Как животът в едно защитено жилище за хора с ментални проблеми може да стане по-цветен и по-пълноценен? Предварително е ясно, че подобно място не е от най-веселите и най-зареждащите. Но ако хора, които изпитват вътрешна потребност да се посветят на грижи и съпричастност към същества, които по една или друга причина са ощетени от съдбата, се заемат с това да направят дните на тези хора по-смислени, тогава със сигурност резултатът ще бъде видим и окуражителен. И - защо пък не? - може дори да предизвика последователи... 
През декември миналата година решихме да направим една колаборация между студенти, неправителствени организации и доброволци от пенсионерски клубове в Русе, за да реализираме една наша идея, разказва проф.д-р Тодорка Стефанова, която е декан на факултета „Обществено здраве и здравни грижи“ в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Целта на проекта, който получава красивото и напълнено с хубав смисъл название „Заедно“ е разнообразяване на подходите и действията за преодоляване на агресията, която, знайно е, е един от най-съществените проблеми в общества на хора с ментални увреждания. Знайно е също, че тъкмо такива хора са лишени от естествена обич и грижа - а това също е причина за психотравми, които пък на свой ред предизвикват различни реакции, плод на емоционално пренапрежение. 
За обект на работата по проекта „Заедно“ е избрано защитеното жилище в село Могилино. Всъщност, една от участничките е неговата управителка Цветелина Райчева, която успоредно с действията на доброволците по проекта подготвя и своята дипломна работа, която е по същата тема. Според мен 
в една дипломна работа трябва да има живец
независимо от това доколко тя е защитена и издържана в научен и изследователски план, обяснява проф.Стефанова. Дългогодишният й опит в академичните среди я е убедил, че когато подходът към разработката не е формален и не е насочен само и единствено към защитата на дипломната работа, а включва и елемента съпричастност, тогава и резултатите са по-стойностни. Тази дипломна работа на Цветелина Райчева беше буквално изстрадана в продължение на една година, обяснява проф.Стефанова. И добавя едно важно уточнение: при все че в последно време думата „проект“ задължително води след себе си сведения за някакви суми - по-големи или по-малки, които са получени по европейски или национални програми, в конкретния случай проектът „Заедно“ освен че е изцяло доброволчески, той е и изцяло самофинансиран! Това ще рече, че всичките ни пътувания до Могилино, гостуванията ни там при младежите в защитеното жилище, както и материалите, които ни бяха необходими за различните занимания и игри, са финансирани от хората, които участвахме в проекта, обяснява професорката. 
Всеки според възможностите си се е включвал в подготовката за 
срещите с младежите в центъра в Могилино
Така и студентките Диляна Пеева и Гизям Чолакова, инж.Русева и инж.Русев, които са в управата на неправителствената организация „Образователна палитра“, доброволците от пенсионерския клуб „Майчина ласка“ и най-вече председателката на клуба Величка Ганчева, както и самата проф.Тодорка Стефанова и Цветелина Райчева, винаги грижливо обмисляли каква ще бъде темата на следващата среща в дома. Нашата идея беше да атакуваме проблема, за който бяхме на мнение, че е водещ при тези млади и не съвсем млади хора, обясняват участниците в проекта. През декември миналата година те били сигурни, че този проблем е агресията. Но колкото и благородни да били помислите им, те все пак не били много сигурни, че ще успеят да повлияят съществено върху нагласите и поведението на десетте души на възраст от 20 до 35 години, които обитават защитеното жилище в Могилино. 
Днес всички доброволци, които са работили по проекта, твърдят напълно убедени: „Идеята беше да преодолеем агресията, а открихме добротата у тях!“. В процеса на работа всички ние установихме, че агресията у тях не е зададена по презумпция, тя не съществува заложена във всеки от тях, а е придобита в резултат на затворената общност, в която живеят, обяснява проф.Тодорка Стефанова. За да стигнат до този извод обаче, дузината доброволци са преминали през един нелек, но всеотдаен път до сърцата на 10-те младежи в Могилино. Концепцията се основава на съвместния дейностен подход между неправителствения сектор - при това представители на различни възрастови групи, и младежите от защитеното жилище, пояснява професорката.
Отначало ни посрещнаха с недоверчиви погледи, но ние постепенно стопихме ледовете
постепенно преодоляхме преградите между нас, разказва Величка Ганчева. Гости и домакини заедно рисували, заедно правели комикси, заедно изработвали мартенички. Използвахме различни техники, които са известни за пробив в бариерите, за да можем лека-полека да установим една атмосфера на доверие и накрая те да ни приемат като приятели, обяснява инж.Русева. Заедно се включвали в сценични игри, съчинявали си истории и приказки, водели дълги разговори и се черпели с донесени от Русе бисквити, сокове и плодове. 
Ние оголихме същината и видяхме, че те са добри и състрадателни хора, те търсят внимание и когато се убедиха, че ние искаме да им дадем това внимание, те ни възприеха като приятели, казва проф.Стефанова. И когато те запитат „Ще дойдеш ли на моя рожден ден?“, нима можеш да кажеш „не“?! - възкликва емоционално Величка Ганчева. В многобройните разговори, които пресъздават различни житейски ситуации, младежите от защитеното жилище проявяват съпричастие. В една такава „ролева игра“ целта е била да се установи как те биха реагирали, ако изпаднат в ситуация, в която те самите са жертва. Например, ако им откраднат пари и те разговарят с „крадеца“. 
„Ти ме крадеш, защото нямаш пари, нали?“ 
- питат те, като се опитват да налучкат причината за такава постъпка. В 80 на сто от ситуациите те реагират именно така - с емпатия, обясняват участниците в доброволческия проект.
На защитата на дипломната работа на Цветелина Райчева със строго научното название „Социално приобщаване на потребителите от защитено жилище чрез подходи в психосоциалната работа за овладяване на агресията“ дошли и доброволците, които в продължение на седем месеца заедно работили по проекта „Заедно“. Всъщност, последователността и резултатите от техните действия са залегнали в основата на разработката на Райчева. Но когато член от изпитната комисия задал въпрос на дипломантката как е разбрала, че действията, целящи емпатия и преодоляване на агресивните състояния, имат ефект, председателката на пенсионерски клуб „Майчина грижа“ не се сдържала и поискала тя да отговори. „Дали има ефект ли?! Разберете - та тези деца ни прегръщаха, мен! - ме прегръщаха! Това трябва да се усети, не може просто така да се опише с думи!“ - възкликнала емоционално Величка Ганчева.
От екипа на доброволческия проект са признателни също и на специалистите от РАЛИЗ, които също са се включвали в различно време в работата по проекта, а също и на областния съвет на БЧК, който помогнал при последната среща, преминала под наслова „Да сътворим добрина“. Надяваме се и занапред да продължим това партньорство, казват от „Образователна палитра“, откъдето вече обмислят следващата си идея, насочена към социалната сфера.