8 август 1963 година започва като всеки друг летен ден в Англия. Но завършва като никой друг. Защото тогава е извършен най-големият влаков обир в историята на Острова, при това е изпипан в холивудски стил.
Пощенският влак с 2.6 милиона лири /равни на над 40 милиона паунда днес/ пътува кротко по маршрута си от Глазгоу за Лондон. В заспалата провинция Бъкингамшир обаче машинистът Джак Милс е принуден да спре, защото железничар на линията му дава сигнал за тревога. 15 преоблечени като служители на британските железници мъже моментално нахлуват във влака и безпогрешно се отправят към вагона с парите.
Всъщност 
никой не знае със сигурност на кого първи му хрумва идеята да ограби пощенския влак
Глазгоу-Лондон.
Без значение от източника, планът е приведен в действие през 1962 г. Един от членовете на бандата, който не одобрил оригиналната идея, е хвърлен в затвора и случайно подметнал за обира на своя приятел и съкилийник Брус Ричард Рейнолдс.
След освобождаването си Рейнолдс обсъжда плана с Югозападната банда. За своя дясна ръка босът избира изискания Дъглас Гордън Гууди - добре облечен лондонски фризьор и крадец, който е  
известен в криминалните среди със своя кураж и хладнокръвие
Но бандата на Рейнолдс не разполага с достатъчно хора за удар от подобна величина. Тук се появява Роналд Бъстър Едуардс - бивш лидер на Югоизточната банда и собственик на боксов клуб.
Друга ключова фигура в изпълнението на плана е букмейкърът Чарлз Фредерик Уилсън, доверен партньор на Рейнолдс със стратегическа мисъл.
На сцената стъпва и Роналд Бигс - дребен престъпник още от младежките си години. След като попада няколко пъти в затвора, решава повече да не се връща там и започва работа в строителството. Става партньор на собственика на една тухларна и предприятието уж започва да расте, но парите все не стигат. И желанието Рони да запази бизнеса си го карат да се свърже със своя приятел Брус Рейнолдс с намерението да му поиска на заем 500 лири за закърпване на положението.
Рейнолдс изразява съчувствие, но му обяснява, че пари няма. 
Ала Бигс може да заработи не 500, а 40 000 лири
ако се включи в готвения огромен нов удар. И Рони капитулира. Тогава Рейнолдс му поставя условието, че ще го включи, ако намери някого, който да може да кара дизелов локомотив. А Бигс познава точно такъв човек - машинист на име Питър, чийто дом е ремонтирал. Като чува за какви пари става въпрос, Питър на драго сърце се съгласява да помогне.
Благодарение на контактите си в подземния свят, Рейнолдс с лекота успява да се добере до разписанието на пощенския влак Глазгоу-Лондон, местоположението на парите и броя на служителите във влака. Той изчислява, че превозваната сума ще бъде значително по-голяма след банков почивен ден. Такъв се пада 5 август, но не се знае в кой ден след уикенда парите ще бъдат превозени към Лондон. Тази информация босът получава от един вътрешен човек, ирландец, когото медиите по-късно кръщават Улстърмен. 
По негово указание е определена датата на обира - 6 август.
И тогава идва ред да се припомни сентенцията, че най-лесният начин да разсмееш Господ е да започнеш да си правиш планове за бъдещето.
Заговорниците 
устройват засада в уречения ден, но от златния влак няма и помен
Подвижната банка не минава и на другия ден, а това изнервя до крайност Рейнолдс, който се свързва с Улстърмен и... получава по-добра от очакваната новина. Трезорът на колела наистина се бави, но ще пътува на 8 август и в него ще има необичайно много пари, докладва ирландецът. 
Няколко минути след полунощ на 8 август конвоят се насочва към точката на засадата - Лейтън Бъзард в тихата английска провинция. 
Малко след 3 часа Рейнолдс обявява, че влакът пристига и фалшивите светлини са активирани. Три минути по-късно локомотивът намалява скоростта и спира точно там, където мъжете чакат в тъмното.
Пръв от кабината се показва огнярът Дейв Уитби
и според правилата се запътва към будката за спешни обаждания, за да получи инструкции. Но двама мъже с маски го бутат на земята, слагат му белезници и заповядват да не издава нито звук.
Най-едрият член на бандата, мистър Три, влиза в кабината. Там се сблъсква с ядосания машинист Джак Милс, който е неутрализиран само с един удар по главата. Силно кървящ от дълбоката рана машинистът е завлечен в дъното на кабината, а Питър заема мястото му.
Групата, ръководена от Рой Джеймс, откача ненужните вагони и Питър получава заповед да придвижи локомотива и пощенските вагони към маркирания участък от линиите. Но влакът отказва да помръдне. Тогава Питър е безцеремонно изхвърлен от кабината и заменен с все още замаяния Джак Милс. Под заплахата от още бой Милс освобождава незабелязаната от Питър вакуумна спирачка и скоро влакът бавно поема към моста Брайдгоу. Стигайки на определеното място, той спира, а Бигс получава заповед да заведе посрамения Питър в джипа и двамата да чакат там. 
