Фьодор Шаляпин е оперен гений - това, безспорно, е известно на целия свят. По-малко известно е, че той е карикатурист, диригент, скулптор, свири на виолончело и цигулка, пише разкази и сатири. И не се знае на колко извън кръга на най-близките му хора е известно, че Шаляпин е бил голям чревоугодник, макар че самият той често сам се е шегувал със своята страст към храната. Дори тя става тема за перото му, какъвто е случаят с фейлетона „Бъдни вечер в Калъмбъс“, отпечатан за първи път на 25 декември 1931 г. в парижкия вестник „Последни новини“. В него световният бас признава, че в дните на концертите прави свещена жертва - не обядва. Затова пък после му се иска да си хапне солидно. Така веднъж в Кълъмбъс поискал от метрдотела на хотела да му приготвят пилешка супа. И тъй като желанието му очевидно не било разбрано, той обяснил: „Вземи една хубавичка кокошчица, сложи я в тенджера, посоли я, налей вода, сложи лучец и праз и я свари. Само ми я донеси гореща!“. И докато чакал, решил да си пийне тайно от едно качествено уиски, което бил скрил, защото това било времето на сухия режим в Щатите. С нетърпение очаквал димящата супа, която щяла да превърне Бъдни вечер в пищен празник. Но... когато вратата се отворила, за негово изумление шест лакея начело с метрдотела внесли огромен плосък сребърен поднос. „В най-съвършена симетрия на подноса бяха разположени като изумителна скулптура картофи, лук и праз. В центъра, като някакъв властелин на трон от сухари, самотно се излежаваше чудесно опечено малко пиле, а по целия поднос се разливаше от край до край на тънък слой кехлибарена течност. Това е моят бульон, това е моята кокошка! - с ужас си помислих аз...
- Варвари! Варвари! - закрещя душата ми. - Варвари! Какво направихте с моя празник?...“
Известен е и друг случай, когато пак след концерт великият музикант се справил сам самичък с две пуйки и две бутилки шампанско. В мемоарите си импресариото на певеца Соул Юрък описал тържествена вечеря през 1921 г., организирана за Шаляпин от собственика на ресторант „Кастъл кейв“ в чест на завръщането му в Америка след 15-годишно отсъствие. Тогава маестрото погълнал 3-4 кг миди и огромно парче месо.
И въпреки че знаел много за храната и бил тънък познавач на вината, певецът всъщност най-много обичал простата руска кухня - супа от чига, моруна с хрян, различни пироги и пелмени, хайвер. Впрочем хайвера го ядял с лъжица, и то веднага, щом го извадят от рибата, леко посолен, който, разбира се, веднага получил името хайвер по Шаляпински. Но той обожавал и спагетите, които веднъж в Москва станали причина да не може да излезе на сцената, защото... изял 4 препълнени чинии.
Едно негово неразположение обаче става причина в кулинарията да се появи ново ястие, което носи името на великия бас. По време на турне в Япония, организирано от вестник „Асахи“, което преминава при невероятен успех, за кратък срок Шаляпин дава 14 концерта в различни градове - Токио, Нагоя, Осака, Кобе и други. В края на гастрола „Асахи“ го награждава със златен медал „За безсмъртни заслуги към световната музика и от името на музикантите в Япония“. Фактът, че през цялото време Шаляпин имал проблеми със зъбите, остава скрит за възторжената публика, но не и за готвачите в луксозния токийски хотел „Империал“. Певецът не може да яде твърда и жилава храна и затова моли да му приготвят нещо от месо, но да е меко и крехко. Поднасят му телешки стек, който толкова много му харесва, че  оттук нататък той иска да му приготвят само това, а накрая позволява да кръстят блюдото на него. И до днес то е известно точно така - стек Шаляпин, който продължават да приготвят по същия начин в „Империал“, а точната рецепта е известна само на шеф готвача там.
През 2013 г. в къщата-музей на Шаляпин е представена книгата „История на вкуса. Кулинарна тетрадка на личния готвач на Ф.И.Шаляпин“. В нея Николай Хвостов е записал почти хиляда рецепти, приготвени от него за оперния гений. Впрочем това не е първата книга, която отваря врати към страстта на Шаляпин към храната. Една година след смъртта му, през 1939 г. в Ню Йорк излиза готварската книга Fit for a King /“Достойно за крал“/, в която наред с рецептите на други знаменитости има и 12 рецепти от руската кухня, които бил „вкусвал великият певец“: рибна солянка, риба със сос, сарми, пирожки с месо, вареники, гуриевска каша, пасха и др. Любимите му деликатеси изскачат и от менюто на обедите с негово участие, което се пази в Централния държавен архив за литература и изкуство в Москва.

Стек Шаляпин

Необходими продукти:
2 телешки пържоли
1 скилидка чесън
1 голяма глава лук
1 домат
1-2 с.л. червено вино
соев сос
сол
черен пипер
масло
олио
Начин на приготвяне:
Пържолите се начукват хубаво. Лукът се нарязва или настъргва ситно, смесва се със сол и черен пипер. С 2/3 от него се покриват пържолите, завиват се с фолио и се слагат в хладилник за час, за да може сокът от лука да омекоти влакната на месото. Останалият лук се запържва в масло до златистокафяво, добавя се нарязаният на кубчета домат, малко черен пипер и се поръсва с малко соев сос. След като пържолите се извадят от хладилника, се почистват от лука и се запържват за кратко от двете страни в смес от масло и олио, колкото да покафенеят приятно. Лукът, използван за маринатата, се запържва отделно малко на слаб огън и към него се прибавя червеното вино. Пържолата се сервира върху канапе от лука, пържен с домати, а отгоре й се слага пърженият лук с вино.