Александър Чакмаков е човекът, който заплати хонорара на именития български скулптор Георги Чапкънов, когато се оказа, че ваятелят е изработил бронзовия бюст паметник на единствения нобелист, роден в България, но няма кой да заплати за труда и за материалите. Проблемът бе възникнал преди около две години, тогава „Утро“ писа колко неловко се чувства Чапа. Скоро след това този досаден /но не маловажен/ щрих вече бе намерил своето разрешение. И когато преди по-малко от месец в Русе тържествено бе открит паметникът на писателя, тези неприятни подробности вече бяха забравени. А Александър Чакмаков бе представен като един от дарителите на паметника и заедно с Чапа и кмета на Русе Пламен Стоилов дръпна бялото платно, което покриваше бронзовия бюст на „човека със совата“. 
Кой всъщност е Александър Чакмаков и защо прави пореден щедър жест към Русе и Русенско?
Александър Чакмаков е изпълнителен директор на „Титан Цимент Златна Панега“. Неговата професионална кариера е свързана със строителството. До 1989 г. той е работил в държавната фирма „Стройимпекс“, след това е създател и управляващ сътрудник в „Стройцем“ - най-големия износител на цимент и клинкер в България. Фирмата внася и бял цимент от Гърция - по това време такъв цимент в България не се произвежда. Оттогава датира и сътрудничеството на Чакмаков с гръцката компания „Титан Цимент“. Днес предприемачът е изпълнителен директор на придобития през 2004 г. от тази компания циментов завод в Златна Панега. 
А всъщност
русенската връзка е... потеклото на Чакмаков 
- неговата баба Катерина е русчуклийка. Къщата на Катерина Овчарова и нейните пет сестри се е намирала там, където днес е внушителната сграда на Параходство Българско речно плаване. Бабата се омъжва за Манолов, един от славните български генерали, участник във всички войни от началото на миналия век. 
Майката на Чакмаков, която е фармацевт-химик по професия, е родена в Русе, първите й, най-важните години, са прекарани тук - затова любовта към музиката и изискаността в обноските, тъй характерни за Малката Виена, са нейна втора същност. Нещо повече - 
тя през целия си живот продължаваше да казва „бутер“ на кравето масло
разказва бизнесменът. Дори и след като от дома на бабата нищо вече не било останало, Сашо прекарвал летните ваканции в града на Дунава, сред русенските роднини. Баба ми е от фамилия с еврейски корени - а, както е известно, евреите не забравят жестове, правени към тях, нито важните факти и събития, които са формирали в голяма степен по-нататък характера и нагласите на хората, обяснява Чакмаков. Така той и до днес помни своите летни гостувания при сестрата на баба му Хенриета, омъжена за рентгенолога д-р Попов, помни как заедно са ходели на лозе, къпането в Дунава, помни как е играл баскетбол и футбол с русенските си летни приятели.  
Съпругът на бабата пък бил братовчед на прочутия български художник Константин Щъркелов. Което също донякъде допълва обяснението на какво се дължат гените у бизнесмена, които разпалват неговата страст към изкуството. Истината е, че той самият има много приятели сред живописците и скулпторите, а своята собствена колекция от творби на изящното изкуство съставя още от зората на демокрацията. „Когато още не се говореше твърде нито за колекционери, нито за търгове на изкуството“, усмихва се Чакмаков. И издава, че притежава в своята сбирка картини на Иван Милев, на Борис Денев, Васил Стоилов, Никола Танев, Илия Бешков, Данаил Дечев, Елисавета Консулова-Вазова, Димитър Буюклийски, Георги Божилов-Слона, Енчо Пиронков, Димитър Лалев, Ганчо Карабаджаков, Иван Андонов, както и скулптури на автори като Чапа и Петко Арнаудов. 
Отрасъл съм в дом, където имаше много музика, много изкуство
усмихва се Александър Чакмаков. Често е ходел с майка си на концерти на Софийската филхармония. Но и самият той има лични приятелства с хора от средите на изкуството - с известния български обоист и диригент /бил е главен диригент и на Русенската опера!/ Методи Матакиев, дори Чакмаков е кум на сватбата на брат му. Години наред е бил изключително близък с обичания актьор и режисьор Иван Андонов. Подкрепих и няколко негови изложби, включително и в Тел Авив, казва бизнесменът, като припомня живописната дарба, на която режисьорът се бе посветил в последните години на своя живот. 
От друга страна, Александър Чакмаков е свързан с дебели въжета със спорта. Днес мнозина от феновете на един от доскорошните футболни грандове знаят много добре неговото име - защото именно той е в основата на проекта „ЦСКА завинаги“ и именно той дълго време подкрепяше финансово отбора. Това също си има своето обяснение. Работата е там, че изпълнителният директор на „Титан“ можеше да не заема тази длъжност и да не направи кариера в строителния бранш, а да се развие като футболна звезда. 
