За три години едва 23 малки стопанства от региона са получили разрешение да продават преработена продукция директно от фермите или да я изнасят на фермерските пазари. Това сочи актуалната информация за броя на стопанствата, регистрирани към края на юли 2015 г. по наредба 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. 
Като се има предвид, че в областта са регистрирани над 2300 земеделски производители, това означава, че само един от 100 се е опитал и успял да изпълни изискванията за безопасността на храните, така че да имат пряк достъп до пазара. Всъщност, ако се има предвид общият брой на фермерите в страната, одобрени за директни продажби (503), Русе излиза една от областите, които са над средното ниво. Процентът обаче си остава нищожен.
От 2010 г., когато наредбата влезе в сила, стопаните се опитват да изпълнят изискванията, които не бяха и все още не са твърде благосклонни към тях. През първите две години най-активни се оказаха пчеларите, които продължават да държат първенството. Според регистъра от вписаните 23 стопанства 16 са за производството на мед и пчелни продукти, а шестима са одобрените за директни продажби на сурово краве мляко. Да пласира месни продукти на крайни клиенти, право има единствено Ловно стопанство „Дунав“, което има разрешение за охладено месо от дивеч. 
Повечето ферми работят с ресторанти и хотели, но директните продажби им осигуряват възможност да предлагат прясна стока и от самите стопанства.
Според фермери, наредбата все още е твърде рестриктивна, въпреки че претърпя две промени, които донякъде смекчиха режима. В първата й редакция фермерите имаха право да продават само в собствената си област, после им бе разрешено да покриват и съседната, но това все още се смята за твърде недостатъчно. Второто ограничение е количествено - за млечните ферми примерно се определя таван от 30-40% от ежедневния добив. Лимити има и за продажбите на яйца и риба. 
Ограниченията засягат най-вече млечните ферми и затова от 370 стопанства в Русенско, 153 от които първа категория, директни доставки извършват едва 6. Най-лесният вариант за тях остават млекоматите, чийто брой се множи. Количествата, които се пласират по този начин, остават обаче твърде малки, а винаги съществува опасността млякото в машините да не се продаде, при което трябва да се изхвърли.