България отдава почит към жертвите и противниците на комунистическия режим в страната на 1-ви февруари. Денят се отбелязва за трета поредна година.

На тази дата през 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици.

Осъдени на смърт за 67 депутати от ХХV Народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици).

На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници.

Решението за почитането на жертвите на комунизма бе взето през 2011 г. от кабинета "Борисов", който прие предложението на двама президенти – Желю Желев (1992 – 1996) и Петър Стоянов (1997 – 2002) за такъв ден.

"Денят на национална памет ще почита жертвите, но също така ще ни дава опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от близкото минало, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна", посочиха в писмото си до тогавашния премиер Бойко Борисов държавните глави Желев и Стоянов.

В страната обаче все още няма нито един музей, нито една постоянна изложба, посветени на престъпленията на комунизма, а в училище този етап от историята ни е сведен до едва няколко учебни часа.