Баща му е Нако Чакмаков - име, което говори много на футболните фенове
за които е знайно, че притежават удивителната способност да помнят в най-малки подробности всичко, свързано с мачове, играчи, пасове, голове, победи и поражения. Това е същият Нако Чакмаков, легендарният капитан на отбора на червените, който е вкарал паметен гол на „Левски“ през 1948 година и така армейците печелят първата си шампионска титла. 
Синът тренира футбол, но все пак в един момент думата на майката надделява и той обръща гръб на играта заради езиковата гимназия. Днес не съжалява за това решение, защото то го е предпазило от ситуацията да остане като спортист в сянката на великия си баща. А пък позицията му на бизнесмен му дава възможност да помага на спорта. Което ако не по-ценно и по-престижно, във всички случаи е занимание по-продължително... При това интересът и пристрастията не са свързани единствено с футбола, а и с баскетбола - другата тръпка на Чакмаков, който е и в управителния съвет на Федерацията по баскетбол. Нищо чудно - с Георги Божков бяхме съученици, засмива се той. 
И така - детайл по детайл, се сглобява картинката, която дава отговори на много въпроси. 
Крайно време е българинът да се издигне над политиканстването
да излезе от тясната черупка на дребното, егоистичното, локалното, казва Александър Чакмаков. Има много светли българи, много личности, които са дали пример - и ние не бива да ги забравяме, напротив, обяснява той и посочва имената на Алеко Константинов, Захари Стоянов, Симеон Радев, Гео Милев, Никола Вапцаров. „Това са хора, които независимо от времето, в което са живели, са надмогнали пристрастията и са живели като космополити. Такива личности са примери как българинът може да бъде космополит и заедно с това творчеството му да бъде от световно значение, като не пропуска в него и онзи елемент на българско, който го прави разпознаваем. Както е с Иван Милев, с Далчеви - и тримата: скулптора Любомир, поета Атанас и архитекта Борис, с Александър Владигеров, с Петко Стайнов и с още много други. Важен е духът, а после, след него е материалното. Трите колони - просвещение, наука и култура - трябва да бъдат върнати на мястото им в ценностната система на българите. И аз много се надявам, че това, което е в програмата на центъра СИОНЕС, е точно в тази посока“, казва Александър Чакмаков. 
Той смята, че не е необходимо да се чака държавата да свърши всичко. Личният пример и филантропията са особено важни, убеден е бизнесменът. И признава: „Аз 
имам два примера: това са братята Евлоги и Христо Георгиеви и хаджи Ненчо Палавеев от Копривщица
За братя Георгиеви едва ли е необходимо да припомням какви щедри жестове са правили и как са подпомагали и образованието, и икономиката, и стремежа към свобода. А хаджи Ненчо Палавеев е най-големият дарител на родния си град - финансира читалището, параклис и две църкви, дава 1000 английски лири за изграждането на мавзолея-костница на героите от Априлското въстание. За гимназията в Копривщица той дарява на просветното министерство средства, които се равняват на 47 килограма злато... Не е нужно да чакаме закон, декрет за даренията. Да помагаш за развитието на собствената си държава - това е вътрешна потребност“. 
Така обяснява Александър Чакмаков жестовете, с които подпомага културни проекти. Един от тях е центърът СИОНЕС, който ще бъде изграден в старата сграда на улица „Витоша“. Там ще се правят изложби на млади художници, ще се организират пленери, ще създадем една малка музикална секция - щрайх, пиано, ще бъде обособена една приемна за срещи, казва бизнесменът, който поема работата по проектирането и реконструирането на къщата с уникалните резбовани тревненски тавани. „Иска ми се да сменим и настилката в двора - за град като Русе повече би подхождала друг тип настилка, която да напомня не за Етъра, а за виенските улици, добавя той. Това искам - 
този център да съхранява и излъчва онази неповторима русенска атмосфера
да показва онези привички и обичаи, които излъчват неуловимия аромат на този несравним с никой друг град - града, за жителите на който думата „бутер“ звучи като парола...“, добавя той. 
И може да му се вярва, че така ще стане. Щом е решил да направи този меценатски жест. Защото макар че Чакмаков очевидно харесва и библейския съвет „лявата ръка да не знае какво прави дясната“ - тоест, като направиш добрина, да не биеш тъпана и да шумиш, все пак се знае за други негови жестове в Русе. Благодарение на неговата щедрост в Пиргово е изградена новата баскетболна зала, пак той е помогнал за ремонта на пирговската църква, 15 000 лева са дарени за закупуване на медна лента за купола на храма „Всех Святих“ в Русе, а и паметникът на Канети... 
През септември ще дойда отново да огледам как вървят нещата на „Витоша“ и да обсъдим подробности, казва Александър Чакмаков. И делово подрежда сроковете, в които да се движи реалната работа. За да може час по-скоро да заживее своя живот центърът за култура и изкуство. А той да насочи вниманието си към следващ проект. Защото... „Иска ми се да купя и да реставрирам и още една от емблематичните русенски къщи. Но това тепърва предстои“, признава мъжът, който помни вкуса на русенското детство.