Ивайло Иванов е управител на Сдружение „Българо-румънски трансграничен институт по медиация“ /БРТИМ/ . Сдружението работи в три направления: образователна интеграция на деца и ученици в риск, популяризиране на медиацията и възстановителното правосъдие и работа с младежи, които не учат, не работят и не се обучават - явлението NEETТs (Not in Education, Employment, or Training).

- Г-н Иванов, анализ на Евростат за пазара на труда в ЕС през 2014 г. отчете, че младите българи са сред най-мързеливите в Европа. Съгласен ли сте с това твърдение?
- Ако мързелът или нежеланието да се работи е валидно за някакъв процент от българските младежи, той е много малък. Според изследване на УНИЦЕФ в България 44% са социално неактивни. У нас такова понятие няма, счита се, че всички сме активни членове на гражданското общество, но това не е вярно. Има хора, които живеят в сeгрегация (форма на социално изключване) и те не са само роми. Има много българи, мюсюлмани, турци и други, които са в изолация и в социално изключване. Друг е въпросът дали те са се изключили сами.
- Кои групи съставляват тези 44% социално неактивни? 
- Групата на NEETs включва младите хора на възраст 15-24 години, които са безработни или икономически неактивни и не участват в никаква форма на обучение или курс за квалификация. За България, Япония и няколко други страни е прието, че млади са хората до 29 години. За голяма част от Обединена Европа обаче това важи от 15 до 24 години. Това са хора, които може ранно да са напуснали образователната система или да са завършили образователна степен, след което са прекратили обучение. Те не работят, не защото няма работа, а защото не искат по много причини. Една от тях е обезкуражение. Те не си търсят работа, защото имат твърдото убеждение, че няма да си намерят. Втората причина е, защото имат езикова бариера. Друга причина е, че се чувстват комфортно в средата, в която се намират. Погрешно е схващането, че на младите хора мама и татко им дават парички и те затова не си намират работа. В голяма част от случаите те живеят самостоятелно или в общност, в която се чувстват комфортно. 
- Тези хора сами ли се изключват и решават да живеят в изолация?
- В случая с NEETs и 44-те процента социално изключени български граждани, те са се изключили в голямата си част сами. Когато говорим за социално изключените NEETs, ние отговаряме на един от профилите. Първо, тези хора са в някаква зависимост. Тя може да бъде наркотична, алкохолна. Те може сега да са се излекували от тази зависимост, но все още не са си открили мястото в обществото и за тях то е твърде отдалечено понятие, въпреки че са чисти. Второ, те са престъпници, които или излежават присъдата си на свобода, или сега са излезли от затворите и все още не са си намерили мястото в обществото. Често пъти тези хора са отблъсквани. В момента, в който си предостави документите и работодателят види, че той излиза от затвора след 5-годишен престой там, той е нежелан и бива изключван и отблъскван. Най-неприятното явление е, ако с него не се работи, за да му се помогне. Тогава той се връща обратно в затвора, защото там за него е по-безопасно, защото познава порядките и системата, има закуска, обяд и вечеря и получава грижа от служителите, психолога на затвора.
Когато говорим за социално изключените NEETs, трябва да имаме предвид една много голяма група хора, която за България се разраства, а в Обединеното кралство е налична. Това са мигрантите, които идват от Африка, Азия, бившите социалистически страни, или пък са роми, което е валидно за България, или травълърс за Обединеното кралство. 
Сред групите са и млади хора, които живеят в тежка депресия, както и хора със заболявания. 
- А младежите от малките населени места причисляват ли се към тези групи?
- Да, има места, където млади момичета и момчета, които нямат опит в големите градове, се страхуват и не смеят да отидат. За тях големият град е вид месомелачка, където се обезличават като личности, губят средата си, губят подкрепата на близките. Те не могат да се откажат от това и затова си остават по малките населени места, където мизерстват, не могат да си намерят работа или си намират сезонна работа главно на полето. По този начин те не са осигурени, не се водят в заетост и попадат за дълго време в групата на обезкуражените и безработните. 
Има и една друга много шарена група, която също е NEET‘s, но всъщност тези хора имат шанс да си намерят работа. В Западна Европа има традиция, когато младите хора завършват бакалавърската си степен, една година да пътуват по света, или да работят по малко, за да се издържат, или пък за една година прекъсват и отиват да работят, но не е задължително да работят в собствената си страна. Те също се водят NEETs, нищо, че пътуват между двете си образования, след което се връщат, записват магистърска степен и продължават. 
- Младежите с висока квалификация, които трудно могат да си намерят работа, също ли са NEETs?