С това приключва участието на Роналд Бигс в същинския обир
Предупредени от звука при откачването на вагоните, пощенските служители във Вагона за ценности усещат, че нещо не е наред, но преди да успеят да реагират група, водена от Гордън Гууди, нахлува вътре, завързва ги и им запушва устите. Разтоварването на вагона отнема само 40 минути.
Натоварените с тежки пощенски чували коли бавно се придвижват назад към щаб-квартирата - фермата Ледърслейд. Бигс получава задачата да следи полицейската честота по радиостанцията, но радиото е необичайно тихо. На зазоряване, когато конвоят минава през портите на фермата, радиото се съживява, предавайки кратко съобщение за обира.
Торбите са струпани в главната стая. След броенето на парите всички са в екстаз - купчината пари съдържа точно 2 631 784 лири!
Всеки получава своя дял и започва да мечтае за очакващия го нов живот
Оригиналният план предвижда бандата да остане във фермата две седмици, докато се уталожат нещата, но едно полицейско съобщение по радиостанцията променя това. В ефир прозвучава новината, че обирът е предизвикал фурор и всички полицейски части в района търсят виновните. Тогава се появява съобщението, че крадците се крият в някоя от фермите в околността.
Рейнолдс знае, че бандата има по-малко от един ден, за да изчисти фермата, да се отърве от доказателствата и да избяга. Задачата е непосилна, затова решава да плати щедро на доверен човек, който да заличи всички следи.
Роджър Кордри отива с мотопеда си до близкото село, за да провери какви са новините и да уреди транспорт за бягство. Няколко часа по-късно непозната кола спира пред къщата и всички се вцепеняват, докато от нея не излязъл Роджър с вестник в ръка.
Ударът е на първа страница на всички вестници
на Острова, полицията гузно обещава незабавно правосъдие. Всички са наясно, че е време да бягат.
Първият пробив на разследването идва след осем дни, когато се получава сигнал за подозрителна кола във ферма на по-малко от тридесет мили от мястото на засадата на жп линията. Той идва от работник в района и първоначално е високомерно подминат, но сред детективите се намират трезви глави и решават да проверят информацията. Така скривалището на бандата е разкрито. Полицията е в екстаз и тръби пред пресата, че мястото представлява една огромна следа. Членовете на бандата пък са възмутени, когато научават, че човекът, когото са позлатили, за да заличи следите им, не си е мръднал пръста.
Само ден след откриването на фермата е арестуван първият член на бандата - Роджър Кордри.
Роналд Бигс вече е достатъчно разтревожен, а когато
един куфар с 100 000 лири е открит в гората на няколко мили от дома му
тревогата преминава в паника. Страховете му се оправдават, когато в Лондон е арестуван Чарли Уилсън и полицията съобщава, че търси Брус Рейнолдс, Джими Уайт, Рой Джеймс и Бъстър Едуардс, за да ги разпита. Бигс знае, че е само въпрос на време полицията да го свърже с Рейнолдс.
Два дни по-късно полицията наистина идва в дома му. Първото посещение е неофициално. Няколко кратки въпроса, бърз оглед и край. Само след месец всичко е напълно различно. Бигс е арестуван и закаран за разпит в Скотланд Ярд. 
След известно време уж миналият между капките Гордън Гууди посещава задържаните и им предава, че Рейнолдс им е уредил адвокат, но след няколко седмици сам се озовава зад решетките.
Членовете на бандата са прехвърлени в затвора Ейлсбъри, където дочакват началото на делото на 20 януари 1964 година. Там Джон Дейли вади невероятен късмет и адвокатът му успява да издейства снемане на обвиненията. 
Бигс също е погален от съдбата
макар и не така щедро. На 14-ия ден от процеса един полицейски инспектор неволно споменава, че той е лежал в затвора и преди, а според британските закони това може да попречи на журито да вземе безпристрастно решение. Бигс е върнат да изчака преразглеждането на процеса си в затвора.
На 23 март журито решава, че всички обвиняеми са виновни, но произнасянето на присъдите е отложено, тъй като Бигс очаква ново дело на 8 април. Този процес е кратък и безкомпромисен. Решението е виновен, а присъдата - 30 години затвор.
Членовете на бандата са разселени в затвори в различни краища на страната. Бигс е изпратен първо в затвора „Линкълн“ и по-късно в „Уондсуърт“ - британският вариант на „Алкатраз“. И 
започва да мисли за бягство още от първия си ден
там. На 12 август, докато все още обмисля плана си, Чарли Уилсън го изпреварва, измъквайки се от затвора „Уинсън Грийн“ в Бирмингам с помощта на други трима затворници. След неговото бягство останалите членове на бандата са сложени под засилена охрана.
