Как се строи път между два континента? Най-близкият отговор е в Истанбул, където мостове свързват европейската и азиатската част на града. А между два океана? Този отговор е на хиляди километри от нас и се нарича Панамски канал. Той е пуснат в действие точно преди 101 години - на днешния 15 август 1914 година, макар че официалното му откриване е 6 години по-късно.
Защо този воден път е толкова важен?
Панамският канал е прокопан през Панамския провлак, но не за да раздели Северна от Южна Америка - това е допълнителен ефект, а за да свърже Тихия с Атлантическия океан. Обявен е за
едно от Седемте чудеса на модерния свят
и как не - благодарение на него корабоплаването си спестява заобикаляне на цял континент и то по опасните маршрути през Магелановия проток или нос Хорн. Кораб, отправил се от Ню Йорк за Сан Франциско през канала, изминава 9500 километра - по-малко от половината на курса от 22 500 километра около нос Хорн. Самият канал е с размери: дължина 81,6 км, дълбочина 12,5 м, широчина 150 м и е съоръжен с 3 системи от шлюзове. За едно денонощие се прекосява от 48 кораба.
Строежът му е започнат от френска компания, но тя е потопена от фалит и с проекта се заемат САЩ, които го изграждат от 1904 до 1914 година. Годишният трафик през него расте от около 1000 кораба в началото на експлоатацията до 14 702 морски съда през 2008. От 31 декември 1999-а каналът се управлява от специална панамска правителствена агенция, която го поема от експлоатиращата го 85 години американска компания.
Построяването на Панамския канал е огромна инвестиция и за онези времена - 
само съоръженията струват на САЩ 390 милиона долара
което е еквивалентно на над 400 милиарда долара сега. По време на строителството са загубили живота си 27 500 работници. През 1903 година, след фалита на французите, е сключен първият американско-панамски договор за безсрочно ползване на зоната на бъдещия канал от САЩ. Това позволява строителството да бъде продължено от САЩ и да бъде завършено девет години по-късно.
Макар че официално е открит през 1920 година, каналът е завършен две години преди планирания срок - на 15 август 1914. По съвпадение през същия месец в Европа започва Първата световна война. Поради завехналния трафик на кораби от Европа след Първата световна война броят на преминалите през първите години кораби е доста скромен. След 1924 г. обаче напливът се увеличава и през канала преминават по 5000 кораба.
От пускането му до днес каналът е бил преминат от близо 850 000 кораба
Максималният допустим размер на корабите, които могат за преминават през канала, се нарича Panamax. Един типичен Panamax кораб е с водоизместимост от 65 000-80 000 тона, но действителният му товар е с лимит до около 52 500 тона поради ограниченията в дълбочината на канала. През 2007 г. започва проект по разширение на канала[5], в резултат на което към 2014-2015 г. през него ще могат да преминават супертанкери с водоизместимост до 170 000 тона.
Най-ранното споменаване на канал през Панамския провлак датира от 1534 година, когато Карл V, император на Свещената Римска империя и крал на Испания, издава нареждане за
проучване на евентуално трасе през Панама
което да позволи преминаването на кораби между Испания и Перу и да даде на испанците тактическо преимущество в тяхното съперничество с Португалия.
Заради стратегическото разположение на Панамския провлак между двата океана още преди построяването на канала са правени опити за улесняване на транспортните връзки през него. През 1698 година Шотландия прави неуспешен опит да установи своя колония в Дариен и да изгради сухопътен търговски път през провлака, но начинанието се проваля поради неблагоприятните природни условия и е изоставено година по-късно. По време на своята експедиция през 1788-1793 година Алесандро Маласпина демонстрира възможността за изграждане на такъв канал и предлага
първите конкретни планове
за неговото строителство.
Златната треска в Калифорния отново засилва интереса към транспортната връзка между Атлантическия и Тихия океан. Така през 1855 година е открита Панамската железопътна линия, която до голяма степен определя трасето на бъдещия канал. През същата година британският инженер Уилям Кениш, работещ за правителството на Съединените щати, прави геодезически проучвания в района и изготвя доклад с предложение за трасе на канала.
Строителството на канала се започва от Франция през 1879 година. Либералната френска преса тръби, че прокопаването на Панамския канал е от геостратегическо значение за Франция, понеже Германската империя има солидни позиции във Венецуела и контролира придвижването на корабите през Атлантика, което налага да се търси френска държавна помощ за довършване на частното предприемаческо начинание. Създадено е акционерното дружество „Compagnie nouvelle du canal de Panama“ от Фердинанд дьо Лесепс, под чието ръководство преди това успешно е прокопан Суецкият канал. Акции от компанията придобиват над 800 000 души.
Французите започват работа прибързано, без да са проучили достатъчно геологията и хидрологията в района. Изкопните работи се извършвали под такъв наклон, че само след няколко години свлачищата, задействани от дъждовете, почти затрупвали изкопаното. Към 1888 г. за строителството на канала са изхарчени вече над 300 млн. долара - почти два пъти повече от предвиденото, а е изпълнена едва една трета от работата. Причина за това е неправилният проект. Фердинанд дьо Лесепс настоява прокопаването на канала да е на морското ниво. Но
по-страшни са болестите, покосяващи работниците
- малария и жълта треска. Строежът придобива толкова лоша слава, че пристигащите от Франция работници си докарвали ковчези. Тогава избухва Панамският скандал. Той е свързан с опити за подкупване на журналисти и незаконно получаване на подкрепа за проекта от политически фигури с цел да се прикрие истината за напредъка на проекта. Компанията фалира през декември 1888 г., а редица френски либерални политици са обвинени в корупция.
