Близо 3 години 56-годишната Валентина Гугева е в плен на институциите, които не могат да осъществят контакт помежду си и да се разберат трябва ли да й бъде отпуснато обезщетение за безработица или не. През това време русенката стои без работа, без личен лекар и без никакви осигуровки.
Всичко започва през октомври 2012 година, когато русенката се връща след около 10 години работа в Португалия. Напуска чужбина, където е работила като екскурзовод и служител в частно немско училище, тъй като близките й в Русе имат нужда от нейната грижа.  
Подава камара документи в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, с които заявява, че иска да си получи обезщетението за безработица, което й се полага. Но историята не приключва дотук, тъй като и към юли 2015 година положението й е висящо - не е получила и лев от сумата, която законово й се полага. 
„Този случай е прецедент. Жената действително е подала всички документи по надлежния ред. Ние обаче изпращаме казусите като нейния, които касаят хора, работили в чужбина, в компетентната дирекция в централата в София. От там трябва да осъществят връзка с Португалия, за да се направи справка. Въпреки опитите им обаче отговор от Португалия не са получили“, обясни за „Утро“ Станимир Станчев от русенското поделение на НОИ. И допълни, че освен първото писмо по случая, от Русе са изпращани още две напомнителни писма към София, които впоследствие се изпращат и към Португалия. Въпреки напомнянията обаче, контакт между институциите няма. Няма и решение за Валентина.
„Имам късмет, че през тези години синът ми ми помагаше финансово. Не искам обаче повече да му тежа и си намерих работа. Сега спестявам, за да си платя пропуснатите през годините здравни вноски. Това е подигравка с мен и хората в моето положение. Плащала съм си всички удръжки в Португалия, била съм праволинейна в работата си. За мен НОИ е голяма мафия и хората страдат заради тях. Почти всички, които са работили в чужбина и се връщат в България имат проблем с тази институция“, заяви Валентина. И обясни, че се е свързала с португалските институции, които категорично й казали, че няма как ако получат документите й да ги бавят повече от 1 месец. Затова у нея недоумението и въпросителните напират и от ден на ден се умножават.
Въпреки перипетиите, жената е убедена, че няма да се откаже от борбата за справедливост и обмисля да заведе дело в Страсбург. Най-голямото й желание е хората, които са в подобно на нейното положение да не мълчат, а да си отстояват правата, за да не бъдат тъпкани от държавата и институциите, на които плащат.
„Аз не съм отишла в Португалия, защото не искам да живея в родината си. Просто тук бях останала без работа и пари, а институциите нямаха какво да ми предложат. Когато отидох там не знаех език, нямах подготовка и пари, но набързо успях да започна работа и да се развивам“, обяснява Валентина. Въпреки неуредиците в родината, жената не смята отново да ходи зад граница.
От НОИ заявиха, че обезщетението, което й се дължи, ако действително документите й са изрядни и е работила легално в Португалия, няма давностен срок и й се полага независимо колко време е минало. От русенската осигурителна служба дадоха пример с властите в Италия и Испания, с които работят перфектно. През последните 5 години, освен заради Валентина, с Португалия осъществявали контакт и по други 5-6 подобни случаи, които приключили успешно. Защо обаче нейният казус се бави толкова време е въпрос без отговор.
Русенските осигурителни експерти съветват хората, които се прибират в България след работа в чужбина и искат да си получават обезщетението за безработица на родна почва, преди да се приберат задължително да си извадят преносим документ У1 от местната осигурителна служба.