Републикански шампион при юношите в продължение на три години, републикански шампион при мъжете през 2014 година, вицерепубликански при мъжете, докато е едва на 14 години, трети при мъжете за 2015 година, два пъти пети на европейското първенство за юноши. Това са част от успехите в билярда, които Радостин Димов успява да завоюва до крехката си възраст - току-що навършени 21 години.
Най-високият изкачен връх със сигурност предстои, но засега най-голямото му професионално постижение е петото място при юношите на световното първенство в Полша. Наред с престижното класиране, младежът става първият българин, който въобще достига до световно състезание по билярд. Отличието Радо завоюва преди 4 години и всява смут в международната билярдна общност. Причината - България изобщо я няма на картата на този спорт и неговото участие, при това увенчано с грандиозен успех, е най-меко казано огромна изненада. Иначе Радо не е сигурен колко точно отличия има спечелени. Преброява набързо около 50 медала и 20 купи, като веднага уточнява, че не са едно или две състезанията, на които печели призови места, но не получава свидетелства за успеха си.
На тийнейджъра не му мърдали 14 часа игра на билярдната маса
Чаровният Радо е родом от Бяла, където завършва гимназия „Панайот Волов“. Още в родния град той се запалва по нетипичния за родните ширини спорт. Тласък му дава неговият баща Евгени, който тогава държи заведение с билярдна маса. Така още на около 8-годишна възраст настоящият шампион започва любителски да се упражнява с щеката. Не след дълго Евгени отваря билярд клуб и организира турнир. Тогава Радо вижда професионалисти от други градове и се докосва до различни тактики. В този период от време се появява  единственият му учител в спорта Иван Терзиев, който е професионален състезател по билярд. Макар че му помага с напътствия и съвети, Радо се определя като самоук състезател. Звучи логично, тъй като често тийнейджърът заставал зад билярдната маса още с отварянето на клуба към 9.30 сутринта и продължавал да играе до към 12 вечерта. 
И до днес Радо среща голяма подкрепа от страна на семейството си и особено от баща си Евгени. Той дори учредява сдружение „Корона“, за да помага на сина си при участията му на състезания в страната и чужбина. Така например организацията успява да получи финансиране от Община Бяла. Самият Евгени посочва, че билярдът е изключително интелигентен спорт, за който няма възраст, и се радва, че от малък синът му е отдаден на щеката вместо на компютъра.
На първия турнир, на който участвах, не ме оставиха да играя
спомня си ситуацията отпреди 6-7 години Радо. Тогава пътува до София, за да премери сили на професионално състезание. Играе обаче срещу тогавашния републикански шампион, който го отвява. Много се разстроих, признава младежът, но пък всяко зло за добро - още тогава осъзнава, че му липсва опит. Затова започва упорито да се съревновава по различни състезания.
Все така се случваше, че в началото водех на опонентите си с по 4:0 и изведнъж към края обръщаха играта и ме биеха с 5:4, с неприятно чувство се връща назад Радо. Признава, че тази участ го е следвала на няколко състезания, но в никакъв случай не го е отказвала от спорта. С горчилка младежът признава, че други обстоятелства, повечето от които свързани с изначалните проблеми на управлението на държавата и в частност на спорта, са го докарвали до дилемата дали да продължи кариерата си. И споделя, че се чувства признат и уважаван повече в чужбина, отколкото в родината си. Пример за това е
скъпа щека, подарена му от италианска фирма, която му задигнали от софийски билярд клуб
Малко след като научили за успехите на Радо, шефовете на реномирана италианска фирма решили да му подарят щека свое производство. Гравирали дори името му върху нея. И като в приказките щеката на момента прилепнала на талантливия състезател и от първия ден започнал да тренира с нея. Докато играел в софийски билярд клуб, я оставил закратко без надзор и тя набързо си сменила собственика. Благодарение на камерите за видеонаблюдение обаче крадецът набързо бил засечен, а след лично разследване чрез Фейсбук станало ясно дори къде живее. За късмет щеката била невредима и Радо си я получил обратно. А крадецът наскоро се изправил пред съда в София и бил осъден на пробация. Заради този случай обаче момчето останало без щека преди изключително важно състезание - отборното световно в Пекин миналата година. За сериозната надпревара успял да тренира едва около 2 седмици. Българският отбор не извадил късмет и попаднал в най-тежката група - наред с изключителните в билярда състезатели от Филипините, както и с отборите на САЩ, Полша и Кипър.
