Чиста случайност или късметът на учения, изострил сетива за находката, благодарение на натрупаните търсения, дава възможност на русенската историчка Веселина Антонова още през 1993 година да установи къде точно се намира родната къща на жената, превърнала се в един от символите България. В новата си книга „Портрет в сепия“, посветена на Баба Тонка Обретенова, Антонова съобщава и аргументира една теза, която дълго време беше в сферата на допусканията - че Тонка Обретенова е родена именно в Русе. И дори посочва адреса, където се е намирал домът на родителите й Тончо и Минка Тончеви -  на днешната улица „Войводова“, с предишно име „Андреева“. Изследвала с години всички възможни и достъпни документи и детайли, посветила огромна част от търсенията си на драматичната съдба на рода Обретенови, Веселина Антонова поставя точка на разногласията относно родното място на Баба Тонка - това е Русе! А вероятната година на раждането на величавата българка според специалистката по темата е 1814 година.
В новата си книга Веселина Антонова проследява основните моменти от биографията на българската героиня, като акцентира и разработва вече познати факти, но откроява и важни аспекти, внасящи нова светлина върху атмосферата в дома на семейството на Баба Тонка. Припомняйки дати и събития, които са съставили образа на русенката и дават обяснение за феномена на име „Баба Тонка“, тя се позовова на сравнително оскъдните авторови източници от епохата, в която героичната майка е живяла и е създавала прецедентите в новата парадигма на поведението на българската жена, Веселина Антонова добавя още един приносен момент с новото си изследване. В него тя припомня за едно не много широко известно историческо свидетелство на човек, който отблизо познава Баба Тонка и е оставил забележителен разказ за тази личност. Става дума за румънския журналист Замфир Замборе, който неколкократно е гостувал в дома на Баба Тонка, познавал се е с нейния зет - талантливия български кореспондент, оставил на поколенията безценните „Записки по българските въстания“, Захари Стоянов. „Замборе е и единственият гост в този исторически дом, който ни е оставил спомен от срещите си с Баба Тонка, а талантливото му перо е запечатало безпристрастната оценка на чужденеца за историческата мисия на майката, жертвала децата си пред олтара на родината“, казва в началото на книгата си Антонова.
В своята разработка авторката разглежда честно и с отговорността на учения факти и подробности от живота на Баба Тонка, търсейки отговора на въпроса как така една на практика неграмотна българка от втората половина на 19 век показва поведение на модерна и еманципирана жена, на осъзнала единствено възможното поведение в условията на политическия режим тогава, което може да доведе до жадуваната свобода. „Майката на България - Баба Тонка, има куража да живее за свобода! И точно на това тя учи тези, които ражда, и онези, които подслонява... Каква е тази майка, която изпраща синовете си на открита смърт с усмивка, която шие заедно с дъщерите си байраците за четите, пере и кърпи ризите на бунтовниците, крие опасни въстаници у дома си? Другите не разбират благородството, с което тя понася цялото нещастие и я обсипват с гневни клетви, укоряват я, заклеймяват я като магьосница!“, припомня авторката. И като заобикаля всички клишета, познати митологеми, наслоени върху образа на русенката, стандартизираните матрици-определения като „закрилница на комити“, майка комитска“, „легендарна българка“, Веселина Антонова извежда на преден план онези черти в характера и в поведението на русенката, които обясняват нейната посветеност на каузата.
В последната част на книгата си, издадена от русенското издателство „Авангард принт“ благодарение на спечелен проект по програма „Култура“ на Община Русе, авторката се спира и на съдбата на музея „Баба Тонка“, която според Антонова е „блестящ урок по манипулиране на националната българска памет“. Самата Веселина Антонова е работила там преди време, помни официозните клишета, с които специалистите в музея са били длъжни да посрещат и „облъчват“ посетителите. Според нея днес е наложително в една съвременна експозиция в този паметен русенски дом да се разкаже историята на рода Обретенови и истината за техните потомци.