Тухлари открили Панагюрското злато
България
| 1 февруари 2014, 08:56 | коментара
Предисторията
8.12.1949 г. Братята Павел, Петко и Михаил Дейкови копаят глина за тухли край фабриката "Мерул" в Панагюрище. На близо два метра дълбочина работниците попадат на деветте златни антични съда. "Земята беше изгоряла, не можеше с бел да се копае. Аз почнах с копача да я къртя. Беше останал метър и половина от тоя хендек (ров за оттичане на вода). И като се обърнах към средния брат, белът мина покрай златото. Викам: "Чакайте бе, чакайте! Тука има нещо." Обърна се една глинеста земя и предметите се показаха. Бяха накуп. Таблата (фиалата) беше отдоле, каната с ръчките (амфората ритон) - в средата, пък другите предмети бяха отгоре. И като се сащисаха, ние рекохме: "Това е само за музея!" Думите са на Павел, Петко и Михаил Дейкови и се съхраняват в златния фонд на Българското национално радио. Честните братя не се изкушават да свият уникалните находки, а тичат, за да ги предадат в Околийския народен съвет. Вземат един по един предметите и ги носят на реката. Измиват ги, после ги слагат в торбите. В един момент забелязват, че едно от ушенцата на амфората е паднало, и се връщат на мястото, за да го търсят. Промиват отново цялата пръст, за да го намерят и донесат. После отиват направо в околийския съвет ."... към обяд в кабинета нахлуха възбудени братя Дейкови и като заявиха: "Вижте какво носим", изсипаха на масата съдовете от златното съкровище, по което още имаше полепнала глина", свидетелства в нотариално заверена декларация Стефан Калпаков, който тогава е бил председател на Околийския народен съвет в Панагюрище. Според данните му веднага е било съобщено с телеграми в Пловдив и София, а съкровището е било изложено три дни "във витрината на Хавлиената фабрика, за да го види населението". На 10 или 11 декември е предадено "в Пловдив, за да го видят и пловдивчани. Добре че се падна на честни ръце, та го занесохме там, дека трябва. Ако беше се паднало на злобни ръце, нямаше така да стане. Като го видяхме каква е красота, веднага ни беше на акъла, че мястото му е в музея. Не са пари, да те дразнят. Това е украса и тя трябва да се варди", допълват братята. Един от тях завършва разказа с думите: "Аз съм разбрал, че пари и през прага да преливат, като не е здрав челяк, няма файда". За братята Петко, Павел и Михо Дейкови, които "според събраните сведения в града, са извънредно честни хора", са били определени първоначални възнаграждения от по 100 000 лева, които впоследствие са завишени на по 300 000 лева. Отделно девет работници, които са били в близост по време на находката, са получили също възнаграждения от 5 до 10 000 лева.
Двамата наследници, които претендират за съкровището
цитират законите по това време, че "каквото откриеш на твоя земя, е твое". Те твърдят, че теренът бил на Георги Топалов. Братът и сестрата настояват съдът да отпише шедьовъра като държавна собственост и да го обяви за частна колекция. Стефка Ангелова оспорва решение на зам.-министъра на културата, в което отказва да впише Панагюрското златно съкровище в регистъра от Закона за културното наследство "като собственост на откривателите братя Павел, Петко и Михаил Георгиеви Дейкови и собственика на земята Георги Недков Топалов". Тогава съдът отхвърля жалбата и приема, че Ангелова не е доказала качеството си на "колекционер" - собственик или държател на културни ценности. Такова качество не е придобивал и този, когото е наследила, тъй като е безспорно установено, че на 08.12.1949 година братята Павел, Петко и Михаил Дейкови са намерили деветте златни прибора, които веднага са било предадено в Околийския народен съвет в Панагюрище.
Магистратите са приели и това, че към 08.12.1949 г. "керемидарната фабрика "Мерул" е национализирана. Съкровището е намерено от работници "при копаене на пръст в района на тухларницата", "на държавно място", то собствеността на терена е била държавна. Според първия регулационен и кадастрален план на Панагюрище, одобрен през 1957 г., теренът, на който е поставен знакът за откриването на Панагюрското златно съкровище, е включен в кв. 183 А с отреждане "Фабрика Мерул" - национализирана към 1949 г.
Така Върховният административен съд попари претенциите на част от наследниците към Панагюрското съкровище. Тракийското богатство остава във владение на държавата. А Панагюрското съкровище продължава да се радва на най-голям посетителски интерес в Националния исторически музей.
Учени: Принадлежало е на Александър Македонски
Панагюрското златно съкровище е принадлежало на Александър Македонски, казват учени. Според специалисти изработката му съвпада с времето на неговото царуване - епохата на елинизма. Направено е в ателие в Лампсак, Мала Азия и изцяло е изпълнено със сцени от гръцката митология, съчетани с персийски декоративни елементи. Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров е казвал, че само владетел от ранга на Александър Македонски е можел да си позволи да пие вино от такъв сервиз. След смъртта на Александър уникатът попада в ръцете на неговия пълководец Лизимах, който е управител на Тракия. Знае се, че е било заровено и скрито в земята по време на келтското нашествие през 278 г. преди Христа, което помита и територията на днешното Панагюрище.