Седем паралелки в русенски гимназии вече са закрити - това стана ясно след първото класиране на учениците, които искат да постъпят в друго училище след завършен седми клас. Шест от тези отпаднали паралелки са в професионални гимназии, а една е в общообразователно училище. При това не в кое да е, а в известното СОУ „Христо Ботев“, в славната с биографията си русенска Мъжка гимназия. Разбира се, че това е проблем, макар да не може да се каже, че е изненада, коментира началникът на Регионалния инспекторат по образованието в Русе Димитър Райнов. И привежда цифри. 
На изпитите от националното външно оценяване се явиха 1618 деца, от тях успешно издържаха изпитите 1118, посочва Райнов. 779 са кандидатствали да постъпят в друго училище след завършен седми клас. От тях класирани са 754. А обявените места в училищата в Русе са 936. Просто и ясно. Дори при перфектна рекламна и разяснителна кампания, дори при най-добро желание и при адекватно ориентиране на децата в нелеката материя на избора на бъдеща ако не професия, то поне подготовка - пак няма как да се запълнят 936 места със 754 ученици! 
Традиционно силен остава напливът към природо-математическите, езиковите и икономическите профили в русенските училища. Най-предпочитаните училища в Русенска област традиционно остават Математическа гимназия „Баба Тонка“, Английската гимназия „Гео Милев“, СОУ за европейски езици „Св.Константин-Кирил Философ“, ПГ по икономика „Елиас Канети“. 
Интересно е да се види 
кои са непожеланите паралелки
Една от изненадите е в СОУ „Христо Ботев“. Там не е събран необходимият брой ученици, които могат да съставят паралелката с технологичен профил - иначе казано, класът, в който децата биха учили задълбочено информационни технологии и програмиране. Друга паралелка по атрактивната уж специалност програмно осигуряване отпада от списъка на ПГ по електротехника. Хитова в предишни години, това лято тя не е успяла да събере достатъчно желаещи, за да се сформира клас. 
При повишения интерес към информатиката и програмирането, при доказаното търсене на специалисти в тази област, при широко разпространения факт, че именно в този сектор заплатите са най-прилични, наистина е учудваща липсата на интерес до степен да не се „сглоби“ клас, минимумът за който е 18 ученици. Към това да прибавим и още един факт, който в последните години дори се извежда от специалистите в образованието като фактор, който да повлияе за промени в подходите, в програмите и в учебниците - фактът, че днешните деца още преди да тръгнат в детската градина, са наясно с цялата фамилия дигитални устройства и затова в час
всичко, което е далече от „синия зъб“ Bluetooth, им е крайно безинтересно
Какво излиза - че децата просто нямат нужда да учат и да развиват умения, които в някаква степен /начална, разбира се, колкото за потребител!/ владеят? Или все пак някой трябва да ги мотивира? 
Вероятно има нещо друго, което засега убягва от начините, по които училищата се опитват да привлекат вниманието на децата и родителите към специалности, които със сигурност са перспективни. Защото инак трудно може да се намери обяснение на факта, че в Русе - в Града на шивачките, където индустрията основно се е фокусирала в проектирането, конструирането и ушиването на дрехи, и тази година няма да има паралелка „Моделиране и конструиране на облекло“ в Професионалната гимназия по облекло „Недка Иван Лазарова“. Това очевидно говори или за недооценяване на нуждата от специализирана подготовка за тази професия, или за това, че 14-15-годишните нямат намерение да работят в тази сфера.  
Паралелката е много добра и перспективна, но явно нагласите на обществото са други, коментира Димитър Райнов и допълва: „Защото в същото време тъкмо в това училище в последните две години е пълно с хора, които учат задочно и вечерно. Особено е популярна вечерната форма на обучение“. Според началника на РИО причината за това явление е прагматизмът. Може би не са много младежите, които избират тъкмо тази професия - на шивача и моделиера, но след известно време, когато се окаже, че другаде не могат да си намерят работа, постъпват в някоя от конфекционните фирми и тогава се налага да усвоят задължителните умения. И това става, разбира се, в училището, където дават възможно най-качествената професионална подготовка: Гимназията по облекло. Само че вечер или задочно. 
Не по-малко озадачава и друг факт. 
