Японската чаена церемония разкрива днес тайните си в Ботаническата градина на СУ "Св. Климент Охридски", където се провежда ден на японското изкуство с акцент върху чаеното изкуство, предаде репортер на БГНЕС.

Там, освен, че може да се насладите на прекрасните и редки растения, може да станете и част от прословутата чаена церемония, да разгледате красиви картини, да похапнете прясно суши или да изпробвате японското бойно изкуство иайдо.

Казват, че японската чаена церемония обединява много от другите японски изкуства. В дебрите на японското чаено изкуство ни въведе Марта Илиева от Сдружение "Урасенке". При нея, освен самото сервиране на чай има свитък калиграфия, аранжиране на цветя и разбира се кимоно, което е задължителна част от церемонията.

"Самата чаена церемония трябва да има тема на събирането. Не може просто да си кажеш-днес ми се пие чай, ще поканя приятели. Трябва да има някаква тема, празник, който наближава или събитие в живота. Много често такава церемония се прави на 5 май, когато е Денят на момчетата в Япония", разказа Марта. По време на чаената церемония първо се сервира храна, която се състои от поне 13 ястия, които са доста малки, но питателни. След това се сервират сладки и се пият два вида чай - лек и гъст. "Обикновено на такива чаени демонстрации сервираме от лекия, тъй като за повечето хора вкусът на гъстия е доста странен, който е с консистенция на заквасена сметана или мляко. Чаят, който се използва се нарича "матча" и не е типичният запарен чай. Самите чаени листенца са стрити на прах и обикновено се разтварят в гореща вода. Поради това, че се консумират самите чаени листа, а не извлекът им, вкусът, който се усеща е много силен", обясни тя.

Традиционно чаените церемонии в Япония се провеждат буквално в чаени колиби, защото чаят се свързва с една естетика, наречена ваби-саби, която означава красотата в бедността, простотата и недостатъчността. Колибите обикновено са доста малки, много рядко са повече от 5 на 5 метра и се прави чай за до 4-ма гости. В днешно време често се правят и демонстрации на открити места и стъклени къщи.

Чаят като питие е внесен в Япония от Китай, но същевременно чрез дзен монасите, той добива свой собствен живот в Япония. Монасите са го пиели, за да останат будни по време на дългите си медитации. От там той става популярен в аристокрацията, тъй като е имало момент, когато дзен монасите са имали много голямо политическо влияние в Япония. От аристокрацията, пък започва да се оформя малко по малко изкуството, което днес наричаме чаена церемония, която става най-близка до сегашния си вид през 16 век.

"Българинът въпреки, че обича чай, предпочита повече билковия и черен чай, доста по-рядко зелен чай. Въпреки, че от няколко години насам в София се отвориха много чаени къщи и пиенето на най-различни видове чай започва да добива популярност. Японското пиене на чай надали ще стигнем някога, оставяйки на страна чаената церемония, която е цяла философия, японците обичат много да пият запарен зелен чай. До такава степен го обичат, че са измислили кана за възрастни хора, която, ако не е използвана 24 часа, алармира болницата, че най-вероятно нещо се е случило със собственика", обясни Марта, която допълни, че й е отнело около половин час, за да облече лятното си кимоно.

Кимоната са съобразени спрямо сезона по шарките и начина си на изработка. Лятното кимоно е еднослойно, докато зимното има няколко слоя подплата. Много често за лятното кимоно се използват шарки на диви цветя, които растат през лятото. През есента много се използват мотиви на хризантема, която е символ на императора. През пролетта са цветенца на сакури. През зимата често се изобразяват цветовете на сливата, която за японците е предвестник на пролетта.