Дамата, хората достатъчно ще кажат за нея, но това беше неприлично. Колко бързо журналистите така я разкостиха. Намериха сведения за нея и беше любопитно за гледане, но това не е толкова важно.

Има такива колкото щете, тъжна картина, разбира са, каза социологът Андрей Райчев по повод изявите на "протестиращата" Даниела Пеловска на пресконференцията на премиера.

Премиерът си е овладял нервите, намерил си е максималните възможни защитни ходове и се уповава на двете си класически реплики – "Аз строя магистрали" и "Станишев е лош". И изцяло си остана класически, ще продължи да играе "сицилианска защита", смята, че може да издържи на народния натиск, отчита социологът.

Зависи от натиска, в момента зависи от улицата всичко. Той е възможно да издържи, но е много отслабен, това не означава, че политическите му идеи ще престанат. Тоест неговите политически противници ще продължат да нанасят тежки удари, но те в момента са в прекрасното положение да се облегнат назад на стола и да чакат той да се бори с уличния натиск, в който те нямат особена роля, въпреки неговите приказки, характеризира ситуацията Андрей Райчев. Това не е, че БСП ги организира, разбира се, неговите противници с удоволствие гледат как той се бори, но по никакъв начин това не са те, това е народният натиск. А какво ще стане с този народен натиск никой не знае още, защото самият суверен не знае още, счита засега той.

То е по-изгодно за тях като партия, няма никакво съмнение в това. Чисто и просто сега ще наберат много повече гласове, от колкото след три месеца, с всеки изминал ден са все по-зле и по-зле, няма някаква причина да стават по-добре, съгласява се с казаното от премиера Райчев, но в друг контекст, че имат изгода да подадат оставка сега, но няма да го направят.

Партията му несъмнено е партия на властта присъединили се към звездата Борисов. Да речем ДПС са бивша нелегална партия, която с всякакви средства се е борила, била, мъчила и т.н. Тук не е този случай, по това ГЕРБ прилича на НДСВ, те също бяха партия, която лесно взе властта, защото Симеон им я взе. Тези са партия, която Бойко Борисов им взе властта, в този смисъл тук е правилна аналогията, те нямат "боеви части" не се знае как ще се държат при отбрана. В атака всеки знае да вее знамето и да вика "Ура!", но в отбрана, когато трябва да платиш нещо, тук не знам. Но бъдещето ще покаже, далече сме от това, той все още не е загубил мача може да бъде в опозиция, посочи социологът.

Втора такава грешка всъщност вършат, аз видях в интернет те са създали група в интернет, която да говори от името на анонимния хейтър и обикалят във форумите на противниците, псуват противниците и т.н. Човекът беше се сбъркал и беше публикувал не само своето мнение, но и инструкцията какво да бъде това мнение, беше много забавно. Това, че всяка партия има технологии, не е тайна за никого, в случая малко са се изложили, коментира по грешка изпратените директиви от централата на ГЕРБ, които се оказа, че са за депутатите. Защото в социалните мрежи става въпрос за искания и лични мнения, а всъщност се оказва, че това са добре премислени пропагандни послания, иронизира вече Райчев случката

Според него напрежението е много голямо, от самото начало на протестите и те се увеличават. Въпросът е дали Борисов ще издържи. Той няма да издържи на натиска в крайна сметка, въпросът е дали политическата система ще издържи. Дали няма да я отнесе, както 2001 г. просто отнесе целия модел. 2001 г. не само СДС, биполярният модел се разруши, и като се разруши останаха две партии, едната, от които загина пред очите ни за оставащите няколко години, отиде си, а другата оцеля. Зависи колко е дълбока декласацията, това просто не мога да преценя, изключително трудно ми е да преценя колко дълбока е декласацията в страната. Колко хора не могат просто да живеят по старому, те не са тълпа и зависи от протестиращите хора да не се превърнат в тълпа, разсъждава за ситуацията в страната социологът, който следи всичко случващо се от началото на прехода.

В страната действа капитализъм, това е ефект на капитализма. На едно жестоко, свирепо бих казал общество, в което има два вида диференциацията, два модела на диференциация. В ситуация на благоденствие богатите забогатяват с примерно 12% годишно, долната класа забогатява обаче с 2-3-4-5%. Когато има нулев растеж забогатяващите горни забогатяват за сметка на долните, долните потъват. На това сме свидетели в последните 4 години и това е резултата – декласация. Тук не е въпросът, че са му намалели парите, а той не може да възпроизведе нормата си. Това е декласацията – когато нещо, което е смятал за нормално, той не може да си го позволи, той започва да вижда края на света. Такава декласация ни се струпа вече 90-те години. Например, българинът мисли, че като го боли зъб, трябва да отиде и да си го оправи. А сега - не, просто няма такива пари, е дори зловеща оценката на Райчев.

Според него изходът, глобално казано, е в солидарността на трудещите се. Трудещите се трябва да станат солидарни, да се защитят от капитализма, да направят профсъюзи, потребителски кооперации, стотиците производителни механизми, които техният западен колега отдавна е измислил. Но при нас той мисли само през политиката, той не мисли през себе си. Той чака някаква държава нещо да му реши, да му помогне. Нещо, което няма да дочака, подчертава тезата си Райчев.