- Тези, които са завършили магистърска степен, завършили са специализации, някои от тях може да пишат докторската си теза, но понеже не са на работа, те също са NEETs. Понякога те си търсят работа, и то много активно, но когато отидат на интервю и кажат колко много са квалифицирани и го докажат с бърз тест, тогава пред работодателя в България възниква въпросът дали е в състояние да плати необходимото за подобна квалификация, или казва: „Съжалявам, вие сте преквалифициран, ще ви се обадя“, но никога не се обаждат. 
- Справят ли се в България експертите с това явление?
- Явлението е изключително сериозно и с много характеристики. За съжаление, експертите в България не са готови за него. Те не си дават сметка, че икономически неактивните всъщност са социално неактивни. Когато говорим обаче за комфортната им среда, тя действително е комфортна за тях. Те живеят в някаква микросреда, която им доставя този комфорт, те се чувстват добре в тази среда. Вярно е, че не отговарят на обществените представи за млад,  перспективен, можещ, работещ човек, но това тях не ги интересува. В тяхната си среда те са наистина добре. 
- А как трябва да се работи с тези хора?
- На първо място трябва да се организират центрове за интервенция в България. Ние имаме щастието да познаваме опита на една от добре работещите с младежи фондации в Обединеното кралство „Prince‘s Trust“ на принца на Уелс - Чарлз. С фондацията му работят някои от най-големите мултинационални компании и даряват средства, за да се работи за преодоляване на редица явления, които в социален аспект са неприемливи за обществото.
- Бихте ли посочили един пример?
- Такъв пример е ранното напускане на училище. То не само че довежда напусналият образователната среда до функционална и фактическа неграмотност, но го прави неконкурентоспособен на пазара на труда. В Обединеното кралство работят и с емоциите, и с физиката. Фондацията има разработена програма, в която са обхванали близо 400 училища. Там се изучават 16 различни вида спорт и се практикуват различни видове изкуства. В България маргинализираните общности нямат домашен уют и децата нямат усещането за уют. 
- А защо свързвате всичко това с младежката безработица?
- Всичко това е много важна предпоставка. Нашето Министерство на образованието и науката вече изостава с амбицията си и с поетия ангажимент да изработи система за ранно предупреждение за това. В Обединеното кралство младите момичета и момчета от четвърти клас стават обект на внимание и общината в съответния град събира информация дали те посещават редовно училище и вземат на отчет тези момичета и момчета, които имат по-малко от 85% посещаемост.
- С каква цел се прави този отчет?
- Защото те са утрешните безработни и ги сегментират. Ако например детето има отличен успех и поведение, но боледува и има 85% посещаемост, то влиза в зелената група. Ако детето посещава по-малко от 85%, но има добър успех и има ясна визия за собственото си бъдеще, то влиза в жълтата група. Ако пък детето не посещава редовно училище и има слаб успех, няма добро поведение и няма ясна визия за бъдещето, то отива в червената група, защото със сигурност ще е безработен. Затова е много важно да се прави превенция на младежката безработица, колкото се може от по-рано. 
В Обединеното кралство фондацията на принц Чарлз има клубове, в които се работи с цел превенция на това момичетата и момчетата, които наближават 15-годишната си възраст, да не попаднат в червената група. Най-важни са центровете за интервенция - разработва се оценка на потребностите и оценка на потенциалните възможности на всеки един попаднал в програмата. След това в едноседмичен период този човек бива подлаган под стрес, изваждат го от неговата комфортна среда и го поставят пред всякакви физически и психически изпитания. През тази една седмица се преценява дали той е податлив и дали може да се работи с него. Ако да, той влиза в програма, която продължава три месеца. Отначало той наистина изпада в депресия, защото осъзнава, че неговата комфортна среда и неговият свят не е онова, за което си е мислел, че е в дъното на социалната стълбицата и разбира какво го чака. След това му се помага, като се разчита изцяло на позитивните му възможности и в рамките на три месеца той преминава през различни изпитания, научава различни уроци, изгражда емоционална и социална компетентност, изгражда умения да работи в колектив и в края, когато завърши програмата, той бива насочен или към продължаване на образованието, или към обучение. 
- В каква посока са насочени вашите усилия на местно ниво?
- От началото на януари тази година много упорито се опитвам да привлека вниманието на вземащите решения на местно и на национално ниво, за да изградим и апробираме първия в България център за интервенция. Когато заработи един такъв център, той ще докаже правото си на съществуване, след което ние ще можем да разработим програмата за цялата страна, ще обучим колеги, които да работят в цялата страна, и ще помогнем на младите хора. 
- Центърът в Русе ли ще бъде?
- Идеята центърът да бъде в Русе е, защото ние работим тук.
- Срещате ли подкрепа?
- Българският народ е казал „Сама птичка пролет не прави“. Не можем сами да се справим, защото явлението е огромно. Търсим подкрепата на институциите, на заинтересованите страни, на местната власт и на сродни организации, за да можем с общи усилия да повлияем позитивно на младите хора, които са бъдещето на България.