Повод за връщането на спомените назад във времето е посещението ми в новооткрития в София Музей на изкуствата „Квадрат 500“. Излизайки от изложбата, изпитах чувството на празнота и недозавършеност от представата за родната живопис. Не може да претендираш за пълнота, без да представиш невероятния и неподражаем русенски художник Кирил Станчев. В голяма част от живота си той
рисуваше класическа живопис само със шпакла
Това даваше възможност за доразвиване и обогатяване на познатите представи за обем и перспектива. Използваше топли и студени тонове в невероятни съчетания. Стилът му бе неподражаем и при изобразяване на риби, Дунава и природните дадености, пълни с напрежение и емоционално очакване.
Имах щастието много години да бъда до него, дълги часове да беседваме и да разглеждам новите му работи, които работеше едновременно в серии от 15-20 платна.
Свързваше ни и любовта към Дунава и риболова
През годините съм присъствал на различни срещи и случки, някой от които ще спомена.
В началото на седемдесетте години бях на екскурзия в Москва. След разпитвания разбрах, че зад Кремъл има магазин за продажба на заслужили и народни художници. Макар и трудно успях да вляза в магазина и за мое щастие там бяха група техни известни руски художници. Помолих един от тях да ми съдейства да закупя някои работи. Той каза нещо на групата, наобиколиха ме и започнаха иронично да се смеят. Явно външният ми вид и годините ми не отговаряха на представите им за посетителите на този магазин. След като доста се посмяха, единият ме попита за какво съм там. Представих се и казах, че моля за съдействие за български художник. В джоба си имах две снимки на картини на бай Киро. Показах ги. Ефектът беше невероятен. Разпитаха ме подробно и дълго ме слушаха за личността и художника. Най-възрастният и вероятно най-високопоставен възкликна: „Невероятно! Това е класика!“ Разпоредиха и ми дадоха махагонова палитра с дърворезба, няколко комплекта шведски шпакли. Предупредиха ме, че
такива неща се дават за богоизбрани
В края на шестдесетте години в Русе пристигна собственикът на голяма американска фирма за селскостопанска техника, който е един от известните френски художници. В залата, в която се провеждаха преговорите, имаше картини от русенски художници, сред които и две платна на Кирил Станчев. Вглеждайки се в тях, французинът запитал кога е живял този художник. Казали му, че е жив и здрав и си е в Русе. Тогава гостът скочил от стола и поискал да го заведат в ателието му. Заварих го там следобед да разглежда картините с възторг в разговор с художника.
Никога през живота си не видях художник, който да гледа свой колега с такова възхищение и уважение
Вероятно защото бе французин, извади чекова книжка и остави бай Киро да попълни сумата, срещу няколко негови картини.
На срещата на другия ден французинът направи жест и продаде прословутите джондъри /това бе разговорното име на машините „Джон Диър“ - б.р./ на фабрично заводска цена, от което държавата си спести около 5 милиона долара. Имаше и уговорка бай Киро да бъде изпратен в САЩ за една година на негови разноски. Това, естествено не бе разрешено, независимо че бе обещано. В началото на седемдесетте години, отивайки към ателието на бай Киро, видях два правителствени мерцедеса. Към единия крачеше ядосано Людмила Живкова. С грачещия си глас тя нареждаше, че той повече няма да види изложба, че щял да си плати за това, че я наричал пикла! Художникът
беше я изгонил от ателието, защото не разбирала от изкуство
По това време тя раздаваше разпореждания на всички творци в държавата и наистина дълги години на бай Киро не разрешаваха да прави изложби, а за София забраната остана доживот. Разпореждането бе използвано от отговарящите фактори за живописта да се правят, че не съществува явлението и стила Кирил Станчев.
В архивите на бай Киро имаше
няколко писма с царски жезъл, подписани от княгиня Евдокия
Те започваха с „мили Кирчо“. Обясняваше в своя стил, че това обръщение било свързано с мъжкото му достойнство, което той изразяваше по друг начин, но съдържанието на писмата показваше една искрена професионална и интелектуална близост. Това респектираше! Знае се, че княгиня Евдокия е била меценат на хората на изкуството и възможност като член на царското семейство да реализира намеренията си.
Бай Киро беше и необикновена личност. Обикновено „лизнатите от съдбата“ (или от Бога) личности са посредствени в останалите области и с очевадни комплекси. Изграден характер, обикновено в телеграфен стил много точно и ясно характеризираше обществените и политически явления, което в онези времена не беше безопасно.
Системата смачкваше и унищожаваше всички, които проявяваха и изразяваха несъгласие с каноните й
За него Людмила бе „пиклата, която не разбира от изкуство“, Рачо Стоянов - секретар на ОК на БКП по идеологическите въпроси, бе „глупакът Рачо“, Пенчо Кубадински пък беше „пехливанинът с мустака“.
Много може още да се напише за невероятната личност и художник Кирил Станев - единствен и неподражаем. Обиколил съм всички художествени галерии в Европа и съм дълбоко убеден, че
произведенията му могат да стоят във всяка една от тях
Картините му ги гледам повече от 50 години със същата възхита. Те са все така свежи, неповторими, загадъчни. Контактите с тях ме правят по - възвишен, зареден с духовна енергия, която повече чувствам, без да мога да я опиша.
Ако Кирил Станчев се беше родил в някоя цивилизована държава, щеше да бъде в Пантеона на безсмъртните. Затова някои нации наричаме велики, защото пазят и помнят миналото си, което е база за настоящето и надграждане на бъдещето.
С тези редове искам да напомня, че
Русе няма право да забравя личностите, които в различни периоди от своя живот - талант и професионализъм са поддържали духа
самочувствието, оформяли са художествени ценности на русенци. Художникът Кирил Станчев заслужава поне един постоянен кът в Галерията. Това ще е най - малкото, което трябва да направим за този бележит русенец.