- Г-н Минчев, нека първо уточним, член ли сте на някоя партия и имате ли изобщо партийно минало?
- Не. Категорично. Преди много години моят приятел Иво Пазарджиев, с когото сме израснали като деца, ме покани да направим заедно Русенско младежко сдружение. Тогава бях на около 25 години и въпреки това разгледах добре устава, концепцията и ми хареса идеята да направим нещо в полза на младите хора в града. Станах член на Управителния съвет. Това продължи до момента, в който се зададоха избори и стана ясно, че сдружението ще подкрепи някого. Не знаех кого, но не ми хареса изобщо идеята да се месим в политиката. Това беше моментът, в който аз си подадох молбата за напускане.
- А сега сте едно от лицата на гражданския протест.
- Да, заедно с Любен Петков сме. Не го познавах преди събитията. Когато видях първото съобщение във Фейсбук за протест, вдигнах вежди и се огледах кой го организира. Там прочетох името на Любо, разгледах профила му и се зарадвах, че няма никаква политическа организация зад гърба му. Говоря за протеста на 17 февруари, неделя. Отидох там и скандирах заедно с останалите хора срещу монополите. На митинга имаше проблеми със звука и аз като човек, който се занимава с музика, му предложих да помогна с озвучаването по някакъв начин. Тогава той не ми обърна много внимание /все пак беше под напрежение/ и всички се разотидохме. Ден-два по-късно в страницата на събитието той написа апел да му помогнат доброволци за организацията. Аз отидох в офиса му и предложих сам да се включа. Бях единственият. Когато се видяхме с Любо, аз му казах, че имам организационен опит от БЧК и мога да помогна с това.
- А вие защо излязохте на протест?
- Защото имам 200 лева ток при положение, че у дома се топлим на дърва и въглища. Имам малко дете, трудно се справям да изкарвам пари само за сметки. Говорихме със съпругата ми за ситуацията и преценихме, че ако сега не се променят нещата, вземаме куфарите и заминаваме. Знам много добре, че в чужбина ще работя черна работа, но поне ще дам шанс на сина си и, ако даде Господ, второ дете да имаме - и на него, да живеят нормално. Където и да съм, винаги ще съм чужденец, ще имам акцент и ще бъда втора класа след местните, но децата ми ще имат по-добра перспектива. Истината е, че имам много роднини и приятели в чужбина и виждам как живеят те. Това, че носят фамилията Минчев им създава проблеми - ясно е, че не са кореняци и винаги са пренебрегвани, макар някои от тях да са родени в чужбина. И тук мизерствам, но не зная защо.
- Сега исканията ви изясниха ли се?
- Горе-долу. Всеки ден сме заливани от всевъзможни предложения и искания, някои от които доста абсурдни. Например едното беше да се легализира марихуаната. Това някак е прекалено, нали?
По време на протестите се издигнаха лозунги за мажоритарно избиране на депутатите. Добре, но като се замисли човек, му е трудно да прецени кого ще издигне за народен представител. Кой може да гарантира, че въпросният човек не е обвързан, не е зависим, не е корумпиран? Никой. Страшно трудно ми се струва да се получи наистина това, което много искаме да променим.
- Вие имате ли амбиция да влезете в парламента?
- Абсурд! Това е крайно недопустимо за мен. Всички мои приятели могат да потвърдят това. Занимавайки се с тази обществена дейност като активен участник, толкова много гняв и негативизъм се изсипа върху мен, че не бих искал да продължава повече.
- Какво наложи преди седмица да се пускат до медиите уточнителни имейли, че гражданското обединение се разграничава от други сдружения и партийни формации?
- Имахме известни противоречия с Бойко Никифоров и неговото сдружение „Бъдеще за Русе“, но мисля, че успяхме да ги преодолеем.
- В Сливен ли заровихте томахавките?
- След срещата в Сливен се срещнахме и поговорихме мъжки.
- Всъщност кой организира тази среща и защо точно в Сливен?
- В интернет с Любо потърсихме контакт с организаторите от другите градове. Написахме, че ние в Русе сме тези, които подават уведомления в Общината и отговаряме за провеждането на митингите. Те ни се обадиха след това. Направи се затворена група във Фейсбук, в която имаше или по-точно трябваше да има много строг контрол кой членува. Взе се решение да се съберем в град, който е в центъра на страната, за да е удобно за всички да пътуват. Сливен беше и лек толеранс към варненци, които пък са най-активните.
Не трябваше да има никакви медии, но явно някой от групата е казал на телевизиите и разбрахме, че техни коли пътуват към срещата. Идеята ни беше да е тайна среща, без камери и показност.
В началото ние с Любо се стреснахме от тази инициатива, но нямаше накъде - вече сме се хванали на хорото и трябва да тропаме. Заедно с нас дойдоха и хора от Кубрат и Исперих и така си разделихме транспортните разходи.
- Какво стана на тази среща - взеха ли се решения и в каква посока продължава недоволството?
- Когато пристигнахме в Сливен, Бойко Никифоров вече се беше изказал от името на Русе. Въпреки всичко взех думата и казах това, което и ние мислим. Учудващото в Сливен беше, че там се бяхме събрали обикновени хора - без скъпарски коли и костюми. Лошото беше, че нямахме достатъчно юристи, които да ни посочат точния път за постигане на целите ни. Все пак в демократична страна законите са най-важни и всичко трябва да се случва по буквите и алинеите на законите. Не ми се иска да мисля, че всичко е било режисирано, че е било подготвено, че нарочно са завишени сметките, за да настъпи това недоволство. Аз знам за себе си, че не искам да живея повече така и затова съм готов да се боря. Ако не стане тук, ще стане навън.
- Какво е най-важно за вас?
- Да не се разпуска парламентът. В противен случай  ще е декларация на безотговорно поведение. Депутатите са хората, които сега трябва да произведат закони в интерес на обществото. Следващата стъпка вероятно ще е кръгла маса с участието на гражданските организации. Вече започнаха да се провеждат такива дискусии в телевизионните студиа. Нямаме гаранция, че ще постигнем нещо и това е най-неприятният момент. Все пак в Русе се прибрах успокоен, че не сме само ние и народът може много. 
Иво Минчев е роден през 1980 г. в Русе. Израснал e в семейство на учители. От 12-годишен започва да се занимава с музика и оттогава не е оставял любимата си китара. От 1996 г. е доброволец в БМЧК, а по-късно става координатор на младежите в Русе. Основател е на Младежкия авариен екип. Сега е ръководител на Доброволческия екип за работа при бедствия, аварии и катастрофи към БЧК - Русе. На 8 май 2010 г. е награден с най-високото звание „Заслужил деятел на БЧК“. Едновременно с тази си дейност Иво се занимава с поддръжка на компютърна техника и това е основната му работа. Женен е и има син на две години. Той е едно от лицата на гражданския протест в Русе.