Финансовият и борсов крах вследствие на Панамския скандал съсипва инвестиционните вложения в проекта на 85 хиляди притежатели на дялове, акционери и облигационери, Панама става символ на позор и финансов крах. Франция обявява цена от 100 млн. долара за незавършения проект, но изминават 17 години преди работата да продължи.
По същото време в САЩ има силен интерес от построяването на канал през провлака. През 1901 г. САЩ сключват договор с Великобритания, според който получават изключително право за строежа на канал. Първоначалната идея е за строителство на канал в Никарагуа, но под влиянието на президента на САЩ Теодор Рузвелт, който иска да гарантира превъзходство на американския военен флот чрез бързо придвижване между двата океана, надделява планът за продължаване на френския проект.
По онова време Панамският провлак е част от територията на Колумбия
но на територията на днешна Панама има силно движение за независимост. След като френско-американската сделка за покупко-продажбата на „Compagnie nouvelle du canal de Panama“ става факт, парламентът на Колумбия под германско влияние гласува концесия на земите, необходими за по-нататъшното прокопаване на Панамския канал. Само тя би оскъпила проекта с 10 млн. долара.
Последвалите събития са свързани с обявяването на независимостта на Панама. Активна роля в тях играе Филип Бунау-Вария, главен инженер на френската строителна компания. Той информира Рузвелт за размириците, президентът сменя тактиката и решава да подкрепи движението за независимост. Когато на 2 ноември 1903 г. колумбийски войски се опитват да пристигнат с кораби в Панама и да потушат бунтовете, американски бойни кораби блокират пристанищата, а придвижване на армията по суша през джунглите е невъзможно. Така с американска помощ Панама се отделя от Колумбия 3 ноември 1903 г. и се отблагодарява на Щатите с осигурен достъп до зоната за строителство на канала за „вечни времена“. На 6 ноември 1903 е подписан съответният договор, в който Бунау-Вария представлява Панама като посланик в САЩ.
През 1903 г. САЩ, след решение на Сената и Камарата на представителите, откупват проекта от Франция, като осигурят държавно финансиране за довършване на първоначално частното инвестиционно начинание. САЩ изкупуват френското оборудване и вече направени изкопни работи за около 40 милиона долара и започват работа на 4 май 1904 г.
Президентът Теодор Рузвелт избира за надзорник Джон Стивънс
Той оглежда изоставените изкопни работи на французите, но под руините не може да се спаси почти нищо. Проектът, както е замислен на нивото на морето, среща големи затруднения поради трудния терен, с много свлачища и наводнения. Стивънс сменя концепцията и убеждава президента, че е необходимо изграждането на шлюзове. Той е железопътен инженер и въвежда съвсем нови методи. За взривяване се използва динамит, което значително увеличава производителността. Построена е железопътна линия, изпълняваща ролята на голяма транспортна лента, която извозва бързо скалните парчета, преди да се свлекат надолу.
Хиляди работници се стичат в Панама, привлечени от високото заплащане
За тях са построени жилища, като се вземат колосални мерки срещу смъртоносните малария и жълта треска. Междувременно американският военен лекар Уолтър Рийд е постигнал голям успех в борбата с тези болести, след като свързва разпространението им с комарите. Американците изкопават за един ден повече, отколкото французите за цял месец. Работата по канала се индустриализира и проектът дори е завършен предсрочно. След Стивънс от 1907 г. главен инженер е Джордж Готалс.
Въпреки подобрените условия на труд и взетите мерки за по-добра хигиена по време на американския строеж (1904-1914) загиват около 5600 работници. Заедно с жертвите, дадени по време на френския проект, това води до общ брой загинали от около 27 500.
Панамският канал е завършен на 15 август 1914 и това е ознаменувано с преминаването на товарния кораб „Анкон“.
Каналът се състои от две изкуствени езера, съединени с канали и реки с удълбочено русло, а също така и с три системи шлюзове, които изравняват нивото на водата. От страната на Атлантическия океан шлюзът Гатун съединява Лимонския залив с езерото Гатун. От страната на Тихия океан шлюзовете Мирафлорес и Педро Мигел съединяват Панамския залив с руслото на канала.
Разликата между нивото на Световния океан и нивото на канала е 25,9 метра
Допълнително водоснабдяване се осигурява от още един водоем - езерото Алахуела.
Всички шлюзове на канала са двупосочни и осигуряват възможност да се движат едновременно кораби един срещу друг. На практика обаче те се използват за пропускане на кораби в една и съща посока. Придвижването на много големи кораби става с помощта на специални малки електрически локомотиви, наричани мулета (в чест на мулетата, които по-рано служели за тяга по реките).
По протежението си каналът се пресича от три моста. По трасето на канала между градовете Панама и Колон минават автомобилен път и железопътна линия. Всичко това прави Панамския канал незаменим транспортен комплекс, без който в наши дни световната икономика не само би понесла удар, а и би изпаднала в най-голямата депресия в историята на индустриалното производство.
По материали от интернет