Когато българските клубове тръгнат да правят селекция за новото баскетболно първенство при жените и пак започнат да се оглеждат за чужденки, нека да се сетят първо за школите и Борислава Христова. Националният отбор за състезателки до 20 години завърши 7-и на европейското първенство в група „Б“ и се класира чак на 23-о място в общото подреждане на Европа, но варненката бе поставена в идеалната петица! При това бе избрана с гласовете на селекционерите от различните държави. 
Христова приключи в Подгорица като първи стрелец с 23,7 точки на мач, като четвърта с 8,8 борби, като лидерка при стрелбата от наказателната линия, като трета по полезна работа с коефициент 21.
Добрата новина е, че Борислава е доказателство за наличието все пак на талантливи млади български баскетболистки, лошата е, че от есента ще учи и играе в САЩ!
Нейните изяви казват: „Не само Сърбия, Гърция и Турция могат да създават класни състезателки! Може да се случи и в България!“
Жалкото е, че белите лястовици като Борислава се броят на пръсти, а когато крилете им укрепнат, политат към чужбина, където условията са по-добри. Българският отговор е пробойните да се запълват от чужденки, често прехвалени като за трансфер, но всъщност нищо особено. И това се случва не само в женския баскет, а е един от парадоксите в българския спорт въобще.
Изтичането на свежа и силна кръв може да се спре само по два начина - със сериозна работа в школите и с бързо приемане на закон за спорта в частта му с облекчения за спонсорите. За такъв закон се говори повече от 20 години, но идеята все така отлежава в девета глуха.
С такъв закон и мотивирани спонсори Борислава и талантливите момичета като нея ще останат у нас, отборите няма да са 4, 5, 6, а повече. Тогава би трябвало школите да разцъфнат и да се радваме на звезди, каквито редовно раждат съседните държави.