Момиче с две лица. От една страна, тя е крехка, красива и талантлива. От пръв поглед пленяват сините й очи, русата й коса и широката усмивка. Такава виждат 16-годишната Теодора Тодорова през повечето време и нейните приятелки, които са и нейни ученички в танцовото изкуство. Когато обаче Теди влезе в ролята на хореограф по време на репетициите, милото и нежно излъчване веднага пада жертва на нейната амбициозност, дисциплина и перфекционизъм и тя се превръща в техен шеф. И нерядко става причина за спречквания и наказания...
„Край. Вземам си лаптопа и не искам никакви репетиции повече!“
Такива закани честичко е отправяла Теодора в изблик на емоции преди година, когато прави първите стъпки във формирането на своята танцова група „No limits“. Хубавото в случая е, че тези закани са си оставали просто на думи и не са се изпълнявали, защото в противен случай шестте танцьорки нямаше да изпитат невероятната радост от това да бъдат избрани за големите победители в първия конкурс „Търси се талантът на Русе“.
Гонила съм ги от репетиции дори
споделя с усмивка на лице Теди, но веднага бърза да обясни, че още на следващия ден тренировките са продължавали по реда си, сякаш нищо не се е случило. И няма как на ученичката от Английската гимназия да не са й идвали в повече и напрежението, и умората, и емоциите, след като за първи път влиза в ролята на учител и критик, и то не на кой да е, а на своите приятелки.
Всъщност „No limits“ започва преди година в съвсем различен състав.
Идеята да основа своя група беше на майка ми, разказва Теди. Именно родителската подкрепа на Боряна Стоянова вдъхва самочувствие на младата хореографка, която макар да е тренирала 11 години танци, не е изпитвала на гърба си колко труд стои зад подготовката на едно съчетание. Но и не се плаши от предизвикателството, напротив - веднага се впуска в него и основава формацията.
От самото начало в нея са три от момичетата. Плътно до Теодора са Ивелина Петкова и Кристиана Иванова. През формацията минават познати и непознати, с различни периоди дори в нея е имало и момчешко присъствие, докато през септември 2012 година, когато към трите момичета се присъединяват Нина Горчева, Михаела Пламенова и Ивелина Петрова, шестте танцьорки си пасват идеално. Повечето от момичетата са имали допир с танците, но това далеч не прави репетициите им с Теди по-леки. Защото „No limits“ започва като формация, в която се изпълняват изцяло хип-хоп танци и няма никакво намерение да сменя стила си. А те се оказват доста по-различни от движенията, които се учат в популярните спортни и модерни балети и това е първата трудност пред момичетата.
Първите 2-3 месеца бяха отвратителни
почти единодушно описват началото Теди, Кристиана и Ивка Петкова. И обясняват, че заучените плавни и меки движения в модерните танци им изиграват лоша шега и се налага да ги изкоренят. В хип-хопа движенията са резки, стегнати и нахъсани, описва спецификата на танца Теди. Дори самата тя, макар и хореограф, също е трябвало да свикне с новия стил. За Кристиана и Ивка Петрова това е още по-трудно, тъй като те са изключително нежни и деликатни и отсечените, понякога и груби енергични движения, трудно се вписвали в тяхната натура. Строгият им лидер обаче не давал и дума да се каже за това как някой не може да се справи с някое съчетание. А и изпитаният успешен метод на повторението винаги давал добри резултати. Традиция е във всеки нов танц да има някое движение, което не мога да направя, смее се Кристиана. Наставленията „Отново! Отново!“ на Теди обаче нямало как да не окажат ефект върху подобни проблеми. А и честичко момичетата репетирали вкъщи, за да тренират по-сложните за тях моменти.
Танцьорките трудно свикнали и че
трябва да се подчиняват на своя връстничка
И, разбира се, се стигало до нерви и у двете страни. А най-често караниците сякаш ставали между синеокото момиче и Кристиана.
„Тя е дори по-малка от мен, а ми казва какво да правя, прави ми забележки, а на мен това ми е смешно“, обяснява трудността да приеме насериозно наставленията на Теди Кристиана, която е година по-голяма от ръководителката си.
Ситуацията е доста необичайна и за Ивка Петкова. „Аз съм шефът в училище, а изведнъж тя се оказва шефът на репетиции“, смее се момичето.