Не са събрали ученици две от най-новите специалности 
в русенски средни училища. Едната е новата паралелка „Архитектура и реставрация“ в ПГ по строителство, архитектура и градоустройство „Пеньо Пенев“, а другата - „Реставрация на стилни мебели“ в ПГ по дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак“. И двете специалности са замислени да приемат от тази година ученици най-вече в резултат на настояването на „пазара“. Специалността в Строителната гимназия възниква в отговор на настояването на русенски архитекти и специалисти, които неведнъж са заявявали тревогата си, че липсват подготвени кадри, които да разбират и от строителство, и от архитектура, а и от паметници на културата. 
За дефицита от читави майстори, които да могат да правят красива и стилна мебел, но също и да реставрират уникални образци, сътворени преди десетилетия, се говори отдавна. В Дунавската задруга на майсторите много пъти са повдигали въпроса, че ако някой не улови за ръка талантливи момчета и момичета и не ги научи как да карат дървото да пее, след някое и друго десетилетие приказните стилни мебели ще бъдат само спомен и снимка. Най-после ПГ по дървообработване обяви такава паралелка, но ето че кандидати не е имало! 
Според Райнов ръководствата и на двете гимназии са направили всичко възможно, за да разяснят перспективите на двете нови паралелки. По всичко личи обаче, че това не е било достатъчно. Щом като преди още да се родят и да проплачат, тези две специалности потънаха в небитието. Или проблемът е все в онова разминаване на броя на кандидатстващите и броя на обявените места? 
Още две паралелки няма да съществуват през учебната 2015/2016 година. Едната е по екскурзоводско обслужване в Професионалната гимназия по туризъм - за разлика от останалите специалности там, които се радват на откровен наплив и са вън от всякаква конкуренция. Другата е в ПГ по механотехника и щеше да подготвя бъдещи специалисти по експлоатация на автомобилния транспорт. 
Дали пък наистина кандидатстващите това лято тийнейджъри са успели да научат достатъчно за предлаганите атрактивни специалности? Познавайки макар и само донякъде 
матрицата на поведение в някои от русенските училища
си позволявам да се усъмня. И не само защото стереотипът и матрицата са велика сила, за разчупването на които е нужно усилие, на което не всички са способни /а някои дори и не знаят какво да бъде то, как да изглежда - затова си карат по старому/. А и защото освен всичко останало продължава практиката в доста СОУ-та, където са потенциалните кандидат-осмокласници, да не се допускат представители на други гимназии, за да разкажат какво предлагат. Обидно и нелепо е, още повече, че със сигурност сред тези деца има такива, които много по-добре биха се чувствали в кожата на среден специалист в определена област - шивач, фризьор, ветеринар, сервитьор, монтьор и прочие, отколкото като кретащ на минимума „хуманитарий“, който до самото получаване на дипломата така и няма да разбере нито кой е Хегел, нито „какво е искал да каже“ Балзак, за законите на Бойл-Мариот и генетиката да не говорим... Но очевидно със затворените врати на СОУ-тата някъде от април нататък няма земна сила, която да се пребори - защото с ключ на вратата там пазят не детенце хубаво, пиленце любаво с книжчица под мишница, а 
...едни пари, които следват ученика! Точка! 
Да приемем, че тъкмо тези 182 „липсващи“, по-скоро недостигащи, деца са потенциалните кандидати за бъдещи реставратори на мебели и на барокови сгради, на моделиери и програмисти. Райнов признава, че отново няма да бъде кой знае колко изненадан, ако след второто класиране също останат незаети места и в крайна сметка отново се появят несъстояли се паралелки. Но понеже 182 обявени в повече места прави не 7, колкото са закритите досега паралелки, а поне 10, това ще рече, че със сигурност ще бъдат закрити още класове. Което ще наложи реорганизация в училище, раздяла с преподаватели и още други не особено приятни подробности. Това е истината и тя е обективна - демографският проблем за догодина ще очертае нов срив в системата, след това - пак, и пак. И докато всички, от които зависи процесът, вдигат рамене с оправданието „Няма как! Това е положението“, не е далеч следващото закриване на училища, както стана с Техникума по химия - нещо, което никой не е в състояние да обясни на западняците, за които химията е всичко, а добре подготвените средни кадри са с цената ако не на златото, то поне на няколко хиляди евро заплата месечно. Но ние ще плачем, след като стомната се разбие на парчета. И ни пореже.