За най-известния италиански десерт - тирамису, съществуват няколко легенди и една документирана история.
Първата легенда е романтична. Според нея този десерт е приготвен за първи път в Сиена в края на 17 век специално за Великия херцог на Тоскана Козимо III Медичи, който обожавал сладкото. Съпругата му, французойката Маргарита Луиза, била изтънчена и образована личност и често посещавала съседните градове, за да разнообрази скучното си всекидневие. При една такава визита в Сиена местният готвач Гуалтиеро решил да зарадва височайшето семейство и да приготви напълно нов десерт, който нарекъл zuppa del duca /супа за херцога/. Резултатът надхвърлил всички очаквания. Херцогът толкова много харесал десерта, че го изял до последната лъжица. Заинтригувана, Маргарита Луиза пожелала майсторът кулинар да го направи още веднъж, този път специално за нея. Разбира се, благородническото семейство отнесло рецептата във Флоренция, от която от векове Медичите управлявали Великото херцогство Тоскана. По това време градът бил център на изкуството и в него се събирали талантливи художници, скулптори и поети. Те много бързо оценили по достойнство произведението на сиенския готвач.
Скоро рецептата прескoчила през Тревизо и попаднала във Венеция, с която е свързана втората легенда, превърнала сладкиша в афродизиак. Според нея венецианските жрици на любовта забелязали ободряващия ефект на десерта и започнали да си похапват от него преди всяко най-важно любовно посещение. Постоянните им клиенти от висшето общество пък били убедени, че от това невероятно ароматно и пухкаво изкушение се представят по-добре в леглото. Така десертът получил малко двусмисленото и със сексуален подтекст име тирамису, което е съставено от три италиански думи tira mi su /вдигни ме, издигни ме/. Всъщност има известна логика в убежденията на ренесансовите венецианци, като се има предвид, че десертът е доста калоричен, кафето и какаото тонизират, а марсалата повдига... духа.
Впрочем историята с Великия херцог Козимо има продължение. След години съвместен живот Маргарита Луиза си отишла в родната Франция. Опечаленият съпруг много искал да си я върне и с тази мисия изпратил при нея не някой друг, а сиенския майстор кулинар Гуалтиеро. Но нито той, нито херцогинята се върнали.
Официалната версия за произхода на тирамису обаче ни отвежда в Тревизо, в ресторант „Le Beccherie“, където според кулинарните историци десертът е бил приготвен за първи път в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. В книгата си „La Marca Gastronomica“, публикувана през 1998 г., Фернандо и Тина Рарис цитират публикация на Джузепе Мафиоли от 1981 г.: „Тирамису е родено наскоро, само преди 10 години в град Тревизо. Десертът бе предложен за първи път в ресторант Le Beccherie и стана веднага изключително популярен на първо място в Тревизо, а после и в цяла Италия“. Действително, в готварските книги тирамису се споменава за първи едва през 20 век.
Впрочем няма как да няма легенда за създаването на тирамису и в ресторанта на Алба и Адо Кампеол „Le Beccherie“. Тя разказва, че когато Ада родила сина си, била много отпаднала и отказвала да се храни. В днешно време вероятно лекарите ще й поставят диагноза следродилна депресия. Но тогава съпругът й Адо много се тревожел за нея и измислил този десерт, за да я ободри и да й даде сили. Дали е така, или това е само семейна легенда, няма как да знаем. Днес ресторантът се управлява от внука на Алба - Карло Кампеол, и в него тирамису се приготвя по класическата рецепта. Фамилията Кампеол обаче съжалява, че навремето не е патентовала сладкарското си изобретение, за да се избегнат всички спекулации и предположения за произхода му. 

Класическо тирамису

Необходими продукти:
за крема:
500 г сирене Маскарпоне
6  жълтъка
3 белтъка
150 г захар
1/2 ч.л. сол
за напояване на бишкотите:
150 мл сладко червено вино Марсала
90 мл кафе еспресо
200 г бишкоти „Савойарди“
за наръсване:
10 г натурално какао
150 г тъмен шоколад
Начин на приготвяне:
Първо се сварява кафето и се оставя да се охлади.
За крема в подходящ съд се разбиват белтъците със солта, докато се получи гъст сняг. Покриват се с домакинско фолио и се прибират в хладилника. В голяма купа се смесват жълтъците и захарта и се разбиват, докато сместа побелее и увеличи обема си. Към жълтъчната смес се прибавя Маскарпонето. Разбърква се с тел или на най-ниската скорост на миксера, докато сместа стане хомогенна. Към полученият крем се прибавя белтъчният сняг и разбъркването продължава с дървена лъжица или шпатула. Когато се смесят напълно, купата се покрива с прозрачно домакинско фолио и се прибира в хладилника за 10 минути.
Охладеното кафе и виното се смесват в подходящ съд. Една по една половината бишкоти се потапят за кратко в тази смес и се нареждат на дъното на четвъртита или правоъгълна тавичка. Кремът се изважда от хладилника и половината от него се разпределя върху напоените бишкоти в тавата. Тавата се покрива с домакинско фолио и заедно с останалото количество крем се прибира в хладилника за 30 минути. След това върху слоя от крем се нареждат останалите бишкоти, предварително потопени в кафето и виното. Върху тях се разстила останалият крем, заглажда се, покрива се с домакинско фолио и отново се прибира в хладилника за 1 час. 
Преди сервиране се наръсва с настърган шоколад, а отгоре с какао.