Но размяната на ръководните места се оказва не толкова тежка за преглъщане. Така Теди дори си извоюва почти пълен статут на учител. Винаги след като изиграем танц, ги питам дали имат въпроси, разказва хореографката. И те, досущ като ученици в клас, запазват неловко мълчание, дори и да имат някакви питанки и неясноти. „Като нямате, тогава ще го танцуваме още 100 пъти“, отсича Теди и добавя още един типично преподавателски щрих към своя портрет. Съвсем в реда на нещата е и наказанието. Най-често го отнасят закъснелите за репетиция, които бързичко трябва да направят 50 коремни преси.
И макар да изглежда примамливо да си на ръководен пост и властта да е в твоите ръце, синеокото момиче споделя, че влизането в тази роля далеч не е било толкова приятно.
Особено й е трудно, когато трябва да критикува
и за да се сблъскат и останалите момичета с неприятния момент, им измислила начин да бъдат на нейното място. Разделям ги на две групи и всяка наблюдава танца на другата група, след което им казва недостатъците и грешките, които са направили, разказва Теодора. Гадно е да се правят забележки, веднага отсича Кристиана, която макар да знае, че те се правят за добро и са нещо градивно за тяхното развитие, избягва да взема думата в подоби ситуации. За сметка на това тя е талисманът на „No limits“, защото винаги успява да развесели дългите репетиции и редовно се шегува с останалите момичета.
За подбора на песни, върху които Теди да навързва движения, пък най-често отговаря Ивка Петкова. А именно изборът на музикален фон е първият етап от подготовката и замисъла на един танц. Трябва да усетя нещо от песента, което да ме вдъхнови и да провокира идея за движения, обяснява Теди. И със съжаление споделя, че й се е случвало да хареса много някои песни, но да не успява да ги почувства подходящи за танц. Най-често творческата муза я спохожда във Варна, когато посещава своите родители. Макар и рядко, случвало се е и момичетата от групата да й предлагат нови движения и да се намесват в нейната работа. И така за 5 месеца „No limits“ успяват да се напаснат и дори да спечелят първото издание на русенския конкурс за таланти.
Знаех, че ще спечелим
веднага заявява Кристиана, която може би най-емоционално приема титлата. И си спомня как след като ги обявили за победители и трябвало отново да изиграят своя танц на сцената, на лицето й се редували сълзи, усмивка и изненада. Съвсем друга обаче е емоцията, с която хореографката свързва участието в конкурса. До последно с нас трябваше да танцува и едно момче, което да изпълни индивидуалната част от съчетанието с брейк-елементи, обяснява Теодора. Неговото участие обаче отпаднало и мястото му трябвало да бъде заето именно от русокосата танцьорка. И макар да казва, че това я притеснило безкрайно много, точно тази част от танца прикова погледите на зрителите на конкурса.
И въпреки че е лидер на групата и е с най-голям опит в танцовото изкуство, Теди далеч не е претръпнала от сценичната треска и всъщност е най-притеснителна от всички. Заради силното ми притеснение са ми били инжекции, а на едно международно състезание в Полша дори викаха линейка заради мен, разказва хореографката. За да усмирят бурните емоции във формацията, честичко развълнуваните танцьорки се обръщат към Ивелина Петкова и Нина, които със спокойствието си успяват да потушат страстите. За Теди обаче притеснението с „No limits“ било в пъти по-голямо, отколкото при предишните й участия през годините, защото сега не носи отговорност само за себе си, а и за останалите момичета. И както сама казва, ако изявата им се провали или направят гаф, отговорност за това ще носи тя като техен ръководител.
Засега обаче на момичетата не са се случвали грешки на сцената, а напротив - с участията си и особено със спечелването на „Търси се талантът на Русе“
нарастват феновете на формацията
Увеличиха се коментарите за нас във Фейсбук и веднага няколко души изявиха желание да репетират с нас, разказват момичетата. Така съставът им може да се увеличи и най-сетне да има желаното мъжко присъствие. Танцьорките дори получили покана от директорката на Английската гимназия, в която пет от тях учат, да се включат в програмата по случай 50-тата годишнина на училището през април. А поздрави за победата получавали от своите преподаватели, познати и дори непознати. „Когато си купувах вестника от мястото, от което редовно пазарувам, продавачът развълнувано ми каза „Знаех си, че те познавам“, смее се Теди щастлива, че човекът я е разпознал от снимката на първа страница на „Утро“.
И макар формацията да е съвсем млада, момичетата отсега осъзнават, че ще дойде време да се разделят. А колко ще е трудно това да стане, не искат и да си помислят. Но няма как иначе - голямата мечта на Теди е да учи психология в Лос Анджелис и да продължи там с танците, а Кристиана вече започва уроци по английски за TOEFL, тъй като ще продължи образованието си във Великобритания.