветната сграда била продадена. 
Макар да казва, че работи по 25 часа на денонощие, Василена отделя време за четене на книги - обикновено нощем. Обича и да пътува, като любимото й място е къмпинг „Свети Георги“ между Балчик и Каварна. Телевизия вкъщи почти никой не гледай, та нали си имаме телевизия на живо, смее се Василена.