„Дойде за титлата“, написали полските медии, след като видели играта на Радо
Най-трудното е да се класираш за участие в световното първенство, разказва младежът. Цедката е много гъста, борбата е тежка и затова самото си достигане до световното Радо определя като голямо постижение. И няма как да е иначе, тъй като за 25-годишната история на билярда в България той е единственият, успял да се класира и да стигне до световна надпревара. И тъй като не са виждали българин на такъв мащабен форум, повечето му опоненти го гледали странно. Самият Радо също бил смутен, тъй като никога дотогава не се бил засичал с останалите състезатели. Бързо обаче печели не само техните симпатии, но и тези на медиите, които хвалят представянето му.
И до днес Радо обяснява, че е бил на крачка от това да спечели третото място и да си тръгне с бронзов медал. Отново обаче късметът не е на негова страна и се разминава на крачка от още по-голям успех. Тази игра определя и като най-тежката си.
Когато стане въпрос за най-сладка победа обаче, Радо отново се сеща за двубой, при който се разминал на косъм от успеха. Тогава мерил сили с филипинеца Лий Ван Кортезе, който по-късно спечелил отборното състезание със своя съотборник. Въпреки загубата си от него, Радо е изключително щастлив, че е успял да се изправи срещу толкова изявен състезател.
Идол обаче му е холандецът Нил Свен заради това, че щом започне да играе, вниква на 100% в играта, вглъбява се и сякаш за него нищо друго не съществува. Впрочем концентрацията и търпението са сред водещите качества, които всеки състезател задължително трябва да притежава. В противен случай просто няма да успее, тъй като често покрай масите се вдига шум, снима се, хората мятат с ръце и викат, а това далеч не е от полза за играчите.
След билярда, рибата е второ нещо, за което Радо е готов да стане рано
Макар баща му да е горд, че е откъснал сина си от компютрите и съвременните нездравословни забавления, Радо споделя, че често прекарва време зад монитора. Обича да играе игри, и то съвсем логично - освен билярдна зала, баща му навремето е държал и компютърна зала, до която младежът имал неограничен достъп. Обича и да рита футбол и е заклет фен на „Барселона“. Играл е и баскетбол. Но за никое от тези занимания не би жертвал съня си. Ставането рано обаче не подлежи на съмнение, ако става въпрос за ходене за риба. Риболовът е сравнително нова страст, от която Радо все още не може да се похвали със значителни постижения. Хващал е килограм и половина сомче. Често двамата с по-големия му брат Галин събират въдиците и се отдават на мъжки забавления. Впрочем Галин също е запален по билярда, но не това е основното му занимание. Затова отвреме навреме ходи по турнири, но само в България.
Баща му отваря билярд клуб в Русе, за да финансира сина си
От началото на юни работи и единственият по рода си клуб по билярд, който Евгени прави, за да може да помага на сина си. Центърът за любители на спорта се движи предимно от Радо, тъй като е единственият от семейството, който живее в Русе. Клуб „Корона“ вече се радва на постоянна клиентела и фенове на професионалниста, който редовно показва трикове и удари на посетителите. Освен със заведението, Радо планира да продължи започнатото в Спортната академия в София висше образование, но като се прехвърли във Велико Търново. Обмисля и да посещава курсове по английски език, за да се чувства на ниво по време на състезанията в чужбина. Започва да пресмята и кои турнири ще му донесат не само награди, но и материална полза, за да може да финансира участията си на мащабни състезания. Засега си е дал сметка, че от републиканските първенства единствено трупа разходи. Целта са му евротурнирите, на които ако влезе в Топ 3, ще получи награден фонд, с който спокойно да покрива следващите си международни изяви.