И все пак Роналд Бигс успява да се измъкне на 8 юли 1965 година, а след няколко месеца криене им Англия се прехвърля в Белгия, където срещу щедър хонорар променят лицето му с пластична операция. Следва снабдяването с нови паспорти и преди Коледа Бигс пътува към Австралия под името Теренс Фърмингър. Там се събира със съпругата си Шърмейн и децата, а през 1968 година научава, че Брус Рейнолдс, Чарли Уилсън и Джими Уайт са задържани и осъдени на дълги години затвор. Две години преди това Бъстър Едуардс се е предал на полицията, което означава, че Бигс е единственият член на бандата на свобода. Но
полицията в Австралия го надушва
и след няколко месеца нелегалност Бигс купува самолетен билет за Панама, а там се качва на самолет за Рио де Жанейро, където каца на 11 март 1970 година под името Майкъл Хейнс.
Животът в столицата на карнавалите съвсем не е песен. Портфейлът на доскорошния баровец е изцеден докрай и той започва да си вади хляба като дърводелец. Макар че не прекъсва връзката със жена си в Австралия, не се и лишава от ласките на местни любовници. Там го застига новината, че най-големият му син Ники е загинал в катастрофа. Ударът е страшен, а ефектът му е удвоен от хроничния недоимък и постоянното подозрително оглеждане наоколо. Бигс започва да се замисля дали да не се предаде, а за да бъде кашата пълна, бразилската му приятелка Реймунда го сюрпризира, че е бременна. Тогава британецът моли свой приятел
да се свърже с британските вестници и да им предложи неговата ексклузивна история в замяна на 50 000 паунда
През януари 1974 г. „Дейли Експрес“ предлага да купи историята. Репортерът Колин Макензи и фотографът Бил Ловданс пристигат на 30 януари и насрочената в хотел „Трокадеро“ среща минава добре, но накрая Макензи съобщава, че вестникът се е съгласил да плати само 35 000 паунда.
Ударилият дъното Бигс с готовност приема, но на третия ден от интервюто в хотелската стая нахълтват бразилски и британски полицаи. След продължили цял месец юридически хватки за екстрадирането му съдът решава да го задържи за 90 дни, преди да стане ясно какво ще се предприеме спрямо него. По пътя за затвора Бигс попада на вестник, от който научава горчивата истина - 
всичко от началото до края е било постановка
за да може полицията в Англия да открие своя престъпник, а „Дейли Експрес“ да получи безплатно своята ексклузивна история.
Но тук късметът още веднъж е на негова страна. Според местните закони, тъй като живее с бразилка, от която чака дете, екстрадирането му е малко вероятно.
Роланд отново е знаменитост, а репортерът Колин Макензи го посещава в затвора и успява да го убеди, че не той е предателят. Старата кримка решава да си затвори очите, а репортерът окончателно го печели с новината, че ще пише книга за него и вече има издателство, което плаща 65 000 лири аванс за нея. Крупната сума служи за наемането на прочут адвокат, който намира вратичка за освобождаване на клиента си. Британецът официално признава в съда, че е баща на бъдещото дете на приятелката си Реймунда и съдът постановява освобождаването му след изтичането на 90-дневното задържане. На 6 май 1974 година чакането свършва. Бигс е освободен и заминава за Рио под собственото си име и с уговорката, че
остава свободен човек, ако не напуска Бразилия
След още невъобразимо много перипетии в началото на май 2001 г. Роналд Бигс изпраща имейл на началника на Отдела за Организирана престъпност към Скотланд Ярд главен детектив Джон Коулс: „Бих искал да се предам. Трябва ми паспорт, за да пътувам до Великобритания. Готов съм да бъда арестуван, когато пристигна на летище „Хийтроу“ и да се предам в ръцете на закона“.
Навършилият по това време 71 години Бигс вече е претърпял три удара за две години и иска да дочака края си на родна земя.
На 7 май 2001 година частен самолет докосва пистата на военното летище „Нортоп“ в Мидълсекс в Обединеното кралство, а специалният пътник в него веднага е откаран до болницата на затвор „Белмарш“. По-късно същия ден той се явява пред лондонския съд, който постановява, че Бигс трябва да излежи 28-те години, оставащи от 30-годишната му присъда.
На 6 август 2009 г., малко преди 80-ия си рожден ден, Роналд Бигс е освободен от затвора заради силно влошеното му здраве. Навън обаче затворникът укрепва и скоро напуска болницата в посока старчески дом. В отговор на твърденията, че е получил предсрочно освобождаване със симулации, адвокатът му заявява: „Този човек ще умре. Той няма да възкръсне като Лазар от мъртвите, той е болен, сериозно болен“. Но самият Бигс казва следното: „Имам още да живея. Дори мога да ги изненадам като доживея до Коледа и това би било фантастично“.
Краят му идва цели четири години по-късно - на 18 декември 2013 година в Лондон.
По материали от Интернет